GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Любопитно / Био Еволюция / Ще бъде ли открита Атлантида?...

Любопитно

Био Еволюция

Био Еволюция

Ще бъде ли открита Атлантида?

1

На пръв поглед нищо интересно – дъното на Средиземно море е застлано с потънали кораби от различни епохи и така находката остава неизследвана дълго време. Но италиански учени, заинтригувани от кораба, изследват намерените слитъци чрез рентгенов флуоресцентен анализ и установяват, че това е сплав от 75-80% мед, 15-20% цинк и малки количества от желязо, никел и олово. Тъй като такива сплави не са характерни за онази епоха, те предполагат, че това е мистичният метал орейхалк.

Според легендите този метал е бил източник на богатството и просперитета на изчезналия континет Атлантида. Съществуването на орейхалка е смятано за легенда дори по времето на Платон, който го споменава в описанието на потъналия континент. Според сведенията това била изключително чиста, почти свръхестествена „планинска мед“ и се използвала за облицоване на стените на домовете в Атлантида, както и за изработване на плочки с надписи. Днес се смята, че това е била някаква сплав, но точният й състав не е известен, знае се само, че е имала червеникав цвят. Според древногръцките легенди орейхалкът е изобретен от Кадмус – основателят на Тива.

Само по себе си намирането на такава находка е забележително, но още по-разтърсващо е предположението, че може би това е дълго търсеното доказателство за съществуването на Атлантида!

Мистерията Атлантида е влязла в историята с два диалога на Платон - Тимей и Критий, писани около 355 г. пр.н.е. Текстовете са под формата на интервюта с няколко души: Сократ, учителя на Платон, Тимей - Питагоров философ, Критий - безскрупулен политик и  Хемократ – бивш сиракузки генерал. Легендата е достигнала до Платон от Солон – най-известният гръцки политик от 600г.пр.н.е., дал на Атина първите закони. Самият Солон я научава при едно свое посещение на град Саис в Египет. След завръщането си, той разказва историята на семейството си и така тя достига до Платон. Египетските жреци показали на Солон колона с надпис, в който се разказвало за голям континент, който се простирал зад Херкулесовите стълбове (Гибралтарския проток), някъде в Атлантическия океан. Тайнстве­ната Атлантида била могъща държава със силна аристокрация и високоразвита цивилизация. Според египетските жреци атлантите са живели преди 9000 години, на архипелаг от острови, най-големият от които бил наречен Атлантида. Основателят й е Атлас, син на бога на морето Посейдон и нимфата Клито. Островът, с ширина 700 км бил разделен на десет кралства между Атлас и неговите девет братя. Всяко кралство имало столица, подчиняваща се на главния град Атлантида, основана от самия Посейдон, разположена около един връх и оградена от плавателни канали. Посейдон изградил в планината дворец, обграден с три концентрични рова. Огромен канал свързвал морето, така че корабите можели да стигат до града. Всеки проход към града бил пазен от порти и кули, а стена обграждала всеки от градските кръгове. Самите стени били построени от червени, бели и черни скали, покрити с орейхалк. Островът бил богат на природни ресурси, най-известният от които бил мистериозният метал орейхалк, който бил в основата на разменната търговия със съседните острови и държави. Освен добри търговци, атлантите били и отлични моряци, а на пет мили навътре в морето било построено забележително изкуствено пристанище. Те били отлични архитекти и велики художници, които строили многоетажни сгради, украсени с декорации в бяло, черно и червено.

Главният бог на атлантите бил Посейдон и религията им включвала ежегодни жертвоприношения на бик. Атлантите имали голяма и добре въоръжена армия, чрез която завладели съседни държави, като част от северна Африка, чак до Египет и южна Европа (Италия). Атина била единствената държава с подобна на тяхната мощ, която била способна да им се противопостави. В последвалата война за завладяването на Атина, Атлантида била потопена от Посейдон, като наказание за нейната арогантност. Той предизвикал мощно земетресение, последвано от гигантски вълни, които потопили завинаги острова и заличили цивилизацията на атлантите.

Аристотел е първият от дългия списък на скептици, които отричат съществуването на мистериозната империя. През Средновековието обаче, в епохата на Великите географски открития, текстовете на Платон се възраждат и Атлантида дори е поставяна на географските атласи от това време. Колумб също смята, че отвъд Гибралтарския проток е имало голям остров и освен това още един континент. Откриването на новия континент Америка шокира учените от епохата, които виждат в това доказателство за писанията на Платон. След това легендата замира до 1882 г., когато Игнатий Донъли пише книгата „Атлантида, митът за потъналият свят”. Успехът на книгата е феноменален - тя претърпява петдесет издания. Според Донъли Атлантида е люлката на цивилизацията и много читатели са съгласни с него. Дори министър-председателят на Великобритания Уилям Гладстон се опитва да получи одобрение от британския парламент за финансиране на проучване за търсенето на Атлантида. В началото на ХХ век дори семейство Круп, най-богатите производители на оръжие в Европа, изразходват половин милион долара, за да финансират експедиция до Мато Гросо в Бразилия в търсене на Атлантида. Напразно!

Днес изследователите на загадки се питат дали не сме търси Атлантида твърде далеч, като припомнят, че египтяните не са били морска държава и за тях Херкулесовите стълбове са се намирали около остров Сицилия, а не до Гибралтарския проход. Единственото сигурно нещо, е че Атлантида се е намирала на запад от Египет. От края на късното Средновековие, когато историята на Платон се приема за достоверна, до днес, много и различни хора, от изследователи до ентусиасти, са правили безброй предположения, тълкувания и опити за локализация, и все безуспешни. Въпреки това опитите не спират.

През 2005 г. в Милос, Гърция, се провежда Международна конференция с амбицията да се произнесе по въпроса за достоверността на мита и да актуализира съвременната информация. Независими изследователи от различни дисциплини правят различни предположения за местоположението на континента, без да постигнат съгласие. Втората такава конференция се провежда през 2008 г. в Атина, а третата – в Санторини през 2010 г.

Атлантида така и не е намерена, но са направени няколко заключения относно местоположението й:

- Атлантида би трябвало да се намира на остров, като все още може би съществуват части от него;

- Би трябвало да има специфична геоморфология, съставена от редуващи концентрични пръстени от земя и вода;

- Островът е трябвало да се намира отвъд Херкулесовите стълбове и е бил по-голям от Либия, Анадола, Близкия изток и Синай, взети заедно;

- Атлантите са били умели в металургията и навигацията;

- Би трябвало лесно да се достига до Атина по море;

- Атлантида е била разрушена преди 9000 "египетски години", т.е. VI век пр.н.е.;

- Пристанището и е било на 50 стадия (7,5 км) от града;

- Атлантида е имала многобройно население, достатъчно, за да се поддържа голяма армия;

- Унищожаването й е предизвикано от земетресение;

- След унищожението й, преминаването на кораби през морето станало невъзможно;

- На острова е имало топли и студени минерални извори;

- В Атлантида духали ветрове от север.


 


Още теми от Любопитно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане