GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Любопитно / Био Еволюция / Хората, които се хранят с изгреви...

Любопитно

Био Еволюция

Био Еволюция

Хората, които се хранят с изгреви

Владо Деян

Познавате ли слънцеяди? Не, разбира се. На слънцеядите гледаме като на редки и екзотични птици, появили се кой знае как по нашите географски ширини. Все едно е в реда на нещата слънцеяди да съществуват, но винаги някъде другаде – в Русия например, или защо не във високите плата на Хималаите, да речем. В същото време дори малките деца знаят, че слънцето дава светлина и живот. Помните ли какво ни учеха в училище – животът без слънцето е немислим. Шепа хора обаче си спомнят този урок от втори клас и го прилагат на практика. По света ги наричат „слънцеяди“. У нас те предпочитат името „слънчеви хора“. Може би сте чували невероятни неща за тях – хранят се само от слънцето, отказват се от нормалната храна, изяждат с очи изгревите и залезите, успяват да се лекуват сами… Тази информация винаги е недостатъчна и винаги неточна. И разбира се - тя е само върха на айсберга. Отдолу са истинските истории.

„Самото гледане на Слънцето съществува още от както свят светува. Няма нищо по естествено от това хората да се зареждат със слънчева светлина. За да се развиваме успешно като хора, ние имаме нужда от светлина, ако от нея се крием тогава ще сме като повехнали цветя“, казва 27-годишният Деян Раднев от Варна, познат е още с името Ширинан, за което казва, че е „името на моята душа в духовния свят“.

Откривам Деян в интернет, в една общност, наречена „Слънчеви хора“ www.slunchevi.com. Както ми признава – вече не се занимава с този сайт, но пък ми изпраща откъс от негова книга, посветена на слънчевото хранене и така преминаваме на следващ етап от разговора си.

„Моята практика започна в началото на 2010 г. От тогава насам много неща се промениха в живота ми към по-добро, но не мога да препиша всички заслуги на слънцето, защото то е само част от пътя, по който съм поел“, казва Деян. Според него слънцето определено му помага да бъде по-жизнен и здрав, това е безспорен факт, който не може да отрече.

„Спомням си един зимен ден на 2013 г., когато дълго време на небосвода нямаше слънце, може би около месец. Тогава беше труден период за мен, защото на тогавашната ми работа бях натоварен с много задачи и малко време да ги изпълня. Спомням си, че се чувствах много изтощен от липсата на енергия. Чувствах себе си празен отвътре, беше ми трудно да се усмихна. Колегите ме познаваха като вечно усмихнат човек и това, че усмивката бе слязла от лицето ми, ги караше да си мислят, че нещо лошо се е случило с мен. Но това не бе така, просто чувствах изтощен. Тогава беше зимен период, когато слънцето позволява целодневно да се гледа. Един щастлив ден слънцето проби облаците и се усмихна. Позволих си в една от почивките да изляза да го погледам. Спомням си как докато го гледах, силата в мен постепенно нарастваше. Сърцето ми започна да изпитва вълнение подобно на чувството когато си влюбен. Когато се върнах на работното ми място бях друг човек. Усмихнат и щастлив от факта, че усещам себе си енергичен. Това е само едно от многобройните чудеса, на които е способно нашето прекрасно слънце“, разказва Деян.

От Варна е и Владо. Препоръчва ми го общ познат, който от дълго време се занимава с йога. Владо е на 33 години. За себе си казва лаконично, че живее зимата в планината, лятото повече на морето, а пролетта и есента по малко във Варна и София и пътешества винаги, когато може. Сноуборд инструктор е, а лятото често работи на плажа.

„Не съм практикувал в последно време, пък и така и не стигнах до 45 минути гледане на слънцето. Но гледам много изгреви и залези, но за не по-дълго от 15-20 минути“, обяснява Владо.

Общото между тези слънчеви хора е, че и двамата са убедени в едно – слънцето ги зарежда с енергия. Нещо, което всеки специалист може да потвърди – животът на открито и излагането на слънчева светлина, определено е по-здравословният избор. Слънчевото съзерцание или т.нар. sun gazing обаче е нещо повече. Хората не го възприемат само като физически упражнения в съзерцание на слънцето. Онези, които се занимават с това, го определят преди всичко като духовна практика.

Владо го определя като „медитация с отворени очи“. Деян казва, че „самото слънце носи в себе си безгранична мъдрост, с която ни дарява всеки божи ден, независимо дали хората го оценяват, то осветява пътя ни ден след ден.“

Практикуването на sun gazing не е от днес - то съществува от дълги години, а един от най-популярните слънцеяди е индиецът Хира Манек, който не яде вече 11 години. През 2009 г. идва в България и след лекцията му много хора се палят по слънцеядството. Според указанията, които Хира Манек дава, на практика sun gazing представлява наблюдение на изгрева или залеза, защото тогава слънцето е най-слабо и безопасно за очите. През първите дни се започва с наблюдения от 5 секунди, след това времето се увеличава на 10 секунди и едва по-късно времето може да се удължи на 15 и повече секунди. Част от хората могат да спрат тук и това им е напълно достатъчно – казват, че така се чувстват заредени с енергия, по-жизнени и по-здрави. Значи всичко е наред.

Една шепа хора обаче продължават напред и постепенно увеличават времето в съзерцание. На някои това им носи мир и спокойствие, на други – притъпява усещането за глад и им дава пречистване. Както споменават момчетата от Варна – всичко е много индивидуално.

На своя сайт индиецът Хира Манек Ратан разказва, че е възможно да се живее без храна  - от години той фактически фотосинтезира и единственото, което използва е вода, рядко кафе или друга напитка. Според него обаче целта на слънчевото съзерцание не е да престанем да се храним. Изчезването на тази нужда се явява като вторичен ефект. Според него прекалено много хора се занимават с това дали слънчевите хора имат нужда от храна или не. По-важното е как светлината се отразява на физическото и психическото здраве на човек.

„Това е ефективен метод, основан на слънчевата енергия, която дава възможност човек да се хармонизира и да презареди организма си с жизнена енергия. Тази енергия  позволява лесно са се освободим от големите страдания на човечеството -  психичните заболявания, физическите болести и духовно невежество“, пише известният индиец.

Разбира се, повечето хора са скептици, не е лесно да се вярва само на думи. Още повече, че когато се потърси на ключова дума sun gazing в мрежата, изскачат предупреждения, че взирането в слънцето може да увреди очите, има съобщения за смъртни случаи на хора, които са отказали да приемат храна, като и критики и обвинения в шарлатанство. Монетата никога няма една страна.

Самият Хира Манек Ратан се опитва да приложи доказателства на своя сайт – отбелязва, че се занимава със слънцеядство още от далечната 1992 г., а през 1995 г., след като отива на поклонение в Хималаите, престава да се храни. Обяснява, че приема единствено слънчева енергия и тя е единствената му храна. Тези негови твърдения са били обект на научни изследвания, водени от д-р Патъл от Джеферсъновия университет, а резултатите показват, че дори след 411 дни гладуване всички процеси в тялото на Манек са нормални.

Това е от една страна. Деян и Владо признават, че не са се отказали от храната и не са си го поставили за цел. „Просто намалих количествата от приетата храна“, казва Владо. „Може би има хора, които се отказват напълно от храната и според мен е възможно, но гледането на слънцето не те задължава да спреш храната - всеки е свободен да прави нещата както му харесват“, обяснява той.

Деян е на същото мнение. „Всъщност повечето хора смятат, че най-голямото предимство, което дава гледането на слънце е това, че може да спреш консумацията на физическа храна. Но истината е, че това е много малка част от всичко останало, с което слънцето ежедневно ни дарява. Аз лично не препоръчвам на хората да се стремят на всяка цена да спрат приема на физическа храна. Да, колкото повече практикувате, толкова повече ще се изменят и хранителните ви навици по един естествен начин. Самото ви тяло ще ви тласка постепенно да променяте своите хранителни навици, като увеличавате приема на жива храна - плодове, зеленчуци, ядки, кълнове и др., за сметка на термично и химично обработената, която е бедна на енергия и полезни вещества, а в същото време богата на токсини“, разказва Деян.

И двамата са единодушни, че слънчевото съзерцание е по-скоро духовно преживяване, отколкото физическо упражнение. Откриват красотата в изгревите и залезите, пречистващото усещане да ходиш бос, да бъдеш зареден с енергия и усмихнат. Според тях слънцето е просто още един източник на енергия, който трябва да се научим да използваме. Най-малкото за да бъдем по-здрави.

Но и Владо и Деян поставят едно условие – всичко това трябва да стане лесно. Не трябва да има насилие или гонене на спортни постижения, отказване от храната на всяка цена или амбиции, които да ни накарат да забравим, че слънчевото съзерцание е преди всичко духовно преживяване.

„Моят съвет към слънцеядите е да не правят нищо насилствено и да оставят телата им да ги напътстват, защото те винаги ни дават сигнали, но не винаги им обръщаме внимание“, казва Деян.

Сигурно не е случайно, че и двамата живеят край морето, където красивите изгреви не са за подценяване. Още повече, ако зареждат с енергия. И сигурно няма голяма изненада в думите на Деян, който казва, че у нас слънчевите хора не са малко. „Ако си мислите, че слънчевите хора са малко, тогава се лъжете. Просто те не обичат да говорят за това, защото обществото ги приема за странни.“


Още теми от Любопитно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане