GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Ексклузивно / Интервю със... / Трябва да постигнем добро екологично и химично със...

Ексклузивно

Интервю със...

Интервю със...

Трябва да постигнем добро екологично и химично състояние на водата.

1

Г-н Гуджеров, кои са приоритетите на МОСВ за развитието на морската околна среда?

Приоритет на МОСВ в областта на управлението на водите, са и темите, свързани с опазването и поддържането на добро екологично състояние на морската околна среда в Черно море. Политиката на ЕС през последните години е насочена към внедряването на интегриран подход за управление на океаните и моретата, чрез изпълнение на Интегрираната морска политика за ЕС (ИМП).

Една от европейските директиви в областта на околната среда, приемана за екологичния стълб на Интегрираната морска политика, е Рамковата директива за Морска стратегия 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия). Тя е транспонирана в българското законодателство чрез Наредба за опазване на околната среда в морските води от 2010 г. Основната цел на директивата е постигането на добро екологично състояние на морската околна среда на Черно море до 2020 г., което включва защита на морската среда, предотвратяване на влошаването й в резултат на замърсявания, водещи до съществени въздействия или опасност за морското биологично разнообразие, морските екосистеми и човешкото здраве.

За постигане на тази цел МОСВ разработва в координация с Румъния и останалите държави, страни по Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, Морска стратегия и програма от мерки за българската част от Черно море.

Обхватът на Рамковата директива за морска стратегия включва териториалните води (12-милната зона) и изключително икономическата зона (ИИЗ до 200 морски мили). В крайбрежните морски води тя допълва Рамковата директива за водите, която се отнася за едномилната зона на Черно море. За определяне на доброто състояние на морската околна среда се използват 11 качествени показатели (дескриптори), които отразяват спецификата на морската околна среда.

Вашето министерство изпълнява стриктно изискванията на Рамковата директива за морската стратегия, кои са акцентите й?

Извършена е първоначална оценка на състоянието на морската околна среда и на въздействието на човешката дейност върху състоянието на околната среда в морските води, определени са критерии за постигане на добро състояние на морската околна среда и на екологични цели и индикатори за тяхното измерване. През 2014 г. са разработени и докладвани пред ЕК и ЕАОС програми за мониторинг за състоянието на морската околна среда.

А през 2015 г. предстои разработване, провеждане на публични консултации и приемане на национална Програма от мерки за постигане на добро състояние на морската околна среда, която ще включва и залагане на общи или координирани мерки в трансграничен аспект с Румъния.

В момента се актуализира съставът на Консултативния и координационен съвет по опазване на околната среда в морските води на Черно море като орган на Министерския съвет за управление, координация и контрол на изпълнението на Морската стратегия и Програмата от мерки. Предстои провеждане на първото заседание на съвета за разглеждане на проекта за Програмата от мерки на Морската стратегия. А през 2016 г. предстои да се въведе в действие Програмата от мерки и тя да се докладва пред ЕК.

Чиста ли е морската вода по българското Черноморие? Можем ли да бъдем спокойни, когато влизаме в морето?

За 2013 и 2014 г. се наблюдава запазване на състоянието на водните тела. Влошеното    екологично състояние на някои, например на Варненския залив и Камчия, за 2014 г. е свързано и с наличието на форсмажорни обстоятелства, каквито бяха интензивните валежи през годината, както и наводнението в кв. „Аспарухово“ през юни. Това доведе до повишени концентрации на биогени (азот и фосфор), предизвикващи т.нар. „цъфтежи“ през летните месеци, свързани и с влошени кислородни условия, влошено състояние на някои от наблюдаваните БЕК (фитопланктон, макрозообентос и макрофитобентос) следствие от повишените нива на биогените и недобрите кислородни условия. А също така има замърсяване от канализационните мрежи на населените места без изградени ПСОВ или ПСОВ с недостатъчно пречистване на отпадъчните води, индустриални обекти, нерегламентирано изхвърляне на отпадъци и отпадъчни продукти в крайбрежните води.

Общата тенденция за периода 2006-2014 г. е известно подобрение в екологичното състояние на водните тела – от лошо към умерено, като основната цел, която трябва да постигнем, е добро екологично и химично състояние на водите.

Когато говорим за състоянието на крайбрежните морски води, разграничаваме два аспекта – състоянието на водите от чисто екологична гледна точка (Рамкова директива за водите, която изисква постигане на добро екологично и химично състояние на повърхностните води) и възможността качеството на водите да е в съответствие с изискванията на Директивата за качество на водите за къпане по микробиологични и физикохимични параметри. Последните официални данни за състояние на водите са от 2013 г. и показват по екологично състояние (5 степенна скала) – 0% в отлично състояние, 8% в добро, 62% в умерено състояние, 15% в лошо, 15% в много лошо състояние. А по качество на води, предназначени за къпане (4 степенна скала), 98,9 % са със задоволително и добро качество (от които 65,6 % с отлично качество) и 1,1 % с лошо качество. Данните показват, че са необходими още усилия по постигане на съответното качество на крайбрежните морски води.

Проби за определяне на екологичното състояние на водите се вземат целогодишно по биологични параметри и съпътстващите ги физикохимични и хидроморфологични елементи, които са индикативни за определяне на състоянието, съгласно РДВ. Пробите за определяне на качеството на водите за къпане се вземат в рамките на сезона за къпане и се анализират по микробиологични и физикохимични показатели.

Кои са основните препоръки на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване?

Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, известна още като Букурещката конвенция, е подписана на 21 април 1992 г. в Букурещ и ратифицирана от Народното събрание със закон, приет на 26.11.1992 г. Страни по Конвенцията са шестте държави от Черноморския регион – България, Грузия, Румъния, Руската федерация, Турция и Украйна. Неразделна част от Конвенцията са следните протоколи: Протокол за сътрудничество в борбата със замърсяването на морската среда на Черно море с нефт и други вредни вещества при извънредни произшествия, Протокол за опазване на морската среда на Черно море от замърсяване чрез дъмпинг, Протокол за опазване на морската среда на Черно море от замърсяване от източници, разположени на сушата, Протокол за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие в Черно море. Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване създава условия за координирани действия по опазване на морската среда и живите ресурси, отчитайки икономическите, социални и здравни аспекти на проблема. В нея са набелязани основните насоки на дейността за превенция, намаляване и контрол на замърсяването на морето, с оглед предотвратяване увреждането на живота в морето и на живите ресурси, запазване на биологичното разнообразие, поддържане и възстановяване на функциите на екосистемите. С присъединяването на България и Румъния към ЕС, Черно море е вече е „европейско“ море. В тази връзка през 2009 г. двете държави инициираха изменение на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, което да позволи ЕС да се присъедини към документа. На този етап няма единодушна подкрепа за такова изменение сред страните  по Конвенцията. За България обаче това е сред основните политически задачи и приоритет на българското председателство на Черноморската комисия.

Кои са  акцентите в Стратегическия план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море?

В Стратегическия план за Черно море са заложени специфични цели и срокове за постигане на целите на Букурещката конвенция. През 2007 г. Постоянният секретариат на Конвенцията инициира процес на актуализиране на Черноморския стратегически план за действие от 1996 г., като процесът завършва с приемането на нов стратегически план по време на министерската среща на страните по конвенцията, проведена в София през април 2009 г. Стратегическият план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море е резултат от съвместната работа на шестте черноморски държави, водени от волята им да действат съвместно за опазване, възстановяване и устойчиво управление на Черно море. Стратегическият план за действие за опазване на околната среда и възстановяване на Черно море цели да разреши трансграничните проблеми, обединявайки усилията на шестте черноморски държави.

Как се реализира управлението на крайбрежните зони?

В България управлението им е уредено от Закона за управлението на Черноморското крайбрежие, по който компетентен орган е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Експерти от Басейновата дирекция „Черноморски район” участват в консултативната група „Развитие на общи методологии за интегрирано управление на крайбрежните зони“ към Комисията за опазване на Черно море от замърсяване (Черноморската комисия) и ежегодно събират информация за изготвянето на Национален доклад за интегрирано управление на крайбрежните зони. Предстои транспониране и промяна на националното законодателство, свързано с морската околна среда за внедряване на изискванията на Директива 2014/89/ЕС на ЕП и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране, съгласно която страните членки трябва да изготвят морски пространствени планове в границите на техните морски води. Прилагането на изискванията на новата Директива е пряко свързано с управлението на крайбрежните зони.

Коe е основното в Черноморската синергия и стратегията на ЕС за региона на Черно море?

Черноморската синергия е инициатива на ЕС за регионално сътрудничество  с насоченост в конкретни сектори – околна среда, транспорт, образование, енергетика, сигурност, гражданско общество, рибарство, мореплаване. Целта е реализация на проекти от регионално значение за заинтересованите крайбрежни държави. Възможности за финансиране на проекти биха могли да се търсят по линия на европейски финансови инструменти, като ENI (регионален компонент, ТГС/CBC), PI-инструмент за партньорство с Русия и предприсъединителните фондове за Турция, NIF, ЕФИ и др.

България, Гърция и Румъния са активни участници от създаването на инициативата през 2008 г. и са водещи страни в следните секторни партньорства – околна среда (Румъния), енергетика (България) и транспорт (Гърция). Синергията предоставя възможности за регионален диалог по установените важни теми,  като участниците биха могли да разглеждат и текущи въпроси с хоризонтално значение.

 

Какви мерки предприема министерството за опазване на екологията на родното ни Черноморие?

Едни от значимите проблеми за Черноморски басейнов район са свързани със заустването на непречистени или недостатъчно пречистени отпадъчни води от населените места в резултат на неизградени ГПСОВ на населените места, които имат изградена канализация, нереконструирани и неефективни ГПСОВ на населените места, неизградени канализационни мрежи за отвеждане на отпадъчните води. На второ място това е замърсяването с опасни вещества – специфични замърсители, приоритетни и приоритетно опасни вещества, които постъпват във водната среда и по този начин могат да доведат до увреждане на екосистемите, загуба на биологични видове и токсичен ефект върху живите организми. Внасянето на опасни вещества оказва влияние и върху източниците на питейни води – повърхности и подземни. Еутрофикация (цъфтежи) на крайбрежната зона, особено през летния период, вследствие на заустването на непречистени или в недостатъчна степен отпадъчни води, торене на земеделски площи, недобро стопанисване на площадките за съхраняване за торове. Животновъдните ферми, които не разполагат с пречиствателни съоръжения за отпадъчни води или са амортизирани, също замърсяват.


Още теми от Ексклузивно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане