GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Ексклузивно / Трудности и успехи по пътя към истинското, чистото...

Ексклузивно

Моята лична история

Трудности и успехи по пътя към истинското, чистото вино на дедите ни.

1 2

С какво ви привлече биологичният начин на отглеждане на лозята?

Г. Атанасов: Масово природозащитата се разбира като проблем на общносттта, на обществото, държавата или дори абстрактно на човечеството, но винаги като нечий друг проблем. Ние го разбираме различно. Винаги сме го приемали като  непосредствен и персонален проблем, въпрос на лично решение, на лично ежедневно поведение. Просто да говориш абстрактно, че подкрепяш защитата на околната среда от замърсяване, не стига. Не можеш да кориш околните, че изхвърлят угарките си на улицата, а да произвеждащ продукти на селското стопанство чрез способи, които трайно увреждат или застрашават от увреждане природата. Това разбиране беше водещо при създаването през 1999 г. на проекта „Орбелус“, който е повече средство за опровергаване на общоразпространеното мнение, че в България не е възможно да се направи предприятие с истински екозащитни практики и с това разбиране го развиваме от 1999 г. насам.

Б. Русев: Да не пропуснем отношението към земята. На тази земя има следи от уседнало земеделие от най-ранни времена, траките от корпуса на Александър Велики са донесли и отглеждали Широката мелнишка лоза от Дамаск през 332 г. преди Христа на същата тази земя. Не можем да я оставим пустиня, зарината в пластмасови торбички за внуците и поколенията им. А че сме на прав път, ни показа реакцията на приятелите и симпатизантите на проекта „Орбелус“ , обединени в клуба „ Орбелус“ - хора, изповядващи същия пиетет към опазването на природата и био продуктите.

Когато стартирахте проекта си „Орбелус“, считахте ли го за рискова инвестиция и защо?

Б.Русев: Винаги е бил много рискова инвестиция. Най-общо причините са в много негативната инвестицонна среда и практическата липса на действаща пазарна икономика. Изразява се и силно деформиран пазар, който не допуска качественото вино да стигне до потребителя. Кой знае в България за Асоциацията на независимите лозаро-винари и отличното производството на нейните членове, например?

Г. Атанасов:  Рискът се крие още във философията на проекта. Той е предназначен да разбие най-малко две клишета, владеещи масовата публика. Първото е, че в България не може да има нищо истинско, поради което не може да се случи и истинско био земеделие, а от там био лозарство. Второто е дълбоко вкорененото разбиране, подхранвано и поддържано с най-различни  маркетингови трикове от големите производители на масови плоски вина, че  био виното не може да бъде добро вино. Слава Богу, резулатите от международните ни участия и общата световна тенденция на повишено търсене на качествено био вино, подсказват, че сме на прав път. Надяваме се в много близко бъдеще вината с марката „Орбелус“, които от създаването им през 2009 г.  неизменно се движат в границите на 16.5. - 17 точки по европейските скала и между 86 – 90 точки по Паркър, да станат част от листата на всеки изискан ресторант.

Какво ви помогна по пътя на развитието на „Орбелус“ – държавата има ли някакво участие в успеха ви?

Б. Русев: Въпросът за помощта на държавата няма един отговор. Получили сме финансиране по различни програми на част от проекта, и от ПУДООС и от ДФ Земеделие и в този смисъл държавата има принос към реализирането на проекта.

Г. Атанасов: Същевременно инвестиционната среда в държавата е откровено враждебна. Примерно за ПУДООС гарантирането на кредита беше чрез блокиране на същата сума в банкова сметка като залог. Авансовото плащане на част от средствата по проекта за изграждане на винарната се нуждаеше от банкова гаранция, за която приятел осигури активи като залог пред банката. През цялото време Фондът за гарантиране на кредитите на малките и средни предприятия при ББР отказва да осигури гаранция поне на част от необходимите кредити. Ту не се гарантират проекти над или под определена стойност, ту не се гарантират проекти, които са започнали или изпълнени, ту са в процес на промяна на правилата.

По ваша преценка, какви предимства има за производителите изборът на био земеделието като начин за добиване на една чудесна реколта?

Б. Русев: Био земеделието и био лозарството ще осигуряват все по-голяма част от земеделските продукти, а практически техни потребители са всички, които се уверят, че производителите  не ги подвеждат при производството на био продуктите.

А що е то биологично лозарство в България?

Б. Русев: Много трудоемко, доста по-скъпо от конвенционалното лозарство и  единствен източник на биологично вино. Био винарната „Орбелус“ доскоро бе единственото предприятие, което е сертифицирано за био вино, защото всичкото грозде, което се използва за винифизиране, е производство на самото предприятие и се добива от собствените лозя.

Кое плаши най-много днес българските земеделци, за да поемат по пътя на чистата от химикали продукция, кое ги спира?

Г. Атанасов:  Всичко. На био производството в страната не се гледа с добро око от официалната администрация. Само натискът на организациите на производителите и изискванията на ЕС са движеща сила за незначителните промени в мисленето и администрацията на тези процеси. Що се отнася до био лозарите, току-що МЗХ отряза био лозарството от кръга на приоритетните  сектори на земеделието за периода до 2020 г.

Каква разлика в качествата се констатира между добиваното по конвенционален и отглежданото по биологичен начин грозде?

Б. Русев: В гроздето, добивано по биологичен начин, не може да има съставки, резултат на третирането с хербициди, пестициди, химически торове. Изводите се налагат от само себе си.

А как се отразява върху качествата на виното изборът на био грозде за производството му?

Г. Атанасов: Вече стана въпрос за клишето, че био виното не може да бъде добро вино. Всъщност качественото био грозде, отглеждано по правилата на био земеделието и добрите лозарски умения, съзнателно поддържано при ограничена до 450 кг от дка реколта, представлява прекрасна основа за вино не със средно, а с отлично качество. Участието ни в международните конкурси за био вина и винените листи на реномираните световни ресторанти показва, че био виното, а това винаги означава био грозде, направено добре, гарантира прекрасно качество.

Има ли специфични тънкости, които различават биологичното винопроизводство, като процес, от традиционното?

Б. Русев: До март 2012 г. в ЕС нямаше регламент за био вино. Вината, които се произвеждаха до тази дата, се означаваха като вина, произведени от биологично  отгледано грозде. С приемането на регламент № 203 /2012 г. от ЕК, като дъпълнение  на Регламент № 889 / 2008, се дефинираха строго правилата как да протича процесът на производство на био вино, какви екологични практики са разрешени и до каква степен използваните за производство на конвенционално вино правила са разрешени. Той позволява след 31.07.2012 г. виното, произведено по енологичен процес, съответстващ на регламента, да бъде обозначено като „биологично вино”, като се използва знака на ЕС за биологична продукция. Био виното трябва да е произведено от биологично сертифицирано грозде. Това става след тригодишен процес на преход на съответните производствени насаждения, в които се прилагат методите на биологичното земеделие. Основна грижа е здравето и плодородието на почвата, запазването и поддържането на  биоразнообразието, със специално внимание на видовете - естествени врагове на неприятелите и болестите по лозата. Забранено е използването на синтетични пестициди и торове, както и на ГМО организми. Набляга се на превенцията, при нужда се  използват медсъдържащи серни препарати и други позволени продукти на базата на извлеци от растения и щамове микроорганизми с доказан инсектициден ефект. Резултатът е здравословна продукция, без остатъци от пестициди, която съдържа  и предава специфичните характеристики на тероара и на виното. Самата преработка на гроздето се извършва с минимално необходимите практики и добавки, за да се запази биологичната природа на виното. Регламент 203/2012 дефинира позволените, ограничените, както и забранените енологични практики при винопроизводството. Много от допустимите добавки и практики при конвенционалното производство са забранени при био винарството, а са разрешени само добавки с естествен произход -  растителни, минерални, микроорганизми и дрожди, при условие че са свободни от ГМО.  Добавките, които са със синтетичен произход и са потенциално опасни за човека, са забранени за използване в био винарството. Освен това Регламент 203 / 2012  определя точно съдържанието на сулфити в съответните био вина. Така за червените вина разрешеното количество серен диоксид е до 100 мг/л, докато при конвенционалното производство е разрешено до 160 мг/л. При белите вина и розето  разрешената норма сулфити е до 150 мг/л.

Г. Атанасов: Вината, които нашите отлични технолози правят, обикновено съдържат значително под позволените норми середиоксид, а дрождите, които използваме и се стремим да използваме, са създадени от наше грозде, за да се запазят качествата на тероара и съответния сорт  грозде. Непрекъснато експериментираме в био винарството. Тази година за първи път правим 1 000 бутилки био вино без серен диоксид и други добавки, такова, каквото са го правили правили дядовците ни преди 100 или повече години. Сега го наричат „оранжево“ вино. Целта е ежегодно да разширяваме палитрата от вина, които се третират със серен диоксид и да произвеждаме все по-голямо количество отлично вино, без ползване дори на разрешените от Директивата на ЕС добавки.

А към кои вина клонят вашите лични предпочитания през настоящия студен сезон?

Б. Русев: Всъщност изборът е само червени, защото бяло и розе нямаме, те се изчерпаха. Може би в края на годината ще се появи един експеримент със Сандански мискет, но само ако виното има качествата, които ние изискваме от продукта ни.


Още теми от Ексклузивно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане