GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Ексклузивно / Без цензура / Съвременната жена – Супермен в пола...

Ексклузивно

Без цензура

Без цензура

Съвременната жена – Супермен в пола

Съвременната жена – Супермен в пола

"Госпожице прекрасна, мога ли да ви изпратя?" - Попита Х

"Нито съм госпожица, нито съм прекрасна, а мога да си ида и сама." - Отговори ТЯ

Тази затапваща реплика от близкото минало, която даваше превъзходни резултати в елиминирането на всякакви нахалитети, тип „ селски сваляч“, винаги ми оправяше настроението. Да, една истинска жена обезателно трябва да има в чантата си поне 10 лв., с които да се метне на първото такси и да остави неподходящата компания на някой левент зад гърба си.

Това беше до момента, в който, отваряйки вратата, се оказа, че 20-те електроуреда вкъщи сериозно са пренатоварили изстрадалото ни 40-годишно ел.-табло и се налага бушоните незабавно да бъдат сменени. По добрата стара традиция на Мърфи точно в този момент мъжът е или в командировка, или в невъзможност да се отзове веднага, поради лоша подредба на звездите или просто е прекалил с почерпките за поредния празник във фирмата, и да пипа ток е равносилно на безумие.
Хвърлих се буквално от антрето с полусъбуто токче да се катеря по стълбата, за да стигна до бушоните, тъй женската ми природа не е сметнала за необходимо да ме създаде с размер 1,90 и само с протягане на ръка да мога да върна осветлението в дома си.
В бързината, с отработено движение, хвърлих един диагонален поглед дали по мен няма нещо, което моментално ще ме превърне в проводник на електричество и след една бърза молитва към небесата да ме оставят непокътната, се заех да ремонтирам. След поредното прецъкване на жичките, от които освен тъмнина, друго не се получи, набрах благоверния и с рязък тон заявих, че романтиката на свещите хич не ми допада. От другата страна на телефона чух само едно окуражително: „Ти си мъжко момиче! Опитай пак и ако не стане, като се прибера след 4 часа, ще го оправя“.
Точно тогава ме споходи дълбокото усещане, че нямам никакво желание да съм мъжко момиче. Искам просто да съм момиче. Искам даже да съм от тези момичета, по-известни като кифли, които приемат за свършек на света един счупен нокът. Според тях бушон е модна марка, а ел.-табло е хитов магазин в мола.
Мъжкото момиче е универсален боец. То става сутрин, приготвя закуска за детето, докато притичва с маша за коса в ръка, цели 8 часа овладява гнева си на работното място и съвместява своите собствени задължения с тези на поне още петима колеги, обикновено „тесни специалисти“ от мъжки пол. След което, докато се прибира, пише домашните по телефона и запазва час за лекар на любимия, защото него го е страх от кръв. Никога не взима готова храна за вкъщи, тъй като се притеснява някой друг да не й отнеме удоволствието да виси 3 часа пред печката, докато около нея се разопаковат пакети с чипсове и кроасани. И преди да заспи с любимо четиво, мъжкото момиче подрежда с едната ръка всички играчки, а с другата прибира изсушеното пране.
Мъжкото момиче може да се облече за половин минута и за още толкова да се гримира, защото час и половина е гонила наследника си с пуловер в ръка и още половин час се е опитвала да обясни, че „Къде са ми чорапите?“ и „В чекмеджето.“ – нямат нужда повече обяснения.
Има една реклама, в която една жена с бебе в едната ръка и бизнес чанта в другата е способна дори да не се изпоти. И в същото време мъжът й, който е подпирал бюрото цял ден, се пльосва бездиханен от вратата на фотьойла и не е възможно дори да се дезодорира.
Категорично смятам, че светът има нужда от много по-малко „мъжки момичета“ и много повече от „момичета“. Жени, които знаят, че не е нужно да носят пантофите на мъжа си, за да му покажат, че го обичат. И че ако в съботната сутрин не скачат да правят закуска, защото силната им половинка ги е изпреварила, не се добавят черни точки към същността им.
Това, всъщност, трябва да го разберат мъжете. Ние отдавна сме наясно, че като истински Супермен в пола, можем да бъдем едновременно успешни и като майки, и като работещи жени, и като майстори на капещи кранове и несветещи лампи.
Направо да се чуди човек защо жените години наред са се борили за правото да гласуват и да посещават увеселителни заведения, наравно с мъжете. Като в днешно време все по-малко представителки на нежния пол използват правото си за вот и ходят на заведение, просто защото имат много по-важна работа от това да показват новите си тоалети в среднощните часове и да висят на опашки пред урните.
Природата е била изобилно щедра към мен като ми е изпратила за приятели мъже, които успяват само с едно изречение да формулират това, което много мислителки все още се чудят как да обяснят.

Да оставим жените да управляват, а мъжете да си гледат истинския живот – секс, хобита, риболов, коли. Тогава всичко ще е много по-лесно и напрежението ще изчезне от самосебе си.“ Около това предложение се обединиха повечето ми другари, разчитайки, че така ще тушират напъните ми да чуя нещо дълбокомислено. С две думи жените априори са предопределени да се нагърбват с цялата вселенска отговорност, за да могат мъжете да опитват от истинския живот.
Докато свалям предпазните очила и спирам бормашината, си мечтая в гардероба на повечето жени да преобладават роклите, а не панталоните. Високите токчета да не се слагат само 3 пъти годишно и печката да не е запазената им територия. И на въпроса „Къде ще ме заведеш?“ успешните момичета да не получават отговор „На обичайното запазено място – в кухнята“. Защото една истинска жена може едновременно да бъде и мъжко момиче и само момиче. Докато на мъжете им подхожда просто да бъдат мъже.


Още теми от Ексклузивно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане