GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Любопитно / Знаете ли, че? / Съботен пазар с аромат на топъл хляб и ябълки...

Любопитно

Знаете ли, че?

Знаете ли, че?

Съботен пазар с аромат на топъл хляб и ябълки

1 2 3

 

Събота, 14.00 часа – време за мързеливи разходки в хладното време. Докато в единия край на столичния пазар „Римска стена“ вече почти няма хора и изглежда, че съботата сякаш вече се е приготвила да си тръгва, в другия край цари необичайно оживление. Шепа хора разговорят енергично, смеят се и оформят дискусии. Подават си хляб, разменят рецепти, правят се уговорки. Може да прилича на пръв поглед на пазар, но само след минута-две страничният наблюдател остава по-скоро с впечатлението, че е попаднал в един затворен кръг, където всички са приятели.

И така - добре дошли на съботния фермерски пазар „Римска стена“! Той е нов, съществува едва от два месец и в хладния съботен следобед наистина е място само за ценители –  хора, които държат на добрата храна, на чистия вкус и здравословния живот. Какво има на фермерския пазар ли? Ами, всичко, което се произвежда или е готово по това време на годината – орехи и тикви, малки криви морковчета, сладка от боровинки и домашен шипков мармалад, киви от Петрич, билки и подправки, зехтин и оцет, шоколад.

„А това е натурално кисело мляко с мед и пчелен прашец. А знаете ли какво се получава от пчелен прашец в среда на млечно-кисели бактерии? Нещо страхотно! Ето опитайте!“, кани хората около себе си Росен Михайлов, един от производителите. На масата пред себе си е наредил сок от арония и боровинки, кисели млека и сирене, пастърма и суджук.

„Всичко сами си правим. В Балкана сме. Не използваме консерванти. Не използваме подобрители. Държим на натуралния вкус“, разказва с две думи мъжът. Той няма време и за повече приказки, защото непрекъснато се появяват хора, които искат да го поздравят или да го попитат за някакъв продукт.

„Нямаме малиново вино. Всичко свърши“, казва с извинение Росен.Хората също са разочаровани и за компенсация купуват няколко бутилки със сок от арония. От другия край на масата съпругата му Веси подава на хората парченца домашно сирене.

Съботният фермерски пазар се организира от „Хранкооп София“ – зад това име се стоят група хора, които търсят чиста храна от родни производители. Както ни обяснява Ралица Касимова от организацията – те не държат на сертификати, но държат изключително много на доверието. Всички в тази неформална група са се събрали покрай търсенето на чиста храна – едни идват тук заради децата си, защото искат да са сигурни, че им предлагат качествена храна, без замърсявания, други търсят място, където могат да предложат продукцията си на нормални цени. За да се допусне производител в този кръг обаче, има едно условие - нужна е препоръка от настоящ член на кооператива. След това вече членовете на „Хранкооп София“ отиват на мястото на фермата, проверяват методите на производство, следят процесите и едва след това допускат съответния производител в редиците си.

Държи се на личното отношение. „Прескачаме спекулативната мрежа от прекупвачи и поощряваме директно родни производители. Целта ни не е чрез групово пазаруване да изстискваме непосилни отстъпки от хората, отглеждащи храната ни - напротив. Производителите сами определят цената, на която работим с тях - най-често реална пазарна стойност“, обяснява Ралица Касимова.

В интерес на истината – част от хората тук имат сертификати за био производители, други нямат, трети тепърва се подготвят за процедурата по сертифициране. Но не това е най-важното – всички те се стремят към натурални и чисти продукти, както „едно време“.

Докато говорим с Ралица, идват хора, които се спират пред щайгите с ябълки. А тези ябълки наистина са необикновени – дребни, сбръчкани и доста неугледни на фона на цялата продукция, с която свикнахме в последно време. Но пък ухаят на истински ябълки и хората се надпреварват да ги хвалят. Купуват още ябълков сок и био ябълков оцет.

„Ябълките са от село Долно Белотинци, близо до Монтана“, пояснява Павлин Пантов. Питам го дали не излиза скъпо това пътуване до София, когато цената на килограм ябълки е само 1,50 лв. и не се различава от цените в големите супермаркети. Мъжът се усмихва и казва, че транспортните разходи не са най-големият разход за един производител. Той и семейството му притежават петдесетина декара овошки. Със земеделие се захващат само преди четири години, когато се налага да търсят алтернатива за честото боледуване на децата си.

„Антибиотици, антибиотици, в един момент си дадохме сметка, че трябва да излезем от този омагьосан кръг“, казва мъжът. После сочи продукцията и казва, че сега вече е друго – децата му са на 18 и на 13 години и по усмивката му можем да съдим, че вирусите и гриповете вече са останали в миналото.

„Проблемите сега са други. На нас ябълковата градина не ни е основен бизнес, защото иначе трудно бихме могли да съществуваме по този начин. Имаме бизнес с кръстословици и пак даваме радост на хората, като им позволяваме да намерят приложение на знанията си. Проблемът е, че един био производител не среща много разбиране от държавата. Всеки контролен орган ни наблюдава така, сякаш сме престъпници“, казва фермерът с огорчение.Ралица пък допълва, че точно това се опитват да променят – да помагат на членовете на групата в избора на чисти продукти, както и правят опит да убедят повече хора в ползата от хубавата, разумно отгледана храна. На този етап обаче, организацията им все още съществува като вид социална система на взаимопомощ. Лесно могат да бъдат открити в социалните мрежи под името „Хранкооп София“ – страницата им е харесана от 891 човека и предлага актуална информация – кога, къде, каква, доставка на храна. На пръв поглед тези локални органик земеделци действат на принципа на сектата – трудно е да ги откриеш, те не се рекламират, не е лесно да те допуснат до себе си, защото новината за тях се разпространява не по обичайните канали, а от приятел на приятел.

„Да, разчитаме на това, че когато на един човек му хареса вкуса на нашия хляб, той ще каже на друг, той на трети“, казва Светослав Стоянов. И подрежда на масата пред себе си няколко хляба – красиви като за снимка.

„Правим хляб от ръж и от лимец, имаме мелница в ловешкото село Горан и можем да сме сигурни в продуктите, които влагаме. Пък и използваме не само чисти продукти, но и квас, вместо мая, а по тази технология за втасването на хляба е нужен не половин час, а минимум осем часа“, разказва мъжът. Според него тези неща си личат по вкуса на хляба – не можеш да сложиш бяло брашно с оцветител и да очакваш да постигнеш същия ефект, както при ръжения хляб със стафиди и лешници.

Той споделя, че още преди 3-4 години се ориентира към натуралните храни, разочарован от липсата на вкус в масовите продукции. Минава доста време, преди да отвори малка пекарна в София. Сега сам може да прави хлябове и посочва хубавите самуни пред себе си. „Имаме си хлебар, но тези аз съм ги правил. Сутринта имаше и още видове, но вече свършиха“, казва Светослав.

Докато говорим, свършват и останалите – хората са привлечени от аромата на пресен хляб, който още не се е изгубил, въпреки че вече сме късен следобед. Само след няколко минути вече няма хляб, който да снимаме. А един възрастен човек се протяга и пита каква е цената на бурканчетата шипков мармалад, които са поставени накрая на масата.„Те са си за мен“, отговаря Светослав. „Но можете да си вземете от колегата. Ето там.“ И какво по-голямо доказателство, че хората, които са се събрали тази събота тук, идват заради идеята - те не само произвеждат качествени продукти, но и самите те търсят натурални продукти.Концепцията за фермерски пазар не е нещо ново. По света пазари като този съществуват отдавна и се радват на голям интерес – независимо дали говорим за импровизирани сергии на баварски прозводители в Мюнхен или за пазар на местните производители на лимонови ликьори и портокалови конфитюри във френското градче Ментон на Лазурния бряг. У нас се заговори за нуждата от фермерски пазар още преди няколко години, миналата година главният архитект на София Петър Диков обеща, че ще открие място, където малките производители ще могат да предлагат храни и напитки, но това така и не се случи. От Министерството на земеделието трябваше да одобрят проекта и да потърсят финансиране, но все още няма резултат. Важното е, че хората, които държат на чистата храна, взеха нещата в ръцете си. Тук „био“ означава просто „чисто“ и „здравословно“.

За протокола – фермерският пазар „Римска стена" се събира всяка събота от 11:00 до 15:00 на площада до самата Римска стена в Лозенец. Ясно е, че десет сергии на пазара няма да снабдят големия град с чиста продукция, но така е в началото – първите стъпки са най-малки и най-трудни.

На връщане минаваме край импровизираните улични сергии на „Графа“. Понеже вече е късно, празните маси са заети от пъргави баби и дядовци, които предлагат домашно сирене и тиква, сушена коприва, джоджен и същите малки и сбръчкани ябълки. Тук обаче паролата не е „био“ или „еко“.

„Домашно е, чедо. Домашно. Всичко сама съм произвела. Ако не ми вярваш, питай жените тука – от петнайсет години съм на този пазар, всички ме познават“, казва една от жените, която предлага козе сирене. Обяснява, че е от близките села, така и не уточнява кое. Но останалите жени бурно  потвърждават думите й.

В крайна сметка, след тази обиколка по импровизираните еко пазари се връщаме с два килограма ябълки, био шоколад, ръжен хляб със стафиди и лешници, и разбира се – домашно сирене. И си мислим, че дори общинските процедури по одобрение на проект за фермерски пазар да стават бавно, хората вече са взели нещата в свои ръце. Просто природата не търпи празно.


Още теми от Любопитно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане