GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Ексклузивно / Стефан Вълдобрев - за сиво-зелената комбинация меж...

Ексклузивно

Интервю със...

Стефан Вълдобрев - за сиво-зелената комбинация между асфалта, пътя и природата.

1 2

Кой е Стефан Вълдобрев между киното, театъра, музиката, поезията и реалния живот?

Хм... Там е работата, че реалният живот, всъщност са киното, музиката, театъра и поезията. Така се стекоха нещата при мен. Ако не снимам, репетирам в театъра, ако не репетирам, записвам в студио... В последно време основната ми активност е с “Обичайните заподозрени” - свирим много повече от когато и да било, от време на време записваме по някое ново парче, мислим сериозно и за нов студиен албум. Основното е, че страшно се забавляваме и наслаждаваме на ситуацията. Всеки от бандата е във върховата си форма на инструменталист, аз - на композитор. Това ни дава свободата да се заиграваме със стила и структурата на новите песни - правим ги малко по-нестандартни, за малко по-неформатирана публика. В същото време - достъпни и комуникативни. Такъв е случаят с последната ни песен: "Холивуд". Но най-якото преживяване са концертите! Който е бил в последните години на наш концерт, знае за каква енергия става дума. Виждам как ние се чувстваме заредени и въодушевени и как зареждаме хората. Този миг, тази взаимност е нещото, което осмисля всичко напоследък.

Какво друго ви дава публиката?

Публиката дава сигурност. Съвременният свят е достатъчно плашещ и несигурен. Всеки го вижда. Много агресивен и динамичен. А когато сме една такава общност, било на концерт, в театралната зала, или в кино-салона, всички - и публика и ние, се чувстваме силни и заредени, а това е много вдъхновяващо.

Връщате ли се понякога в родния град Стара Загора?

Рядко, но - да, с много хубаво чувство. Кой не обича да се връща понякога в детството си?

Преди време казахте, че София е царството на сивото, днес струва ли ви се, че тя е станала по-зелена, по-жива, по-модерна и по-екологична?

Помня, че беше за едно интервю в средата на деветдесетте. Тогава казах, че вървейки по улиците, виждам стотици нюанси на сивото. Разбира се, че сега е коренно различно. Очевидно е. София заприличва на красив европейски град. Хората, които са били по света, сега се връщат и отварят стилни магазинчета, дюкяни, хубави заведения. Като изключим необяснимите изблици на безвкусица покрай ремонта на "Витошка", "автогарата" пред "Ал. Невски" и няколко нелепи паметника и сгради на културата, София е изключително приятно място за живеене. А за зеленината: наскоро бях поканил на гости мой приятел, млад филмов режисьор от Норвегия. Той беше изумен, каза ми: “Обикалял съм доста места по света, но тук е страшно зелено, има много паркове и много дървета навсякъде”. Стана ми хубаво, не бях се замислял за това. Бях го настанил на "Сан Стефано" - от едната страна е паркът Заимов, от другата - Докторската, минаваш подлеза и си в Борисовата, от там все през гората - чак до Зоопарка (тичал съм или съм карал колело дотам и обратно). Ние, които живеем тук, нямаме сякаш сетива за това, а то е прекрасно. Добре е да обръщаме повече внимание на тези неща.

Спортувате ли?

Понякога играем тенис с Еко, басиста на групата. Тичам. В последно време повечко плувам. Но всичко това не е програмирано и дисциплинирано, а на етапи. Когато почна да композирам музика за филм, това обикновено са партитури за симфоничен оркестър, вляза ли в такъв период, който е меганатоварващ, просто губя усещане за време. Не знаеш кога са минали 3-4 месеца и не можеш да си позволиш дори да си помислиш, че няколко часа от денонощието ще отидат за спорт, вместо за писане на музика. Мечтая си някой ден да разруша този стереотип и да се науча как да намеря мярката.

Досегът с природата какво ви дава?

Това за мен е голяма тема. Чувствам се много свързан със земята, и зодията ми е такава. Сигурно някой ден ще се занимавам със земеделие, животни, лозя или нещо подобно. Засега обикалям из красотите на България. Често го правя без предварителна цел,  когато имам свободно време, решавам, качвам се в колата и тръгвам. Стигам някъде, тогава разбирам къде съм, решавам колко ще остана и къде ще преспя. Малко хипарска хава... Имам в багажника един сгъваем режисьорски стол. Изпитвам потребност да спра някъде, да седна на него и половин час да съзерцавам природата. После се качвам на колата, на следващия завой - още по-красива гледка… и отново спирам. За мен пътуването е ритуал. Цветовата комбинация между сиво и зелено - асфалта и природата, ми действа балансиращо.

Вдъхновява ли ви да пишете музика?

Не, може би, ако бях художник, щях да рисувам картини.

Но една природна картина може да се нарисува и с песен.

Мислил съм си го, между другото. Художниците-импресионисти са слагали стативите в гората, в полето, рисували са слънчогледите. Представял съм си, че мога да отида с пулт и китара някъде, да седна и да изсвиря, това което виждам срещу мен. Не песен, а инструментал, импровизация. Би се получил интересен албум – да изсвириш октомврийското море от скалите край Варвара. Или натежалото от звезди небе над Габровския балкан. Или лавандуловите ниви край Шейново.

Какво е отношението ви към екологично чистите хранителни продукти?

Започнах да обръщам внимание на това. Но според мен по-късно, отколкото трябваше - преди година-две. Аз малко разбирам нещата в последствие. Например, спрях да консумирам шунки, салами или сладолед, след като обърнах кутията и отзад видях, че има единайсет Е-та. До този момент не знаех какво означават те. После се вманиачих, свалих си на десктопа някакви таблици и започнах за гледам кое е с червено и кое не, кое е забранено и кое не. Но и такива крайности са прекалени.

Тъжната истина е, че вече няма незамърсен район. Имам приятел, собственик на фирма, лидер в био продуктите. Той разполага с най-модерната техника, която отчита замърсяването им. Беше се шашнал - нищо не е абсолютно чисто, независимо в кой отдалечен район е брано. Наскоро му бях на гости. Имаше буркан с бял риган. Всяка сутрин се качвахме на колелетата и карахме километър до плажа. После плувахме час-час и половина, на връщане се отбивахме до селската фурна и купувахме топъл хляб. Прибираме се, жените вече приготвили кафето и закусвахме хляб със зехтин и бял риган. Прелест! Това е моето откритие от лятото - белия риган.

Спирате ли, когато пътувате и видите примерно градински домати на пътя, за да си купите?

Детството ми е минало на село. Всяко лято по 3-4 месеца. И обядът ми беше от градината на баба - огромни домати, напълнени със слънце, узрели, топли… Един домат и една филия, намазана с масло и сол – това наистина ми е нещо близко. Купувал съм, но внимавам, какъв е районът, защото не навсякъде доматите могат да бъдат по-добри от магазина.

Бихте ли избягал далеч от големия град, сред красотата на природата, в къщичка на трийсетина километра от столицата?

Бих избягал. Както вече ви казах, имам такава нагласа. Проблемът е, че не може да е за дълго - трябва да съм в София за представления, снимки, концерти. Познавам се много добре - ако се случи такова нещо, няма да си помисля за никаква музика и за никакви текстове - ще седя, ще пия вино и ракия и въобще няма да ми е до никакво изкуство. На мен ми трябва краен срок и напрежение, за да се настроя творчески.

Христо Мутафчиев сподели, че ще работите заедно по едно парче?

Да, това е песен, която бях написал преди доста години за едно представление „Трамвай желание“. Стана много въздействаща. Христо я е чул някъде. И един ден телефонът ми звъни и отсреща някакво изръмжаване: „Ало, брат! Слушай сега, ти тая песен дето я пееш в „Трамвай желание“, много е хубава“. Аз му отговорих: „Знам“, а той: „Аз ще я пея“. Викам: „Ми добре, щом така си решил!“ И така си я присвои.

В интерес на истината ние с него се шегуваме с това. Аз си представих как той би я изпял и прецених, че неговият вариант ще бъде по-добър и по-готин. Така и стана  – с един дрезгав, хубав, плътен глас. Влязохме в студио, записахме я, после му я подарих. Направи и клип и тази песен вече е негова. Прекрасна е!

Променили ли са се днес ценностите в живота, музиката и изкуството?

Всичко тече и се развива с шеметна скорост, което за мен е много притеснително. След 2001 (точно помня годината и за това я цитирам) на света беше наложен един свръхконсуматорски модел на живот. Стана важно да произведеш нещо с ниско качество и кратък срок на годност. Дрехите се захабяват след няколко пранета, обувките се късат до една година, телефоните се чупят малко след гаранционния период, компютрите се ъпгрейдват целогодишно, иначе забиват, колите се прецакват от към електроника, апартаментите в новите сгради приличат на жилища за хобити, асфалтът се напуква за месеци, филмите ги забравяш още след финалните надписи, новите звезди танцуват максимум една година, докато не дойдат новите открития на поредното риалити... В същото време стогодишните асансьори „Шиндлер“ в старите кооперации работят безшумно и безотказно, колите от преди '99 вървят безупречно, групи от шейсетте все още пълнят стадиони и помним всеки кадър от старите филми.  Тази огромна алчност и консуматорските извращения са най-големият проблем на съвремието, всички останали беди произтичат от тях.

Кое ви вдъхновява да пишете музика? Имате ли своя муза?

Нищо специално. Сядам пред пианото и започвам, следвам някаква линия, хареса ми някаква фраза, запомням я и надграждам. Следвам мисловен поток. “Вдигам си антената” на вътрешното радио и “ловя честоти”. Общо взето е така…

Какъв е вашият стил на обличане?

Определено спортно-елегантния. Обичам да ми е фри. Често слагам бели тениски в контраст с тъмно сако. Знам, че трябва да е обратното, бялото те прави по-широк, а черното те вталява, а аз имам нужда да изглеждам по-втален през последните години. Но харесвам по-изчистените форми.

Суетен ли сте?

Е, … (смее се), че кой актьор не е суетен! Но въпреки това слагам бяло.

Ако трябва да промените живота си или пък ако можете да върнете времето назад, какво бихте направил?

Ако можеше България по-отпреди години да бъде част от света. Има значение, ако си актьор и си роден в Лондон, веднага това те прави пригоден за английски, американски и европейски филми. Но от тук борбата е по-голяма, а не си по-лош артист от английския си колега, нито пък по-лош композитор.

Какво е вашето мнение за младото поколение у нас?

Изключително поколение. Наблюдавам ги, обграден съм от такива хора. Честни, открити, фиксирани, много по-наясно с нещата от живота. Дори това тяхно отношение към чистата природа, към Земята е респектиращо. Харесват ми такива, каквито са.

Какво ви се иска да направите в бъдеще сред природата?

Има запустели села с цели махали от каменни или кирпичени къщи. Да се преселим там всички приятели и колеги, да си направим студио, да записваме албуми и да се изхранваме от натурално стопанство. Ванката Лечев да прави вино, Стунджи да доставя домати, краставици и чушки, Миро да гледа кокошки, Еко да мели жито и да пече хляб, а аз да паса козите.


Още теми от Ексклузивно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане