GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Бизнес / Рамадан Аталай - Евтината енергия прави хората по-...

Бизнес

Възобновяеми енергийни източници

Рамадан Аталай - Евтината енергия прави хората по-богати

Рамадан Аталай - Евтината енергия прави хората по-богати

 

Г-н Аталай, какви са приоритетите за развитието на енергетиката в България?

Цялото общество е в очакване да се определят приоритетите за развитието на енергетиката в България. В енергетиката вървим по пътя начертан от директивите, които са приети от ЕС. Няма нетранспонирана директива на Евопейската комисия в българското законодателство. Приоритетите на България са приоритетите на ЕС - постигане на висока енергийна ефективност,  достигане на 16% използване на енергия на крайния потребител от възобновяеми енергийни източници и намаляване с 20% на емисиите парникови газове.

Защо обществото е в очакване да се определят приоритетите? Защото  всяко едно правителство поемайки  властта, игнорира стратегията на предишното правителство. За това моят апел от трибуната на Народното събрание беше, че приемствеността в енергетиката трябва да бъде задължителна за всяко едно правителство. Ако няма приемственост, ние няма да можем да се базираме на стратегии, ако нямаме стратегия за развитието на енергетиката, няма да ни бъдат ясни приоритетите. Ако нямаме стратегия за развитието на енергетиката за перида 2030 - 2050 г., ние не можем да разчитаме, че ще имаме сериозна стратегия за развитието на икономиката на България. Енергетиката е онзи сектор, в който най-напред трябва да се прилагат новите технологии и иновации. В енергетиката всяка година трябва да се инвестират толкова средства, колкото да не  декапитализираме всички основни производствени мощности, включително и да бъдем в крак със световното икономическо развитие.

 До къде стигнаха промените в Закона за енергетиката и ВЕИ-тата и какво още трябва да се реформира?

С поемането  на властта от  това правителство, народните представители, направихме всичко възможно да осъществим определени промени в Закона за възобновяемите енергийни източници и в Закона за енергетиката. Когато поехме управлението на страната, енергетиката беше в задънена улица, тя нямаше възможността да се самоподдържа, камо ли пък да се саморазвива или да се инвестира в нея. Основна промяна беше с идеята да дадем възможност местните ресурси да се добиват с такива темпове и количества, които са необходими за нормалното натоварване на генериращите мощности. По този начин дадохме възможност  миньорите в маришкият басейн  да започнат да  натоварват производствените мощности и постигнахме баланс на  енергийната система. И базовите мощности започнаха да произвеждат енергия, много повече от възобновяемите енергийни източници. Спряхме и възможността за източване на енергийни предприятия. Дадохме възможност да се започне осигуряване на студения резерв на търгов принцип. С този Закон се даде възможност да се сертифицират всички когенерационни системи на заводските предприятия. А също така и да се основе енергийната борса. Всичко това се случи за много кратко време. Резултатът от това, че прехвърлихме преференциалните цени на добавките за зелената енергия от електросистемния оператор към НЕК е, че се освободи износът. Започваме да заемаме онова място, което се полагаше на България в регионалния пазар.

Има ли, г-н Аталай, според вас все още някакъв дисбаланс в енергетиката?

Разбира се, че има, ще бъде много самохвално, ако кажем, че само с няколко изменения в Закона, сме постигнали баланс в енергийната ни система. Дисбалансът, който беше създаден, не може да бъде заличен за кратък период от време, продължава да се работи в тази насока. Все още не са реалност нещата, които очаквахме - да бъде много бързо пуснат балансиращият пазар, нямаме я още и работещата енергийната борса. Може би в началото на тази година  ще станат реалност. Това, че допуснахме да влязат в експлоатация много по-големи мощности от фотоволтаци, от производство на електроенергия от вятър, това ще ни създадава проблеми още ред години. Ние вече имаме около 1100 мегавата инсталирани мощности, а се очаква да постигнем около 1500 мегавата само от фотоволтаици. Този дисбаланс трудно ще се регулира и за това бяха направени определени, неприемливи за инвеститорите действия, а именно налагането на 20-процентният данък за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници. В рамките на последните шест месеца бяха положени сериозни усилия, да не засегнем  инвеститорите. Идеята на българското правителство е била винаги да бъдем предвидими и да изпълняваме всички поети ангажименти. Но имайки предвид създалата се тежка ситуация в енергетиката, нашата цел, чрез въвеждане на определени ограничителни мерки или въвеждане на такси беше да направим, така че всички участници в производство на енергия в енергийния сектор да бъдат еднакво недоволни. Дали сме постигнали тази наша цел времето ще покаже. Ако не сме постигнали баланса на недоволството между банките, инвеститорите и крайните потребители на енергия може да се наложат нови промени в определени Закони.

 Какви са рисковете и проблемите при производството на възобновяеми източници на енергия в България? Как се развива този бизнес и какво е неговото бъдеще?

Ще си позволя да кажа, че директивите на Европейската комисия и тяхното транспониране в определените държави от ЕС допринесоха  определени негативи в развитието на алтернативните източници. Според мен ЕК не беше готова с всички финансови разчети за въвеждане на високи преференциални цени за производство на енергия от ВЕИ, с които допълнително натовари крайните клиенти.Като примерни членове на Европейската Комисия транспонирахме директивите с цел да спазим  всички изисквания. Нашите експерти в изпълнителната власт не изпълниха законовите изисквания, които бяха приети и направиха  така, че тежестта от налагането на производство от възобновяеми енергийни източници рязко се стовари върху сметките  на крайните клиенти. Тук според мен определена вина има ЕК и изпълнителната власт, в лицето на експертите на всяко едно правителство, което до сега е управлявало България.

Каква трябва да бъде според вас, г-н Аталай, енергийната стратегия на България?

Стратегията за развитието на енергетиката в България не може да бъде по-различна от всички стратегии, които имат другите европейски държави. Преди това трябва да проучим нашите подземни енергийни суровини за да можем да ги използваме. И в  зависимост от наличието им  - какви генериращи мощности можем да построим. Впоследствие ще установим какъв процент вносна енергия ни е необходим за нашата икономика. В стратегията трябва да се направи диверсификацията и на източниците и на пътищата за доставяне на вносната енергия.Трябва да се направи сценарий за развитието на икономиката свързана с производството и използването на необходимата енергия. Ако това не залегне в стратегията за развитието на енергетиката в България, тогава няма да знаем защо и поради каква причина трябва да строим още мощности в маришкия басейн, няма да ни е ясно защо трябва да строим седми блок, защо искаме да строим Белене и защо все още споразумението ни с руската страна за Южен поток ще бъде атакувано от Европейската комисия. Ако ние застанем пред нашите европейски партньори и докажем, че Южен поток е необходим за диверсификацията на пътищата за получаване на газа, необходим за Австрия, Италия, Сърбия и България, няма как ЕК да се опита да изкара аргументи, че ние нарушаваме европейските закони. В момента ЕК и всички други ни виждат като държава, която не прави нищо относно интеркоректорните ни връзки с Румъния, Гърция и Турция. Ако предишното правителство беше завършило това, днес Южен поток нямаше да бъде като трън в очите на ЕК.

 


Още теми от Бизнес

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане