GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Здраве / Интересно / Правилното хранене ни пази от болести, лекарствата...

Здраве

Интересно

Интересно

Правилното хранене ни пази от болести, лекарствата подпомагат развитието им

1 2

 

Според д-р Гайдурков само с 2 седмици правилен режим на сурови храни, може да се нормализира кръвното налягане, а след една година, в която постепенно включва и варива - да се излекуват хронични заболявания, които ни мъчат от години. За да сме здрави, д-р Гайдурков съветва да консумираме „човешки храни“ – сурови плодове, зеленчуци, ядки, семена, кълнове, които да съставляват поне 75% от хранителния прием за деня. От тях могат да се приготвят стотици вкусни блюда, което много от последователите му демонстрират чрез истински кулинарни шедьоври. „Нечовешките храни“ са технологично преработените, които са масови в нашето ежедневие – консервите, синтетичните безалкохолни напитки, чипсът, белите брашна и др. Според д-р Гайдурков трябва да хапваме умерено, да пием вода, колкото организмът иска, да не ядем месо, когато сме болни. Ако все пак не можем без месо в ежедневието, д-р Гайдурков препоръчва да го ограничим и да го запазим в полезния му, суров или сушен вариант. Той е категоричен, че суровата сланина вдига добрия холестерол, за разлика от печената, както и че суровото яйце е за предпочитане пред вареното. Убеден е, че ако не се храним правилно, никакви лекарства не могат да ни спасят.

Според него стига да имаме основния панел храни, не е необходимо те непременно да са био. "Можем да сме здрави и с продукти от Женския пазар" - казва лекарят.

Срещнахме се с него, за да поговорим за лекуването на болести чрез храна, колко надценено е влиянието на стреса и гените за физическото ни състояние, какво е важно да знаем, за да заченем и отгледаме здраво поколение.

 

Д-р Гайдурков, в кой момент трябва да започнат съзнателните грижи на човек за здравето му?

Аз бих казал, че здравето на бъдещото дете започва от здравето на родителите. Защото логично е, че една здрава утроба ще роди здраво потомство. Една жена, която е здрава, която се храни, да кажем, физиологично, неизбежно ще роди здраво дете, но и обратното е вярно. Има биологичен закон, който казва, че ако нещо в генетичния материал не е качествено, природата го елиминира. Затова много пъти голяма част от спонтанните аборти дори не са забелязани от жената, протичат като една по-обилна менструация. Биологичният закон е, че не всички цветове на едно дърво, когато цъфнат, завързват ябълки. Основното, върху което можем да работим, са родителите. За да се роди здраво дете, майката и бащата трябва да в едно относително добро клинично здраве, а то е пряко свързано с храната. Всъщност всеки биологичен вид е в екологичен контекст. Тоест в някаква среда на развитие, но най-мощният фактор от тази среда се явява храната, това е нещо, което привидно е извън нас, но което влиза в нас, буквално и субстанциално ни изгражда, тоест нашето тяло е изградено и се движи от храна.


Какво е всъщност храната?

На квантово ниво - храната е енергия. Но храната така или иначе е онова, което кондиционира нас самите, искаме или не, това е реалност. Поговорката казва "С каквото се храниш, такъв ставаш". Сега знаем, че няма рязка граница между дух и материя, както в миналото се е смятало. Така че малко или много нашата храна дава отражение и на нашите психични нагласи и на нашето поведение като цяло. Например Питагор е изисквал от своите ученици да постят 40 дена, преди да говорят за философия, защото се знае, че тялото влияе на психиката. Все още четирите основни типа темперамент на Хипократ са актуални – сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик. Защото сме наблюдавали, че човек, ако има много натрупана жлъчка, е холерик, той лесно се пали. На нас сега ни звучи, че да се определя темпераментът според изобилието или липсата на различни секрети в тялото, е някакъв наивитет, но тези хора изобщо не са били глупаци. На аутопсия са наблюдавали, че меланхолиците  имат толкова концентрирана от отпадъци жлъчка, че е станала с тъмен цвят, което на гръцки е "меланос". От там идва думата "меланхол" – черна жлъчка, която е залегнала в понятието "меланхолик". Тоест човек е потиснат, когато е токсичен. В крайна сметка, всеки от нас знае, когато се е чувствал здрав, как върви животът му или когато го боли глава, как това променя целия му ден.

Какво значи физиологично хранене?

Можем да го наречем с различни имена. Модерно е да го наричаме „балансирано хранене”. Бих казал, без да откриваме топлата вода, че това е храната, която природата ни е дала. Известно е, че човешкият вид не прави изключение и като всеки биологичен вид в природата, си има дадена храна. Да кажем вълкът е хищник, антилопата е тревопасно, има и всеядни животни, има и плодоядни, зърноядни. За човека като физиология и анатомия далеч не е трудно да се отгатне какъв е той. Отдавна има наука сравнителна анатомия и физиология, в които съвсем ясно, според дадените белези на стомашно-чревния тракт, се определя дали биологичният вид е хищник, тревопасно, всеядно и така нататък. Това може да се каже и само по зъбите, дори това животно вече да не съществува. За човека изобщо не е трудно да се каже, че не е хищник и дори не е всеяден, но проблемът е, че тази информация стои в отделните науки. Нашата цивилизация е твърде фрагментарна и като че ли няма връзка с медицината и с приложността на тази биологична наука, няма отношение като че ли към нашето здраве, а то има, защото храната кондиционира нас. И ако тя не е храна за тази биологична система, тази биологична система няма да води здравословен живот и съответно да роди и здраво поколение.

Коя, в такъв случай, е правилната храна за човека?

Отдавна е известно коя е храната за човека. Най-общо това са плодовете, зеленчуците, семената. Даже ако отворите Библията, точно това пише в първа глава. Разбира се, човек в своя социален бит през вековете е включил и животински храни, по някакви причини, има най-различни теории. Все пак във своето предание, в своите традиции, човек знае, че тези храни трябва да се ползват умерено. Както в рекламите за алкохол е казано: "Ползвай с удоволствие и мярка". Мярката в българската традиция, в българската традиционна кухня е 200 дни в годината българинът да не ползва животински продукти. Месото винаги е било празнична храна.

Какви са последствията от прекаляването с нетипични за нашите тела хранителни продукти? Как се отразяват на деликатни периоди в живота ни, като например бременността при жените?

Когато вече една жена е бременна, природата, за да осигури здрава утроба, всъщност прави детоксични кризи, много от които ние ги приемаме като лекари за нормални. А всъщност то е само при някои жени. Жените в примитивни общества, в номадни общества, нямат ранна токсикоза на бременността. Бременността не е болест, за да има болестни симптоми. Тя е физиологично състояние. Както менструалният цикъл е физиологично състояние. Както раждането е физиология, а не болест. А колко симптоматично, колко емблематично е ние да започваме нашия живот от болница. Забележете – от болница, при положение, че раждането не е болест. Метафорично докъде го е докарал човекът, че първото му вдишване на въздух на този свят да е в болница. Когато една жена има токсичност в себе си, а това е пряко кондиционирано от храната, тогава в ранната бременност, да кажем до третия месец, може да има повръщане, даже повръщането може да е ранна индикация за самата бременна, че е бременна. Но това са болестни симптоми. Здравата жена, колкото и да е странно, няма такива симптоми. Това е мъдростта на природата - че при една токсичност на повърхността, трябва да се изхвърли боклука, за да е жива екосистемата. В едно море природата изхвърля на брега боклука, за да е здрава екосистемата. Така че има повръщане, за да може отвътре се прочисти кръвта и да се роди по-здраво дете. Фактически възпитанието започва още във вътреутробното развитие на плода, аз бих казал, че започва и по-рано от възпитанието на самите родители. Ето го първородният грях, чрез който един порок се предава напред, защото се предава и като социален навик -  небалансираното хранене.

Какво се случва в нашите организми в днешно време, когато се храним с толкова много обработени продукти?

Зареждаме с бензин, който изобщо не е за тази марка кола. Даже метафората е непълна. Храната ни изгражда органично като материя, така че връзката е много дълбинна. Така че каквато е храната, такива ставаме и ние, ако ползваме много животински храни, те дават много отпадни продукти в уреята – пикочната киселина, билирубин и много други, които сигурно и науката още не знае, но те са много кисели продукти и постепенно разяждат тялото. Организмът е като една перфектна екосистема – ако има отпадъци, те са прекрасна храна за развитие на патогенни микроби. Ако продължим аналогията – горките те, идват да ни помогнат и ядат от нашите излишъци и опитвайки се „аварийно” да ни почистят и да ни помагат в процеса на излекуване, а ние се опитваме да убием тях, пиейки антибиотик. И играем един театър. Не е необходимо човек да е аскет - в тази ситуация, тук и сега, дори и в големия град можем да поддържаме едно добро здраве, въпреки всичко, ако спазваме законите на балансираното хранене, поемаме повече сурови плодове и зеленчуци, ядки и семена и оставяме настрана месото и останалите животински продукти.

Каква е ролята на стресът като фактор за здравето на съвременния човек?
Стресът е интересна тема. Авторът, който го въвежда - Ханс Селие казва, че стресът е всъщност много хубаво нещо, стига да не надскача граници, в които той прераства във дистрес. Тези граници са строго индивидуални. Ако човек е здрав, този праг е много по-висок, той ще издържа много повече, неговият адаптивен диапазон е много по-широк. За един болен човек всичко е лошо – слънцето му пречи - трябва да сложи тъмни очила, дъждът му пречи, всичко му пречи. А когато е здрав, не е така. Зависи през какъв филтър гледаме. Стресът специално е много обвиняван. Безспорно е, че играе роля, но бих подсетил всички да се вгледат във този факт, че всъщност стрес е имало в живота на хората във всички епохи. Всъщност в миналото може би и по-голям. Сега малко се оплакваме като че ли повече. Той си е променил и характера, по-забързан е ритъмът на ежедневието ни, но стресът не е по-голям като тежест, отколкото в едно време, в което непрекъснато са се водели войни. Примерно моята баба беше преживяла две войни, дядо ми е бил два пъти на фронта, а пък доживя 96 години. Това е истинският стрес - да чакаш всеки момент да те убият или да убият детето ти, или да падне бомба. Или примерно селянинът, който обработва цяла година нивата си и изведнъж падне градушка и унищожава реколтата – стрес. Или пък падат дъждове, преди събирането на житото и то изгнива. Стресът не е ново явление в историята, той е вечен спътник на човека. Просто ние трябва да сме по-устойчиви към него, а това е в наша власт. Всичко ни е дадено - животът и здравето, въпросът е как го съхраняваме.

Каква е ролята на гените за физическото ни състояние и болестите?

Вече стана модерно всичко да е генетично. Всъщност строго генетичните заболявания са малко и най-вече малко като процент в популацията. В днешно време се оправдаваме – дебели сме, защото генът ни е такъв, за всичко си измиваме ръцете с гените. "Генът е виновен, аз нямам нищо общо." Има много малко лична отговорност в нашата култура и това е така, защото сме свикнали да делегираме наши неща на други. Гените са "набеденото зло", но не са толкова сбъркани. Преди 100 години сме се славели като народ, който е бил на едно от челните места по столетници, дори руският цар е назначил лекарска комисия, която да изследва защо има толкова дълголетници у нас след Освобождението. Пак да подсетя как се е хранел по това време българският народ – с пости 200 дни в годината.

Най-лошото е, когато към отпадъците в организма хвърлим и лекарства. Това е все едно да слагаме отрова в отровата. Лекарствата са полезни основно при спешни състояния. Иначе е по-добре да дадем шанс на организма да се прочисти. Организмът има генетична програма да се самовъзстановява.

 



Още теми от Здраве

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане