GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Дестинации / Еко дестинации / Пещерата „Утроба“ ...

Дестинации

Еко дестинации

Еко дестинации

Пещерата „Утроба“

1 2

Има достатъчно табели, а и пътеката е добре маркирана. Единственото, за което трябва да се погрижите, е да си носите вода, защото нагоре в планината липсват извори. Под самата пещера има два свещени кладенеца, но точно от тях не ви съветваме да пиете.

За да влезете в пещерата, трябва да използвате крехка дървена стълба и това е най-трудната част от цялото пътуване. След това ви остава единствено да проверите дали учените са прави, смятайки, че пещерата е оформена като вулва. Археолозите смятат, че е изпълнявала функция на светилище. Първоначално е била дълбока 16 м, а след това е разширена с още 6 м и оформена като женска утроба. До входа на пещерата има издълбани и трапецовидни ниши, за които се приема, че са имали култово предназначение.

Между другото, не се изненадвайте, ако докато крачите по пътеката, ви задминат бодри старчета на магарета. Те просто използват пътеките в планината, за да стигнат от едното село до другото. В този край на света това все още е по-надеждният транспорт от перспективата да разчиташ на междуградския автобус.

Ако вече сте запалени по скалните ниши, съвсем наблизо има още няколко тракийски култови комплекса, където могат да се видят подобни ниши – в околностите на близките села Дъждовница и Ненково.

За да стигнете до Ненково, трябва да се върнете на главния път и да продължите в посока на село Безводно. Целта не е самото село Ненково, въпреки че то заслужава една кратка разходка – с тесни улички и каменни къщи, някои от които все още са покрити с тикли, и пълна липса на мобилни мрежи. Тук XXI век все още не е пристигнал, но не изглежда, че на някой това му прави впечатление.

Ненково се намира от другата страна на река Боровица и още от асфалтовия път се открива хубава гледка към него. Това е ключов момент, защото всичко изглежда безкрайно достъпно – в единия край на Ненково е тракийският скален комплекс с трапецовидните ниши, след това – розовото училище, което има вид на напълно изоставено, след това – къщите с каменни огради. Тук обаче има едно условие. Всичко това е достъпно, но само пеша. Ненково е свързано със света само с мостове – от едната страна е големият въжен мост, на който виси табелка, която предупреждава да не преминават повече от трима души наведнъж. Затова пък всичко, което достига до селото, минава оттук – храната, животните, оттук се пренасят мебели и бяла техника, оттук минават и хората.

Има и друг път, който е далеч по-живописен – средновековният каменен мост преди селото. Тук река Боровица се е разляла нашироко, коритото й е поне 50 метра, покрито с хубави камъни (може и полускъпоценни да се открият, но това е друга тема.) Затова и средновековният мост е с впечатляващи размери – почти 60 метра, асиметричен, с пет свода с различна големина, подобно на Дяволския мост. И също толкова красив – заобиколен от полупустинен пейзаж – високите скалисти хълмове и каменистото речно корито.

Само до преди няколко години по този мост е можело да се минава дори с коли, сега единият му край е разрушен от иманярите, които са го подкопали в търсене на мечтаните несметни съкровища. Въпреки че е абсурдно средновековният мост да оцелее и от времето, и от водите на река Боровица, а да не успее да бъде опазен от човешката глупост. Засега трябва да се радваме и на малката победа – все още можем да се разходим по него, все още мостът е тук – наистина красив, като моментна снимка на миналото, което не е сигурно колко дълго ще запазим.


Още теми от Дестинации

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане