GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Ексклузивно / Успешна практика / Нови акценти в европейската еко политика...

Ексклузивно

Успешна практика

Успешна практика

Нови акценти в европейската еко политика

Нови акценти в европейската еко политика

Необходим е модел на икономическо развитие, който да дава приоритет на публичните инвестиции и да определя подходящи стимули за „зелени“ частни инвестиции, с двойната цел да насърчава производството, за да се излезе бързо от настоящата рецесия и да се посрещне преходът към тази трета индустриална революция от позициите на водеща сила в икономическо и социално отношение.

Страните в ЕС, в това число и България, осмислят своята политика към зелена икономика във всички сфери на обществено политическия живот. А развитето на зелената кономика е едно от основните предизвикателстева през последните години пред Европа и България. Голяма част от еко приоритетите на „Европа 2020“ вече са и на прага на България.

Прилагането на формите и решенията на зелената икономика помага за подобряване живота и жизнената среда на хората в ЕС, усъвършенстването на икономическите условия, децентрализацията в енергетиката, подобряването на ефективността на икономическите ресурси, смятат експертите по зелена икономика. Приоритетите на нашата страна и на Европа през последните 10-15 години, са към кръгова-централизирана икономика, изградена на принципа за икономически растеж, вследствие на ресурсната ефективност. Акцентът върху икономическата ефективност на зелената икономика е една от политиките в ЕС.

Според последните наблюдения европейският бюджет има сериозна тенденция към „позеленяване“ в някои сектори. Процентът на „позеленяване“ е между 30 и 70%, включително и за България. Например в сектор селско стопанство „позеленяването“ е 30% от бюджета на ЕС за развитието на селските региони, а това е най-голямото перо на ЕС – около 40%. Ако погледнем другите сектори, свързани с енергетика, транспорт или промишленост, ще видим значително спиране на финансирането на кафявата икономика и в същото време поощряване на сектори от зелената икономика. Европейският съюз е лидер в постигането на зелени политики и прилагането им в страните-членки, в това число и България.

Преминаването към зелена икономика и развитието на този сектор е необходимо, за да бъде съхранена природата и екологията на Европа. Това е проблем, който днес вълнува  всички граждани на страните-членки. Европа и България са застрашени както от климатичните промени, така и от някои случващи се процеси, свързани с индустриалното замърсяване и някои аварии. Затова не само природозащитните организации в България, но и представителите на бизнеса осъзнаха своята роля – че инвестирайки и насочвайки се към зелената икономика могат да бъдат постигнати значителни успехи за подобряване на екологията на страната, качеството на живот в различни населени места, биоразнообразието и чистота на въздушните и водните ресурси.

Ето защо Европа препоръчва на България и на другите страни, членки на Европейския съюз да стимулират зелените си икономики. Един от основните акценти, свързан със зелената икономика за България, е че по този начин гражданите могат да спестяват пари, да се намалят вредните емисии и същевременно да се намалят разходите за стоки и услуги, които купуваме. Например, препоръките на Европа при прането на дрехи е да използваме възможността чрез различните степени на температурата за подгряване на водата да намаляваме собствената си сметка за ток и да опазваме околната среда. Естествено, това означава, че всички ние като потребители трябва да бъдем по-пристрастни към новите еко тенденции и да имаме поведение на хора, които носят отговорност за спестяването на енергия и да използваме ресурсите разумно.

И на законодателно ниво се предприемат действия за насърчаване на инвестиции в зелени технологии в Европа. Такива инвестиции, направени с по-дългосрочни планове, имат и много добра възвръщаемост. Затова за по-доброто и динамично стимулиране и развитие на зелената икономика, Европейската комисия разработи Пътна карта за намаляване на вредните емисии с 80% до 2050 г., а също така и за инвестиции в енергийно ефективни сгради, в електрически автомобили и възобновяема енергия. Целта е да бъдат намален парниковите емисии спрямо нивата през 1990 г., за което страните-членки на Съюза ще направят допълнителни инвестиции от 270 млрд. евро годишно в съвременни, енергоспестяващи технологии. В Пътната карта се конкретизира преминаване към нисковъглеродна икономика на ЕК. Според еврокомисаря за действия по климата Кони Хедегор, политиката на нашата страна в областта на климата е в хармония с плановете и бъдещите перспективи на Еврокомисията. Според г-жа Хедегор България върви напред по отношение на развитието на зелената икономика. Това е продиктувано от факта, че през последните години се променят много неща – законодателството, подготвя се закон за климата, работи се ефективно по проблемите на енергийната ефективност. България ще подкрепи и идеята за 30% намаление на въглеродните емисии до 2020 г. За това именно и посланието на Европа към България по отношение на зелената икономика е да започнем от семейството и дома - да намалим пътуванията, да бъдем разумни при използването на енергия, да се отнасяме сериозно към рециклирането, разделно да изхвърляме отпадъците. Иначе казано – да спасим Земята. Всички можем заедно да го направим, ако обичаме природата и ни е скъпо екологичното богатство на страната ни.

Според анализите на евроекспертите България е една от най-облагодетелстваните страни от прехода към зелена икономика. Има увеличаване на чуждите инвестиции в изграждането на вятърни генератори и соларни паркове, сочат данните на българската агенция за инвестиции. Освен това дейностите за производство на чиста енергия и екологични продукти, както и развитието на био земеделието в България, вече са много. Не трябва да забравяме обаче, че Основен акцент в приетата стратегия за икономически растеж на Европейската комисия до 2020 г. е преминаването към зелена икономика. Това ще се превърне и в единствен начин за много хора да намерят отново работа в условията на финансовата криза – ще започнат работа във фирми за енергийна ефективност, защото най-големи промени се очакват в сферата на енергетиката и производството на суровини.

Една от приоритетните цели на България е да се създадат повече инвестиции в „зелена“ България. Затова и нашата държава залага най-много на енергийната ефективност, развитието на възобновяеми енергийни източници, използването на минерални води, екологичното земеделие, развитието на еко туризма.

До 2014 г. за развитие на „зелени“ проекти и инициативи България получи от ЕС близо 3 млрд евро. Ще бъдат финансирани и десет направления, като предимно средствата  ще отидат за водния сектор, управлението на отпадъци, енергийната ефективност, железопътния транспорт. По думите на еврокомисаря и експерт по устойчиво развитие Кристалина Георгиева: „Нашата страна може да направи много в сферата на енергийната ефективност, а това ще спести твърде много средства и на второ място – нашата икономика зависи изключително много от туризма и селското стопанство. Тук има много добри перспективи за развитие“. Повече от 66,5 млн. евро ще бъдат инвестирани във възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/. България трябва да изпълни изискванията на ЕС до 2020 г. 20% от енергията да се добива от ВЕИ. Нашата страна би могла да се превърне в лидер по производство на соларна електроенергия, посочват коментарите на агенция Ройтерс.

Естествено, не трябва да забравяме, че зелената икономика у нас има и не малко врагове и противници. Според някои експерти държавните средства за изграждане и експлоатация на ВЕИ предизвикват невероятна треска сред инвеститорите и това може да доведе до претоварване на електрическата мрежа с нови мощности. Но според проучванията на американските учени слънчевата и вятърната енергия донасят огромни печалби и обещават още по-добри резултати за следващите години. Водещи тук, обаче трябва да бъдат „Зелената и синята икономики“, които  съхранявт жива околната среда и представляват средство за постигане на устойчив икономически растеж на базата на иновациите и знанието. „Синята икономика“ акцентира върху проблемите на обществото да намери баланса между природосъобразния начин на живот и технологиячния процес. А „зелената икономика“ е свързана с енергийната ефективност и природосъобразния начин на живот.

Зелената икономика в България трябва да намери баланса между икономическия растеж и по-разумното използване на природните ресурси или иначе казано да се отдели икономическия растеж от използването на природните ресурси и генерирането на замърсяване и отпадъци.

Въздействието врху околната среда на предпирятията в различните сектори на икономиката посредством зелените работни места води до намаляване на използването на вода, суровини и енергия. Два са основните фактора и в европейски мащаб, а също така и за нашата страна, които определят развитието на зелената икономика - единият е свързан с политиките срещу промяната на климата, а другият е свързан с увеличаването на конкуренцията сред развиващите се страни по отношение използването на все по-скъпи ресурси.

Не трябва да се забравя въздействието на изменението на климата върху нашето здраве, по-голямата честота на екстремните метеорологични процеси и явления, повишените  нива на озон в атмосферата. Трансформирането на производствената и енергийната структура на водещите и развити икономики в Европа ще бъде ориентирано през следващите няколко години към преход от икономика с високи въглеродни емисии към нов вид икономика с по-ниски въглеродни емисии. Така възобновяемите и чистите енергийни източници (тези, които не отделят парникови газове или други опасни вещества) ще имат по-голяма тежест при производството на енергия.

Тенденците според еко експертите са много от работните места в различни сфери на индустрията, които сега считаме, че замърсяват силно атмосферата и околната ни среда, да се превърнат в „зелени“, защото ще преминат през енергийно ефективни процеси, които са и икономични по отношение на замърсяването и употребата на суровини. Ето и няколко примера от сферата на автомобилния транспорт. Компаниите и предприятията, които произвеждат електрически и хибридни автомобили, както и компаниите в сферата на обществения транспорт, строителното инженерство, което се занимава предимно с изграждането на жп линии за високоскоростни влакове (те използват много по-малко енергия за превозването на един пътник, сравнено със самолетите и конвенционалните влакове), строителният сектор, който се занимава с енергийна рехабилитация на жилища със слаби показатели на енергийна ефективност. От друга страна технологичните открития и иновации са също част от зеленета икономика на България. Всички фирми и предприятия, които насърчават „позеленяването“ на икономиката, ще получават повече публично и частно финансиране, защото повишават конкурентоспособността на европейската икономика. Ето и кои области са приоритетни по отношение на частните инвестиции във връзка с изменението на климата - производството на енергия от чисти и възобновяеми източници, системите за управление на енергоразпределението, био горивата, които не се конкурират с производството на храни при използването на земята, зелената химия и научните изследвания в областта на новите материали. Повечето европейски страни са с ниски вредни емисии, но България изостава по отношение на преминаването към нисковъглеродна икономика. Това е изводът от доклад на международната природозащитна организация WWF. Ето защо през последните месеци усилията на нашата страна са насочени към преминаването към „зелена“ икономика, която използва всички ресурси по ефективен начин и ще донесе не само екологични, но и значителни социално икономически ползи.


Още теми от Ексклузивно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане