GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Ексклузивно / Без цензура / На една ръка разстояние...

Ексклузивно

Без цензура

Без цензура

На една ръка разстояние

На една ръка разстояние

 

Това чувство, че летиш и в мъглата винаги виждаш прокрадващото се слънце, не се нуждае от демонстрация, нито от думи.

Според учените с каквато и био храна да се храните, колкото и чисти продукти да използвате, каквито и кремове да мажете през час, нищо няма да ви озари така, както щастието. Вероятно сте чували израза „гладни за щастие“. Дори и в буквален смисъл, ние се храним със щастие. Колко, обаче, е един грам щастие? Колкото едно детско „Мамо, обичам те!“ сред килим, пълен с трохи от солети и кроасани. Или едно неочаквано приятелско „Да те чуя как си и затварям!“ в средата на бурен работен ден.

В листовката за употреба на щастието пише, че то няма странични ефекти и с него спокойно може да се предозирате. Скоро прочетох в една книга, че всъщност парите могат да ни осигурят удобство и сигурност, но с тях не можем да си купим щастлив живот. Парите купуват легло, но не е и почивка. Купуват ласкатели, но не и приятели. Купуват скъпи подаръци, но не и любов. Купуват билет за празничното шоу, но не и весело настроение. Плащат за образование, но не те учат на изкуството да мислиш. Успехът в училище и в работата носят слава, но не и щастие. Славата предизвиква аплодисменти, но не носи радост. Създава обкръжение от хора, но не прогонва самотата.

Което в превод ще рече, че не е важно животът ти да е безупречен. Важен е погледът и усещането, което имаш към неперфектните събития, които ти се случват.

Наскоро един близък семеен приятел получи сериозна сърдечна криза. Приеха го в болница, стабилизираха го, изписаха го с килограм лекарства. Докато другите се суетяха около леглото му, аз седнах и го попитах дали погледът му към света се е променил. И получих най-неочаквания отговор! Той гласеше, че всъщност приятелят ми е щастлив от срещата с болестта. Вечно забързан, постоянно ангажиран, провеждал нечовешко количество телефонни разговори. И дошла кризата, за да му покаже, че трябва да намали темпото, да успокои топката, да обръща повече внимание на семейството си и да не кара роднините си да се строяват в редичка и пред болничното легло да му казват, че го обичат безгранично.

Вече не тичам, за да хвана трамвая. Гледам да не заспивам с телефон в ръка и отворен лаптоп в скута. Тихо събирам разпилените играчки и не правя драми от факта, че отново съм намерила няколко солети в дамската си чанта. Проверих си холестерола и разбрах, че една плака може и да не ме уплаши, но трябва аз да я уплаша. Завързах мартеницата си на кварталната джанка и се приготвих да я браня от тежките момчета, които всяка пролет чупят клоните й, докато се катерят по нея.

Представих си какво за мен е означавало щастието преди 20 години и какво ще означава след още толкова. Само едно единствено нещо. Да знам, че когато отворя очи сутрин, отново ще се усмихна на жената в огледалото. Дори и с бръчки и с прошарена коса.


Още теми от Ексклузивно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане