GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Ексклузивно / Интервю със... / Музата на Уди Алън е влизала в образа на Кралица Е...

Ексклузивно

Интервю със...

Интервю със...

Музата на Уди Алън е влизала в образа на Кралица Елизабет I и кралицата на елфите във "Властелинът на пръстените", но една от най-забележителните й роли е тази на загрижена за околната среда и бъдещето на планетата майка. В желанието си да превърне своя д

1 2 3

 

Като водещ на „Стани богат“, обичате ли риска?

В известни граници, да, обичам го. Животът на известните обаче се гледа под такава лупа и в България, и по света, че човек трябва да си мери риска, застраховката към него, постъпките и последствията. Правил съм доста рискови „инвестиции” – участвах като основен гост в първото издание на „Шоуто на Азис”, в „Нешоуто на Нед” и прочие, които на фона на класическо предаване като „Стани богат”, си бяха доста рискови занимания. Хубавото е, че в такива моменти хората виждат образа зад костюма, вратовръзката, слушалката и другите тв атрибути, с които са свикнали да ме виждат, разчупвам представата на другите за мен. Лошото е, че когато поемеш този риск да си разкрепостен, да си „без вратовръзка”, нещата, които казваш, после масово се тиражират из пресата и интернет пространството и се интерпретират във всички нюанси и цветове, особено в жълтия.

 

Кои са любимите занимания и игри на Ники Кънчев?

„Стани богат” е едно от тях, определено. Играта е наистина велика и ние за пореден път го доказваме и този сезон, в които играят по двойки някои от най-изявените професионалисти на България. Въпросите от тази година за това къде е най-краткият самолетен пасажерски полет в света, къде е единствената в света река с името „България”, „Мила Родина” - еврейска, немска или руска стара песен е, Барак Обама, „Манчестър Юнайтед” или Кейти Пери имат повече последователи в „Туитър” бяха много, много силни и запомнящи си. Тази игра се играе с лъвски скокове и котешки стъпчици, трябва да финтираш и водещия, и публиката, и зрителите. Във филма „Клипка” Кетрин Зита Джоунс мина през един маркиран с лазери коридор и го направи като танц, а и Венсан Касел във втория „Оушън” направи същото. Ето така трябва да играят и нашите участници...

Иначе от другите игри – моля, моля. Обожавам футбола - и да го играя, и да го гледам. Но голямата ми любов в последните 10 години е волейболът. Главно да го играя. Ако си пропусна седмичния волейбол – побеснявам...

 

Познанието или късметът – кое е по-важно на екрана и в живота?

Е, какво е късметът без познанието? Прекрасно е да ти се отвори шансът или парашутът, но ако нямаш уменията да управляваш риска, понеже започнахме с рисковете, да си счупиш краката на приземяване, е много висок. Така че познанието е основното. Ако си натрупал знания и учения, дори да не те оценят първия път, да не ти провърви втория път, ще има и трети път. Неотдавна се срещах с деца от школата „Нови звезди”, в която пеят, танцуват, дефилират. Точно това им казах – че всички тия умения, които сега научат, един ден, рано или късно, ще им потрябват в живота. Ето, дори един волейбол - спорт като спорт. Но отиваш на море, виждаш на плажа волейболната мрежа опъната… и се включваш. От този волейбол може да тръгне приятелство, вечерта се виждате на бара, пиете по една бира, говорите си, изкарвате си добре.

 

Кои са най-важните качества, които трябва да притежава добрият журналист?

Да му е интересно на него самия, да е любопитен, да „колекционира” със и без кавичките интересните неща, които вижда и даже тези, които не вижда. Да обича да задава въпроси, да уважава събеседника си, защото не сме за по един ден и за по едно интервю в бизнеса. В последно време много неправилно според мен медиите станаха център на внимание, някакъв властови център. Създава се впечатлението, че едва ли не медиите управляват страната и политиките й, че всеки журналист е потенциален политик, а защо не и президент на България... Самите журналисти също носят вина за това, започнаха да се изживяват като месии, последни инстанции и разни други такива гурута на обществото. Няма такова нещо – журналистиката е професия като всички други. Медиите не произвеждат реален продукт, те не са реална икономика, освен икономика за самите себе си. Главните герои са другаде и трябва да ги търсим другаде...

 

Чувала съм, че като студент сте мечтал да работите във „Всяка неделя”. Защо?

Да, потвърждавам го. Толкова ми харесваше това предаване и неговия водещ, че не изпусках нито едно издание. Реално моделът „Всяка неделя”, който включваше в себе си интервюта с най-големите ни писатели и художници, актьори и музиканти, плюс серии от „Розовата пантера” и музикални клипове, моделира и журналистическото ми съзнание. И сега повтарям този модел в авторското ми радиопредаване по Дарик радио „Ники Кънчев шоу”. Гледах със зяпнала уста и запомнях.

В същото време, през 80-те години на миналия век, „етажирането” в журналистиката беше толкова силно развито, че аз посмъртно не можех да се докопам поне да разгледам студиото на предаването, да не говорим да се запозная с Кеворк. Затова и му написах едно сигурно доста наивно писмо на моята пишеща машина „Марица 22”. Основната ми теза беше да има и „Младежка Всяка неделя” – тоест същият формат, но за младите. Сигурно ще си попитате дали съм се самопредложил за водещ... директно не, но в лек подтекст (смее се). С Кеворкян, апропо, се запознах чак преди десетина години...

 

Телевизионен журналист, водите и радио предаване, коя тръпка е по–силна  – пред екрана или пред микрофона в радио студиото?

Ако говорим за тръпка в стомаха и разните там пеперуди, които също летят – то телевизионният ефир няма равен. Особено лайфове на „BigBrother”, които са нечовешки изтощителни и трудни за водене. Там е висшият пилотаж, поне за мен – не е просто едно интервю между двама, а дискусия с петима гости, които защитават различни хора и техните различни позиции и характери, които ти трябва да си опознал не просто добре, а отлично.

Радиото е другата страна на същото огледало. Но пък и ти дава повече свобода на изказа, въпреки че боравиш само с гласа си и със звуци. В Дарик, например, правя една рубрика, която се допира до темите на вашето списание „Зелени алтернативи”, нещо, което в тв ефира ще ми е по-трудно. Дори и поради факта, че думата „алтернатива” няма множествено число... В радиото можеш само за секунди да вземеш решение да завиеш в съвсем друга посока, защото си научил нещо, което ще е далеч по-интересно за слушателите ти, отколкото предварително подготвеното.

 

Как минава един традиционен ваш ден?

По план. Както обичам да казвам - живея „ден за ден”, не в смисъл като за последно, макар че търся и този отенък, защото животът наистина е един единствен и сентенцията „CarpeDiem” ме води по него. Ден за ден е по-скоро практическото съдържание на всеки един мой ден, в който предварително знам какво ще правя, срещите, снимките, радиото. След всичко това и по-скоро преди и над него е семейството и дъщеря ми, която е номер едно в нещата за правене. Графикът се определя от нея.

 

Как релаксирате след напрегнатото ежедневие?

Точно като се разхождам, говоря, споря, гледам филми с Мари София. Всичко, което правим с нея, въпреки че и тук съм нон стоп на тръни, ме релаксира. А и зарежда. Родителите знаят за какво говоря.

 

Как се борите срещу стреса?

Пак със същото лекарство. 5 годишно и половина.

 

Обичате ли да прекарвате свободното си време сред природата?

Не обичам. Обожавам. Да ходя бос, по бански, да се къпя със студен душ след плажния волейбол, да оставам на плажа, докато слънцето залезе, да обикалям Рила. Мога да гледам Мальовица и нейното величие всеки ден.

 

Мислите ли, че природосъобразният начин на живот ни води към усещането за хармония  и чистота?

Да, убеден съм в това. Устойчивият начин на живот на всеки един от нас е общият знаменател, който трябва да обедини усилията ни за опазването на Майката природа. От баналното спиране на водата, докато си мием зъбите, до гасенето на тока, крушките и уредите, когато това е супер безмислено. И още много неща може да прави всеки от нас.

 

Какви храни предпочитате?

Не търся специално био продуктите, въпреки че имам висока кръвна захар. Но диабетът дебне наоколо, затова подбирам нещата, които ям. Яд ме е, че био продуктите струват по-скъпо от нормалните продукти. Но това е така и в България и във Франция, и навсякъде по света. В един парижки супермаркет био яйцита са двойно по-скъпи от нормалните. „Е-тата” са по-евтини.

 

Как да изберем  по-екологичното в архитектурата на дома ни, в обкръжението ни?

На това трябва да ни учи още училището, после задължително университетът. Преди месец бях на национална конференция по идея на Камарата на архитектите в България, на която се обсъждаха начините да повишим енергийната ефективност на домовете си. Не знам дали знаете, но на 5 февруари тази година Европейският парламент потвърди целта за 40% задължително повишаване на енергийната ефективност на всички сгради до 2030 година.Топлоизолацията на българските сгради е голям резерв за постигане на енергийна ефективност.

 

Кой е най-щастливият ви спомен?

На попрището жизнено в средата, човек трябва да има повече от един щастлив спомен. Много са при мен, още от училище и първата прочетена книга, градската библиотека, мириса на книгите, училищния двор и мачлетата там, първото море, много, много спомени. Животът ме заведе до Москва, до Ню Йорк, Лондон и Париж. Бил съм и в най-малките български селца, където съм се чувствал прекрасно.

 

Какво бихте искал да промените в шоубизнеса в България?

Българска песен да пробие в Европа и хората да си я тананикат, ето това е една моя мечта. А дано, ама надали, както се пее в една местна песен, която си тананикаме ние. Друга промяна е шоубизнесът да има повече пари, не си мислете, че съм алчен или нещо друго, но сега няма никакви инвестиции, интереси или каквото и да е друго нещо, свързано с финансиране на един концерт, певец, театър, балет или нещо друго. Появяват се пари заради лични връзки и контакти, което не е система, а по-скоро изключение.

 

Пречи или помага известността у нас?

50 на 50. Известните бодат очите на хората, защото са им постоянно пред очите и това дразни. Всеки трябва да се научи на лична обществена хигиена – кога да спре за малко или повече, кога да слезе от влака за почивка и прочие. Други пък въртят манивелата като перпетум мобиле и не им дреме от плюнките. Даже ги правят по-устремени и се навиват повече.

От друга страна пък много хора те поздравяват с поглед, с усмивка, с кимване, от което разбираш, че сте от една кръвна група или че това, което правиш, им попада.

 

Каква е златната формула на успеха?

Всеки си е алхимик на своята формула. За да ви отговоря за себе си, ще трябва да ви разкажа живота си.


Още теми от Ексклузивно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане