GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Ексклузивно / Месото начин на употреба...

Ексклузивно

Без цензура

Месото начин на употреба

Месото начин на употреба

 

Съществуват изследвания, които показват пряка връзка между приема на месо и появата на рак. Едно от тях е провеждано в продължение на 18 години със 72 000 жени. Резултатите гласят, че жените, приемали повече месо, са били засегнати от повече ракови заболявания, отколкото останалите.

Дали месото е в основата на заболяванията?

Съществуват народи, които се хранят само с месо. Ескимосите в Аляска ядат риба, тюлени, моржове и китово месо. Според изследователи честотата на сърдечносъдовите заболявания сред тях е десет пъти по-ниска спрямо тези на останалите американци. Не само това - нивата на мазнини в кръвта им са 85 мг./дл., докато при останалите жители на САЩ са над 100 мг./дл. Едва 3,5% от всички смъртни случаи на ескимоси се дължат на сърдечносъдови заболявания. През 80-те и 90-те години на миналия век някои от тях емигрират на юг и променят хранителните си навици. Това води до повишаване на кръвното налягане и поява на сърдечносъдови заболявания.

В продължение на години са изследвани и 600 мъже от африканското племе масаи, които се изхранват само с месо и мляко. Само един от тях умира от сърдечен удар.Храната им се състои от 66% животински мазнини. На ден те приемат 300 г мазнини и 600 милиграма холестерол. Тези хора, спрямо нас, поемат 2-3 повече мазнини, но нямат проблем със затлъстяването.

Видове месо. Ползи и вреди.                           

Консумацията на месо в световен мащаб варира, в зависимост от културните или религиозни предпочитания, както и от икономическите условия. В мюсюлманските общности не се яде свинско месо, а в будистките - телешко. В Европа не е приемливо да се яде кучешко и котешко, но в Югоизточна Азия това е деликатес.

Пилешкото месо е с най-ниско съдържание на мазнини. Препоръчителна е консумацията на птиче месо при редица заболявания като язва, чернодробни увреждания, гастрити, ентерити, захарен диабет. То е богато на витамини - B12, B6, B3, на цинк, фосфор и калий. Белтъчините в пилешкото са 18 - 20%. По този процент се нарежда до това на телешкото месо. Птичето месо е известно като диетична храна. За съжаление то е пълно с женски хормони, солен разтвор или вода.

Свинското месо съдържа протеини, витамини - B1, B2, B3, В6, фосфор и цинк. Твърди се, че то е най-вредното месо, заради високото съдържание на холестерол и хормони на растежа. В свинското паразитира и трихинелата, която може да доведе до смърт.

Дивечовото месо е ценна храна. Богато е на белтъчини и има нисък процент на съединителна тъкан. Това обуславя и неговата висока хранителна стойност. Бедно е на мазнини. Подходящо е за болни хора. Нужно е да се знае, че дивечът боледува, или е носител на различни болестотворни агенти, опасни за хората. Сред най-опасните и най-разпространени болести е трихинелозата.

Рибата се препоръчва като диетична храна. Бързото й усвояване от организма е предимство. За съжаление консумацията на сурова риба е опасна за здравето заради различни видове паразити. Честата употреба на сурова риба в суши примерно, води до заболявания на черния дроб.

Говеждото месо е сред най-добрите източници на протеини, цинк и желязо. Месото на пасбищно отглежданите крави е с по-малко мазнини от месото на кравите, хранени с фураж. То е и с по-голямо съдържание на ненаситени мастни киселини Омега 3, 6 и 9. Наред с ползите, консумацията на говеждо месо носи и някои негативи. Прекалено честата му употреба е свързана с висок риск от сърдечни заболявания. Освен това, в него преобладават мазнините, които повишават нивата на лошия холестерол.

Агнешкото месо си прилича със свинското по процентно съдържание на белтъчини. Разликата между тях е в количеството мазнини. В агнешкото те са значително по-малко, което го прави по-полезно. В състава на агнешкото влизат калий, магнезий, йод, желязо, витамини от група В. Мазнината от агнешко се усвоява лесно от стомаха и не го натоварва. Месото е диетично, наличието на лецитин в него напълно нормализира обмяната на холестерола. Вредата е аналогична с тази от останалите видове месо.

Термичната обработка на месото води до намаляване на съдържанието на витамини. Най-голяма е загубата им при варене (45-60%), следвана от стерилизиране (10-55%) и най-малко при печене (10-50%). Месото може да се яде сурово, но обикновено се подлага на обработка. Без такава се разваля в рамките на няколко часа или дни.

Прекомерната консумация на месни продукти може да доведе до затлъстяване и склероза,. високо кръвно налягане, атеросклероза, мозъчен инсулт и сърдечен инфаркт.

Вредно ли е червеното месо, а холестеролът?

Разграничават се два вида месо – бяло и червено. Мускулните клетки на червеното месо съдържат повече миоглобин. Неговият цвят е червен, затова по-тъмното месо е с този цвят. Миоглобинът е богат на желязо, така че червените меса съдържат повече желязо, отколкото белите.

Желязото е необходимо за подрастващите и жените в детеродна възраст. То се усвоява в човешкия организъм най-лесно и ефективно чрез месото. Тъмното месо съдържа и повече мазнини, затова е и по-калорично. Въпреки това този вид месо е с повече минерали и витамини спрямо белите. Червеното месо е безценен източник на витамин B12, който участва в строежа на ДНК и поддържа нервните и кръвни клетки здрави. Месото е и ценен източник на цинк, който подпомага имунната система, като най-важната функция на месото е да снабдява организма с белтъчини, които помагат за изграждането на мускулите и костите.

Холестеролът е важна съставна част на клетъчните мембрани. Той участва в образуването на жлъчни киселини и хормони. Последните изследвания дори сочат, че холестеролът “кърпи” дефектите на ендотела (вътрешният слой на кръвоносните съдове).

Лекарите съветват да намалим мазнините в храната си до максимум 20-35%, което означава около 300 мг холестерол на ден. 300-400 гр месо и колбаси са допустимото количество седмично.

За съжаление животните, отглеждани у нас, се хранят с фуражи, съдържащи генномодифицирани култури. Европейското законодателство забранява отглеждането им. В същото време обаче е разрешена употребата на фуражи, съдържащи ГМО.

Каквото и да говорят, става дума за пари

С увеличаване на доходите на населението, се увеличава и консумацията на месо. В периода 2002–2009 г. в България ръстът е бил с 40%. Прогнозата е консумацията на месо на лице от домакинство да нарасне от 32 кг на година в момента до над 38 кг през 2020 г.

Най-търсено остава птичето месо, следвано от каймата и свинското. Спада консумацията на агнешко, ярешко, овче и др. Относително стабилно, но на ниски нива, се запазва потреблението на телешко/говеждо месо.

Търсенето на месни произведения се възстановява по-бавно, отколкото това на месото. Задълбочаването на спада в този сегмент от 2010 г. съвпада със скандалите около фирмите, предлагащи месни произведения. При покачване цените на месото, цените на колбасите не се повишиха, което доведе до съмнения относно качеството на предлаганите продукти.

Има ли изобщо месо в колбасите, предлагани в хранителните магазини? Тези подозрения доведоха до отлив от големите магазини и връщане на интереса към специализираните магазини за месо. Търсенето на замразени храни намалява. Полуфабрикатите или въобще не съдържат месо (въпреки етикета) или са пълни с наситени мазнини. Развива се и неофициален пазар на собствена продукция за лична консумация.

„Яденето на месо е по-вредно от карането на кола”,твърди редакторът на списание "Ди Цайт" Ирис Радиш. Както доказват редица научни изследвания, индустриалните методи на животновъдство създават между 18 и 51% от парниковите газове в атмосферата. През последните 500 г. човечеството е унищожило повече от 2/3 от световните гори, по-голямата част, от които с цел да се увеличи обработваемата земя или пасищната площ.

Съдържанието на канцерогенни вещества в месото е 12–14 пъти повече, отколкото в тревите, зеленчуците и плодовете. Доказано е, че средната концентрация на ДДТ в организма на хората, хранещи се с месо, е няколко пъти по-голяма, от тази на вегетарианците. Един от най-важните отпадни продукти, натрупвани в организма при месоядното хранене, е пикочната киселина. С напредване на възрастта, се развиват болестни състояния - подагра, артрит, ревматизъм, неврити и ишиас. За разлика от месоядните животни, които имат почти неограничена способност да се справят с наситените мастни киселини и холестерола, човешкият организъм не може да ги усвоява напълно.

Не знам дали забелязахте, но вредното за здравето месо е в резултат на човешка намеса.

Месотое основен доставчик на пълноценен белтък, най-добрият източник на желязо за организма, богат на селен, цинк, витамин А, витамин В12, фолиева киселина, аминокиселини, витамини, минерали, микроелементи. Тези биологично активни вещества или почти не присъстват в другите храни, особено в растителните продукти, или имат ниска биологична усвояемост. Освен това, месото е бедно на въглехидрати и е подходящо за хора с наднормено тегло, метаболитен синдром и диабет. В крайна сметка, всичко отново опира до балансa.


Още теми от Ексклузивно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане