GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Здраве / Здрави и красиви / Кои са основните заболявания на горните дихателни ...

Здраве

Здрави и красиви

Здрави и красиви

Кои са основните заболявания на горните дихателни пътища и кога трябва да потърсим специалист?

Кои са основните заболявания на горните дихателни пътища и кога трябва да потърсим специалист?

Визитка: Д-р Владимир Лазаров е специалист по ушно-носно-гърлени болести, член е на Българския лекарски съюз и Софийското дружество по оториноларингология. В момента работи в отделение „УНГ болести“ на СБАЛ по онкология, МЦ „Поликлиниката” и МЦ „Здраве за всеки”.

Д-р Лазаров, какво разбираме под общото наименование горни дихателни пътища?

Към горните дихателни пътища спадат следните структури: нос, околоносни синуси, фаринкс, тонзили (сливици), ларинкс и трахея. Горните дихателни пътища започват с носната кухина, в която попада вдишаният през носа въздух. Носната кухина е покрита с респираторен (дихателен) епител, който има защитна функция. Лигавицата й е богата кръвоснабдена, което допринася за затоплянето на вдишания въздух, който трябва да достигне до белия дроб с температурата на тялото. При дишането част от намиращия се в околоносните кухини затоплен, овлажнен и обезпаразитен въздъх се смесва с влизащия през носа въздух. По този начин околоносните кухини играят ролята на резонаторна тръба, която придава тембър на гласа. След носната кухина, въздухът попада във фаринкса (гълтача), а оттам – в ларинкса.

Ларинкса (гръкляна) представлява границата между горните и долните дихателни пътища. Мускулите на ларинкса участват в гласообразуването (фонацията), гълтането и защитата на долните дихателни пътища от попадането в тях на чужди тела и дразнещи агенти. Рецепторите в ларинкса го правят много чувствителен към различни дразнения. Поради тази причина, силното му дразнене от вода, газове, прах, чужди тела, провокират рефлексното затваряне на неговия отвор. Под ларинкса започва трахеята.

Кои външни влияния върху организма най-често нарушават здравето ни в тази зона?

Резките промени във времето се приемат като възможни причини за голямо разнообразие от респираторни инфекции. Такива влияния са промяната в атмосферното налягане, студеното и влажно време, сухият и прашен въздух, провокиращ астматиците, страдащите от сенна хрема и хроничен бронхит, при тях зачестяват пристъпите.

Всяка хрема ли трябва да бъде лекувана?

Мъчителното състояние “запушен нос” при хрема води до главоболие и дискомфорт, от които болният човек иска да се спаси час по-скоро. Запушеният нос не позволява на секретите да изчистят възпалената и отекла лигавица. Налага се дишане през устата, от което гърлото пресъхва, появява се кашлица. Обаче съществуват много видове хрема: при остри вирусни инфекции, така наречената задна хрема, алергична, дори хрема при бременност. Принципът при лечение на хремата зависи от нейната етиология. Всяка хрема, неповлияваща се от стандартното лечение с капки  и т.нар. „бабешки” методи  повече от 3 дни изисква преглед от лекар специалист.

А всяка ангина ли означава прием на антибиотик?

Ангината е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира най-вече с възпаление на сливиците. То се предизвиква главно от стрептококи, които попадат в гърлото при въздушно-капкови инфекции. Преохлаждането, лошите метеорологични условия и слабият имунитет, способстват за развитието на това заболяване. По-често от ангина се боледува през есента и пролетта. Най-застрашени са децата и младите хора. Съществуват няколко вида ангини: вирусни (херпангини), бактериални, смесени, ангини при хематологични заболявания и липса на имунитет. Затова приемът на антибиотици би следвало да се прилага след прецизна диагностика на етиологията (причината) за ангината.

Кога един ринит се превръща в хроничен?

Острият ринит обикновено протича в три стадия – сухо дразнене (суха фаза), серозно течение (влажна фаза), слузно-гнойно течение (гнойна фаза). При наличие на здрав имунитет, острият ринит може самостоятелно да премине за 2-3 дни. В противен случай, на 4-5 ден заболяването влиза в гнойна фаза. Течението от носа става жълто-зелено, което е свързано с появата на клетки на острото възпаление (левкоцити) в него и откъснати клетки от епитела. В следващите няколко дни може да се наблюдава намаление в продукцията на секрета, възстановяване на носовото дишане, подобряване на общото състояние и след 8-14 дни – излекуване. При отсъствие на адекватно лечение и при слаб имунитет, заболяването може да продължи над 3-4 седмици и да се превърне в хронично.

А кои симптоми трябва да ни говорят вече за развитие на синузит?

Синуитът (синузит) е възпаление на околоностите кухини. Най-честите общи симтоми, които се наблюдават при остър синуит са повишена температура, отпадналост,  безапетитие, главоболие и трайно запушен нос. В зависимост от това коя група челни синуси са засегнати, оплакванията са различни, но едно е важно – главоболието, болката при натиск в областта на челния синус, загубата на обоняние и перманентната хрема, са сигурен признак за синуит.

Продължителната кашлица, протичаща без температура, трябва ли да ни притеснява?

Кашлицата може да бъде причинена само от стичането на секрет и да спре заедно със спирането на хремата. Може да бъде алергична. Така че тя може за има различен произход. Продължителна кашлица без температура може да бъде и проява на т. нар. гастро-езофагиална рефлуксна болест, при започващи туморни заболявания в назофаринкса, орофаринкса и ларинкса. Ето защо трябва да се установи причината за нея от компетентен специалист.

От какви симптоми се оплакват най-често пациентите, страдащи от ларингит?

Ларингитът е заболяване на гръкляна, характеризиращо се с появата на сухота в гърлото, при което може да се обърка с фарингит. Температурата и увеличените лимфни възли на шията са чест симптом. По-късно се появява суха, мъчителна кашлица, на моменти смесена с кръвенисти жилки, след което се появява промяна и загуба на гласа. Може да се появи и задух при вдишване.

За какво могат да ни говорят пристъпите на задух?

Задухът представлява често и учестено дишане с участие на спомагателната дихателна мускулатура. Той може да бъде субективно усещане на пациента за недостиг на въздух или обективен (видим). При горните дихателни пътища, обект на този разговор, предимно се среща т.нар. инспираторен задух (при вдишване). Задухът е най-вече причинен от запушване на горните дихателни пътища от възпалителни промени, тумори,чужди тела и сраствания. Той може да бъде и психогенен при невротици и хистерични състояния. Може да има задух при кръвоизливи от долните отдели на фаринкса и хранопровода. Задух може да се появи и при заболявания на централната нервна система (инсулти, енцефалити, смущения във функцията на дихателния център в мозъка). Най-често при по-възрастни пациенти се появява смесен (инспираторен и експираторен) задух след хронични заболявания на долните дихателни пътища (хроничен бронхит, ХОББ и др.)

Мит ли е, че студът през зимата води до увеличаването на броя на грипните и вирусните инфекции?

Промяната на влажността през есенно-зимния период, намаляването на съпротивителните сили на организма и обострянето на хроничните заболявания на горните дихателни пътища правят по-лесно проникването на вирусите в организма, затова грипните и парагрипните инфекции са по-чести през този сезон.

Мислите ли, че храната, която консумираме, има пряко отражение върху устойчивостта ни на сезонните вируси?

Начинът на хранене и на живот са от огромно значение за превенцията и повишената устойчивост срещу сезонните вируси. Факт е, че приемането на плодове и зеленчуци през лятото и късната есен е различно. Това до определена степен намалява имунитета и е причина за по-висока заболеваемост през периода.

Вие как препоръчвате на пациентите си да повишат и поддържат своя имунитет през този сезон?

Природните имумостимулатори като екстракт от черен бъз, ресвератрол, екстракт от нар имат добър ефект върху съпротивителните сили на организма. Консумацията на средиземноморски риби подобрява омега 3-6 обмяната и спомага за засилването на имунитета. От конвенционалните медикаменти употребата на Изопринозин, Рибомунил, Респивакс и други специфични имуномодулатори е алтернатива на антибиотиците, които, прилагайки се безразборно, сриват имунитета и вместо дефинитивно да лекуват, често са временно решение на проблема с острите инфекции на горните дихателни пътища.


Още теми от Здраве

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане