GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Ексклузивно / Интервю със... / Когато си роден шампион...

Ексклузивно

Интервю със...

Интервю със...

Когато си роден шампион

1

Спортът те привлича от дете – помниш ли точно с какво? Какви бяха първите емоции, които изпита в залата за тренировки?

Помня, че в залата за лека атлетика влязох на шест години, което е много ранна възраст за това, но за мен това беше нормално, тъй като моят баща е бивш лекоатлет, рекордьор на 800 м и всъщност от много малка съм по стадионите. Водил ме е многократно на състезания, съвсем спокойно може да се каже, че съм закърмена със спорт още от най-ранна детска възраст. Спортът е в кръвта ми! Първите ми спортни занимания бяха по художествена гимнастика, но от този спорт ми е останал само споменът как се отказах. След това вече, ми стана супер интересно още със самото влизане в залата за лека атлетика. В началото, това е така и сега, децата не се учат на истинска лека атлетика, а се занимават първо със състезателни игри, нещо от типа на „Бързи, смели, сръчни“, което е много интересно за тях. Може би най-интересното за мен беше, че бяхме страшно много деца като стартирахме, може би групата се състоеше от повече от 20 деца. А това е много важно и мотивиращо за по-нататъшното ти развитие като спортист.

Относно развитието, какво коства изграждането на истинския състезателен дух?

Честно казано, този въпрос съм си го задавала много пъти. Понякога даже си мисля, че ти просто го носиш в себе си. Истинският шампион се отличава от всеки един друг спортуващ човек по това, че никога не се притеснява. Че в момента, в който наистина излезе на голямата арена, е в абсолютно душевно спокойствие и равновесие, знае защо е там. Психиката е нещо, което много трудно се тренира и изгражда. Ти просто се раждаш такъв, раждаш се шампион, борец.

И това не може да се изгради?

Би могло, но според мен е много трудно. Мисля, че това е черта от характера и тя се проявява, разбира се, не само в спорта, но и във всяка една друга дейност от живота. Това да си лидер е част от характера.

Какво предпочитате – идеален ред или творчески хаос?

Истината е, че като представителка на зодия „Дева“, в работата си съм изключително подредена. Никога не закъснявам, наистина цари тотален ред. За сметка на това обаче, вкъщи, в нещата, които касаят лично мен – личното ми пространство и свободното ми време, властва пълен хаос. Но въпреки всичко, смея да твърдя, че съм доста организирана и успявам за кратко време да изпълня доста повече задачи от някои мои познати, за което съм благодарна на спорта, защото всичко това съм го научила от него.

За теб кое е по-голяма ценност – много приятели и шумни компании, или само няколко, но от детството?

Смятам, че животът преминава на моменти и етапи. И в различните моменти човек има нужда от различни неща. Имало е мигове, в които съм искала дори да оставам сама, както и такива, в които съм имала нужда от много приятели и от наистина много шумни компании. Чувствам се еднакво добре и с малко приятели, и с много. Опитвам се, в зависимост от настроението, да си доставя това, което ми е необходимо в дадения момент.

Обичаш ли да пътуваш?

Много! Пътуването е едно от най-любимите ми неща! Винаги, когато имам свободно време, се опитвам да го оползотворя с това. Аз съм от хората, които наистина вярват, че най-добре похарчените пари са за пътувания.

От многото ти пътувания до момента, има ли някое кътче от България, което ще носиш завинаги в сърцето си?

Много са, наистина са много! Но има едно място, свързано със спортния ми живот и което ми е на сърцето, защото може да се каже, че хората там са ме отгледали, защото от 16-годишна до 30- годишна възраст прекарвах изключително много време там. И това е спортната база на Белмекен – едно изключително място, особено за спортисти.

В момента с все така усилени тренировки ли поддържаш формата си?

Тренирам, опитвам се поне четири пъти седмично да се подлагам на доста тежки тренировки. Но трябва да споделя, че ми е доста трудно. И въпреки че по-голямата част от ежедневието си прекарвам на стадиона, тъй като работата ми е свързана с това, аз не тренирам там, предпочитам груповите занимания, защото дори и на мен вече ми е много трудно сама да се мобилизирам. И усещам, че в групови занимания давам повече от себе си и имам по-голяма полза от тренировките след това.

Обичаш ли да готвиш?

Много! Смятам себе си за доста добър кулинар. Готвя изключително често, особено за приятели и всички много обичат да идват вкъщи на гости.

А кои са любимите ти ястия? Каква кухня предпочиташ?

Това, което моите приятели най-често искат да им приготвям, са едни специални скариди с ориз. Въпреки че трябва да споделя една тайна – аз скариди не ям. Обичам средиземноморска кухня, гръцка, италианска. Месо почти не ям, въпреки че приготвям всякакви видове меса. Но обичам риба, паста…

И все пак, каква е тайната на тези скариди с ориз, ще ни я споделиш ли?

Тайните не се издават! Това е един специален сос, в който преобладават доматите, има малко лютичко и една тайничка!

Имаш ли си малки тайни и в самото приготвяне на храната?

Винаги беля доматите, но според мен най-голямата тънкост на готвенето ми е, че се опитвам да използвам само пресни подправки.

Сама ли си ги отглеждаш?

Не, но си имам едно място, откъдето винаги успявам да си ги купя. С годините си намерих местата, на които се продават точно определените неща, които ми трябват за моите специфични нужди и вкус. И така, от години пазарувам от едни и същи места.

А органични продукти ползваш ли и кои присъстват най-често на масата ти?

Да, доста често използвам органични продукти. Освен това съм привърженик на това специално плодовете и зеленчуците ми да са подбрани и се стремя децата ми да получават доста висококачествени такива. Надявам се поне изискванията към тях наистина да се спазват, защото в България понякога съмнението те преследва, дори когато купуваш сертифицирани храни.

А децата ти влекат ли ги бързите закуски?

Няма как човек да си откъсне децата напълно от това, няма как да се хранят напълно здравословно. Но смея да твърдя, че аз успях да ги възпитам от най-ранна възраст да ядат много плодове и зеленчуци, което мен ме устройва. Така дори да сгрешат с нещо сладичко или чипс, тъй като все пак се събират с други деца от детската градина и техни приятели и не може човек да казва непрекъснато „Не!“, не е фатално. Децата ми никога не са яли сандвичи от големите вериги, примерно. Дори да искат сандвичи, предпочитам да са направени от мен.

Важна ли е връзката на човека с природата според теб?

Разбира се, че е важна, аз съм човек, който адски много обича природата. Напоследък доста често, почти всяка седмица се опитвам да намеря време и се качвам на Витоша. Децата ми са още много малки да се катерят с мен, но аз съм от майките, които предпочитат децата им да са в парка. Когато пътуваме някъде, се старая да бъдем близко до природата – на планина, на море…

С какво те обогатява природата?

Това може би е нещо, което ми е останало от спорта – да съм навън, на въздух… Не обичам затворени пространства. Радвам се, че съумях дори да си избера такава работа, че да прекарвам по-голямата част от времето си навън, на стадиона. Не знам, за мен самото отворено пространство е ценно. Обожавам стадиона на Национална Спортна Академия по простата причина, че целият е заобиколен от дървета и се чувстваш, все едно наистина си в гората. И сред това ежедневие в София, в което непрекъснато съм в колата и трябва да свърша много задачи, там намирам моето душевно спокойствие, въпреки че съм на работа.

С какъв твой съвет би искала да запомнят студентите ви завинаги?

Този въпрос беше изненада… Но това, което искам студентите и децата ми да научат, е да бъдат търпеливи. Смятам, че търпението е едно от моите качества, които ми помогнаха да стигна далече. Винаги съм била супер търпелива. И отчитам, че вече не съм чак толкова, а понякога това ми пречи, защото много избързвам с някои решения. Понякога правиш дадена крачка, обаче е трябвало преди това да направиш друга, по този начин пропускаш определени крачки. И това те кара да се връщаш назад, вместо да се придвижваш напред. В този ред на мисли, наистина смятам, че човек трябва да бъде изключително търпелив, да обмисля крачките си и да ги прави така, че да не му се налага да се връща да поправя нещо. Трябва да хваща пътя и да върви лека-полека към върха на пирамидата, етаж по етаж, не трябва да пропуска нищо. Защото такива пропуски рано или късно те връщат назад, за да наваксаш.


Още теми от Ексклузивно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане