GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Дестинации / Before & After / Кирил Христов събра два празника в един на 14 февр...

Дестинации

Before & After

Before & After

Кирил Христов събра два празника в един на 14 февруари

1 2

Смятан за един от най-нашумелите донжуани в края на ХІХ и началото на ХХ век, Кирил Христов обаче не познал семейното щастие. Злополучно завършва бракът му с хубавата учителка от Кюстендил Невена Палашева. Горда и непокорна, тя не могла да угоди на лирика, макар че му родила син и дъщеря.

През лятото на 1898 г. Христов заминал за Костенец на почивка, поканен от семейството на литературния критик д-р К. Кръстев. Кръстеви, две богати софийски кандидатки за женитба и болен от сърце учител по рисуване отседнали заедно с новопостроен хан. Христов се настанил в къща срещу Джуровия хан. В Костенец пристигнала и негова женена любовница, която се спотаила в западната част на курорта – до черквата. Денем младият поет водел „критически” разговори с Кръстев и жена му Радка, нощем хлътвал в квартирата на любовницата си.

Идилията нарушила младата кюстендилка Невена Палашева, която току-що била завършила гимназия. Тя била любимка на Екатерина Каравелова, на която направила впечатление с хубостта и бързината на мисълта си. Повод за пристигането й в Костенец бил болният учител по рисуване, комуто била близка роднина. Невена произхождала от виден македонски род, преселил се от Велес в Кюстендил. Била запалена почитателка на стиховете на поета, които знаела наизуст и рецитирала с упоение.

Госпожицата и нежененият поет се срещнали на следващия ден по време на излет до Долна баня, уреден от д-р Кръстев. Пътьом Христов бил очарован от гордата хубост на македонката, а хвалбите й за неговите стихове съвсем го омаяли. Двете софийски госпожици, поканени от Кръстев с цел поне едната да завладее сърцето на талантливия, но беден Христов, се досетили, че губят битката заради нея. Злобата ги съюзила и те най-напред подшушнали на Невена, че Христов имал омъжена любовница. После, че той си намерил друга – по-млада и невенчана. Невена пратила на поета гневно писмо на френски, в което му пишела, че е прекарала мъчителни часове, но нямало да става за резил и затова си заминава от Костенец.

Христов веднага отишъл при нея и отрекъл слуховете, но Невена не щяла да го слуша и си събрала багажа. Тръгнала пеш за гарата и пътьом сравнила със земята Христов. Холеричният темперамент на поета бил поставен на изпитание, но той се сдържал, за да не ги слушат околните клюкари. Палашева не заминала и на другия ден двамата се поразходили над Костенецкия водопад. Не ще и съмнение, че едва ли са рецитирали стихотворения!

Вечерта, развеселен от новото си завоевание, Христов доволен се приготвял да си ляга, когато Палашева влетяла в стаята му. Тя била цялата разтреперана и толкова разтревожена, та поетът в чудо се видял, докато я успокои. През сълзи му разправила, че като се прибрала, сродникът й я разпитал къде и с кого е била целия ден. Като му казала, той припаднал. Според него Кирил бил недискретен любовник, забъркан в афери с омъжени жени. Носела му се славата на злепоставящ дамите ухажор.

Понеже д-р Кръстев бил заминал за няколко дни за София, очевидно било, че младото момиче не можело повече да остане в Костенец. Тя искала с него в София, но той я пратил в Кюстендил.

Двете софийски моми обаче осведомили подробно свои познати в Кюстендил за волностите й с Христов в Костенец. Градът настръхнал, а семейството на момичето изпаднало в паника. Братовчед на Невена пратил телеграма на Христов: „Държа и ще искам сметка!”. Нахаканият поет не му останал длъжен: „Сметката ти е готова, заповядай да си я вземеш!”. Дуелът се разминал, но Палашева получила отказ да я назначат за учителка.

За да се излезе от тая тиня, мъжът на първа браговчедка на Невена поканил Христов на разговор. Двамата седнали и се разговорили. Братовчедът разбрал, че Христов не става за семеен. Накрая решили младите да пуснат съобщение в пресата, че са сгодени. Няколко дни по-късно Невена пристигнала от Кюстендил и се сгодила за поета в къщата на братовчедка й. Разменили пръстени в присъствието на поета Пенчо Славейков и Радка, жената на д-р Кръстев. Палашева вече можело да бъде назначена за учителка. А като минело време, щели да се разгодят.

След годежа Христов и Славейков изпратили г-жа Кръстева и после се отбили в кръчмата „Градина преславна и за веселие на Иванчо М. Гърчев”. На чаша бира Христов не издържал и изплакал: „Голяма глупост извърших тая вечер!”. Славейков го успокоил: „Ако имаш по-важна работа в живота, ще се отървеш. Ако нямаш – пропадай!”.

След две години всичко изглеждало уж забравено – Христов не се срещал с Палашева, а имал страстна любов с друга. Но прочел във вестник, че група кюстендилски учителки посетили Прага и че най-голямо впечатление там направила Невена с хубавите си черни очи и с красивата си македонска народна носия.

„Защо да не й се обадя и да й пратя новата си стихосбирка?” – запитал се Христов. Палашева не го отблъснала и почнали да си пращат възторжени писма. Когато д-р Кръстев научил за възобновената връзка между тях, побеснял. Христов с ужасния си холеричен темперамент можел да бъде изтърпян само от някоя безлична робиня. А Палашева била горда и непреклонна. За да осуети новия годеж и проектираната сватба, Кръстев заминал за Кюстендил. Напук на д-р Кръстев, Христов и Невена се венчали в Княжево.

Още след венчавката, на връщане в София, младоженецът и булката почнали люто да се карат и то пред кумовете си – писателят Антон Страшимиров и жена му Стефка. Христов каже едно, Невена му отговаря – не му остава длъжна. Потвърдили се думите на Кръстев, че Невена и Кирил са като два остри камъка. Сватбената нощ Христов прекарал буден, на стол на балкона.

В пълно безпаричие и в непрекъснати крамоли преминавал краткият брачен живот на поета. Невяна му родила син през 1902 г., Владимир, последван от дъщеря Анна, но това не спасило семейството. Той се пропил и пропушил, почнал да хойка по кръчми и да й изневерява с други жени. Накрая я набил и майка й я прибрала в Кюстендил през 1905 г. заедно с децата.

Христов и Палашева се срещнали отново след 3 години. Тя поискала да изяснят бъдещето си. Христов бил непреклонен и почнал да я обижда. Гордата македонка извадила револвер и за малко не го застреляла. Поетът заплашил, че ще повика полиция, ако не напусне жилището му. Схватката помежду им по-нататък продължила с писма. Когато Христов разбрал, че е болна от туберкулоза и дните й са преброени, отишъл да я види, но отношенията им останали неприятелски. Палашева починала 28-годишна през есента на 1911 г. Майка й кълняла поета: „Ти умори чедото ми!”. Двете сирачета отгледала сестрата на Невена – Елена.

Между двата си брака поетът намерил пристан в обятията на богатата вдовица Весела Панайотова. Двамата даже планирали когато Кирил умре, да го погребат в двора й, а в къщата й да се уреди негов музей. Панайотова не отказвала на Христов нито един каприз, а когато поискал да му купи вълча шуба, продала на Народния театър в София мебелите си, за да му угоди.

Христов емигрирал през 1922 г. след скандал, породен от препубликуването на една негова стара епиграма с македонстващите. Живял най-напред в Лайпциг. После се установил в Прага, където през 1929 г. негов познат го завел на гости в дома на покойния пастор Фридрих Молнар. Там 54-годишният поет срещнал дъщерята на пастора Ноеми Молнарова, която по години можела да му бъде дъщеря. Романът му с нея започнал с любов от пръв поглед. 9 години по-късно Христов се завърнал в България и отседнал при своята робиня Весела Панайотова в дома й на ул. „Аспарух” 18. Пристигането в София на по-младата чехкиня, наричана галено от Христов Номча, попарило надеждите на Весела. Горката вдовица, която докато той бил в чужбина, издавала със свои средства книгите му у нас, твърде скоро разбрала, че е излишна. Панайотова платила разноските по сватбата на Кирил и Ноеми, но била изпъдена от сватбения банкет по заповед на младоженеца.

„Да си замина аз през есен ясна,/ да бъде слънчев сетният ми ден/ и с кървавий му залез да угасна” – пожелава си Кирил Христов в свое стихотворение. Съдбата го послушала и след тричасова агония, издъхнал в ръцете на Ноеми в хубав есенен ден – на 7 ноември 1944 г.


Още теми от Дестинации

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане