GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Вкусно / Супер храни / Истината за соята - един базиран на медицинските д...

Вкусно

Супер храни

Супер храни

Истината за соята - един базиран на медицинските доказателства поглед

Истината за соята - един базиран на медицинските доказателства поглед

Както повечето въпроси в храненето, така и по тази тема има добри аргументи и за двете твърдения. И така, нека започнем с това - какво е соя и за какво се употребява?

Соята е зеленчук, произхождащ от източна Азия и отглеждан днес навсякъде по света. Употребява се за приготвянето на различни видове храна. Зърната на бобовата култура могат да се ядат цели, ненапълно узрели, наричани едамаме. Бобчетата трябва да бъдат кулинарно обработвани, тъй като са отровни сурови. Соята се използва за приготвянето на тофу, соево мляко и различни млечни и месни заместители. Използва се също като ферментирала храна като мисо и темпе – познати повече в азиатските страни.

Около 90% от продуцираната в САЩ соя е генетично модифицирана и посевите се пръскат с хербицид, който може да бъде свързан с неблагоприятно въздействие върху здравето.  За най-популярния хербицид, използван в цял свят, производителите му твърдят, че е минимално токсичен за хората. Остатъци от него са открити в основните храни на западната диета, състоящи се основно от захар, царевица, соя и пшеница. Инхибитор е на една от най-важните ензимни системи за детоксикиране на ксенобиотици в черния дроб, а именно СYP Р450. По този начин глифозатът увеличава вредните ефекти на други поети с храната токсични химически остатъци от околната среда. Негативното влияние върху организма може да бъде коварно и се проявява бавно във времето.

Повечето от соевите култури се използват и за производство на соево масло, което се екстрахира с използване на химически разтворител хексан. Соевото олио доставя около 7% от калориите в диетата на САЩ през 1999 г. Това, което остава  след мазнинната екстракция в соята, се нарича соево брашно и съдържа около 50% протеин. По-голямата част от брашното се използва за изхранване на добитъка, но може да се преработи до производството на т.нар. соев протеинов изолат. Поради достъпността и ниската си цена, соевото олио и протеин се влагат в най-различни преработени храни, така че повечето хора по света консумират значителни количества соя, без дори да знаят.

Хранителните вещества в соята

Целите зърна на соята съдържат редица важни хранителни вещества. В 100 г зрели варени бобчета соя се съдържат големи количества манган, селен, мед, калий, фосфор, магнезий, желязо, калций, витамин В6, фолиева киселина, рибофлавин (В2), тиамин (В1) и витамин K. Тази порция соя съдържа също така 173 калории, от които 9 г мазнини, 10 г въглехидрати (6 от които са фибри) и 17 г протеин. Богатството от макромикронутриенти трябва да се приема с малко сол, тъй като соевите бобчета имат висока доза фитати - вещества, които свързват минералите и намаляват тяхната абсорбция.

Соята е много достъпен и качествен източник на протеини - не колкото месото и яйцата, но по-добър от повечето други растителни протеини. Обработката на соята  при висока температура може да денатурира някои от протеините и това да доведе до намаляване на тяхното качество.

Мастните киселини в соята са предимно омега-6 полиненаситени мазнини. Това е проблематично, защото твърде много омега-6 в храната може да доведе до възпаление и здравословни проблеми.

Хранителният състав на соевите продукти зависи най-вече от типа на соевите храни. Целите соеви зърна могат да бъдат питателна храна, а рафинираните соеви продукти, получени като соев протеинов дериват или масло, нямат изобщо такива качества. Що касае до полезните свойства на бобената култура - соята е добре проучена и за нейните холостеролопонижаващи ефекти има публикувани няколко проучвания, показващи, че соевият протеин може да намали тоталния и LDL (лошия) холестерол. Има и някои обсервационни проучвания, които показват, че соята може да намали риска от рак на простатата в напреднала възраст - най-честосрещаният рак при мъжете.

Фитоестрогените, съдържани в растението, са изофлавони, които могат да причинят ендокринни нарушения. Естрогените са стероидни полови хормони, които играят важна роля в регулирането на половото развитие и репродуктивните цикли на жената. Те, разбира се намират и при мъжете, но в много по-малки количества. Естрогените, както и другите стероидни хормони, действат на ядрено ниво в клетките чрез активиране на естрогенния рецептор. Когато това се случи, има промени в генната експресия, което води до някакъв физиологичен ефект. Нерядко естрогенният рецептор може да не е много селективен за веществата, които могат да го активират. Някои вещества в околната среда, които приличат на естроген могат да го активират също. Именно така биологично активни съединения, каквито са соевите изофлавони, които функционират като фитоестрогени, могат да активират естрогенни рецептори в човешкото тяло. Това е и обяснението защо соевите изофлавони се класифицират като ендокринни стимулатори, които могат да помогнат в някои случаи, но в други да попречат на нормалната функция на хормоните в тялото.

Ключовите изофлавони в соята са генистеин, даидзеин и глицитеин. Изофлавоните могат да намалят менопаузалната симптоматика и да намалят риска от загуба на костна маса при по-възрастни жени, точно както естроген-заместителната терапия.

Проучвания с животни от 2001 г. показват, че соевите изофлавони могат да бъдат свързани с рака на гърдата. Има и човешки изследвания, според които соеви изофлавони могат да стимулират пролиферацията и активността на клетките в гърдите.

Въпреки това, много обсервационни проучвания показват, че жените, консумиращи редовно соя, всъщност имат намален риск от рак на гърдата.

Да се правят изводи на базата на обсервационни проучвания не е много надеждно, от друга страна женската млечна жлеза претърпява множество хормонозависими физиологични трансформации, а връзката между рака на гърдата и консумацията на соеви изофлавони при животните звучи наистина притеснително.

Изофлавоните в соята са също така струмигенни вещества, иначе казано – вещества, които пречат на функцията на щитовидната жлеза, чрез  инхибиране  функцията на тиреоидния пероксидазен ензим, което е необходимо за производството на хормони на щитовидната жлеза.

Едно проучване с 37-възрастни японци разкрива, че ежедневната  консумация на 30 г соя за 3 месеца повишава нивата на хормон на щитовидната жлеза (TSH), маркер за увреждане на функцията на щитовидната жлеза. Много от пациентите са имали симптоми на хипотиреоидизъм, включително неразположение, запек, сънливост и уголемяване на жлезата. Тези симптоми изчезват, след като се преустановява консумацията на соя. Въпреки това повече са проучванията и фактите, които показват, че соята няма ефект или има само много лек ефект върху функцията на щитовидната жлеза при хората.

Както виждате обзорът на медицинските доказателства за соята е изключително объркващ. За всяко изследване, показващо вреди, има и друго, показващо полезни ефекти.

Въпреки това, бих искала да отбележа, че всяко проучване, което изтъква благоприятния ефект на соята, е било спонсорирано от соевата индустрия, или авторите декларират някакъв вид финансови връзки със соевата индустрия. Това, разбира се, не означава непременно, че техните изследвания са невалидни, но все пак е добре да се има предвид.

Важно за жените, които са бременни, планират забременяване или кърмят, е да избягват соята и други източници на фитохормонални съединения. Оттам нататък всеки сам прави своя избор за себе си.


Още теми от Вкусно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане