GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Здраве / Душа и Тяло / За хората и техните удоволствия...

Здраве

Душа и Тяло

Душа и Тяло

За хората и техните удоволствия

За хората и техните удоволствия

Дали да си легнем рано, за да се наспим, или пък да си легнем в малките часове на настъпвщото утро, защото сме пяли до прегракване с любимата си рок банда. Решението е само наше! Да изтеглим кредит, за да си купим мечтаното жилище. Да се разделим с партньора си, защото любовта вече я няма. Ако се замислите, целият ни живот е подчинен на този смисъл. Учим, работим, пътуваме... и всичко това – в името да имаме. Да имаме повече пътища и начини за постигане на целите си. Това ни прави щастливи и доволни.

За съжаление съществува и мисълта на Майка Тереза : ,,Най-много сълзи са проляти от сбъднати мечти.“. Аз бих отнесла тази мисъл към постигането на цели, за които не сме били наясно с очакванията си – полученият резултат не се препокрива с желания. Когато не умеем да планираме действията си и не отчитаме обективната реалност, възможността да стигнем не там, където искаме, а някъде другаде, е голяма.

Според неорайхианската теория, съществуват пет вида движения (поведенчески модели) за постигане на появилата се в нас потребност: планиране (движение ,,обратно от света“, обръщане към себе си и осъзнаване на потребността) , агресия, съблазняване и подчинение (и трите движения са ориентирани навън, ,, към света“ ) и движение на проверка (недоверие). Ако не владеем тези движения или пък ги ползваме несъответно, то крайният резултат със сигурност няма да е удоволствие.

Агресията не означава да се сбием или да се разкрещим. Агресия е заявяване, отстояване, изказване на мнение, предприемане на действие.

Съблазняването не се разглежда в контекста на интимните преживявания. Да съблазниш, означава да убедиш човека срещу теб, че си му нужен, че можеш да му дадеш нещо, от което той има нужда. По този начин на един следващ етап той ще направи за теб това, което ти искаш.

Подчинението е възможността да признаеш, че ,,другият“ в момента е по- можещ, по-знаещ от теб. Да признаеш, че си слаб и той е твоето решение на проблема. Оказва се, че това движение е най-трудно за всички ни. Не знам дали се дължи на народопсихология или на възпитание, но да кажем ,,Моля те!“ е равносилно на унижение и провал за повечето българи.

Планирането е ,,затварянето“ в себе си с цел да усетим потребността си. Даването на възможност на тялото ни да ни покаже от какво всъщност имаме нужда.

Проверката на реалността има за задача да отчете всички фактори от обективната реалност, за да вземем най-доброто решение, водещо ни до постигане на целта и изпитване на удоволствие/дистенция.

,,В пътя към целта индивидът постоянно проверява адекватността на актуалното движение, съотнасяйки го към реалността и при нужда препланира.“, казва Мадлен Алгафари в ,,Неорайхианска аналитична психотерапия“, публикувана на страницата на инситута за психотелесна психотерапия.

Малкото, без защитно бебе плаче, за да получи храна и пргръдка от мама и удовлетворено заспива. Гневният тийнеджър с викове и крясъци се опитва да убеди родителите си, че е достатъчно голям, за да взема сам решения. Крайната му цел е да задоволи потребността си от свобода и да изпита удоволствие от това, доказвайки своята правота. Влюбеният мъж или жена правят и невъзможното, за да спечелят ,,принца/принцесата“ на своите мечти, отново за да задоволят нестихващото си желание да бъдат заедно и да изпитат удоволствието на споделената любов. Всички тези примери са част от живота ни.

Става ясно, че винаги срещу нас има едно ,,Ти“, без което не можем. Качеството ни на съществуване се определя от възможността да се ,,задвижваме“ по правилния начин към човека, който може да задоволи дадена наша потребност. Заради особености на характера, едни се справят с тази задача по-лесно, а други – по-трудно. На притеснителния и интровертния ще му е трудно да е агресивен – да се заяви, да си поиска. На агресивния пък ще му е трудно да се подчини – да се помоли, да признае пред другия, че е слаб и има нужда от помощ. Тези от нас, които не могат да се задвижат към другите, са по-самотни и с по-ниска самооценка. Компенсаторно започват да заменят човеците с неодушевени предмети, защото те могат да бъдат контролирани, за разлика от човешките отношения. Това е пътят, по който истинското удоволствие се превръща в метаудоволствие. В тази графа попадат и любителите на виртуалния свят. Неудовлетворените в реалния живот се опитват да компенсират липсите си от любов, признание и приятелство в мрежата. Тук под маската на анонимността могат да бъдат всичко и всеки. Да мразят, заплашват или да лъжат.

Анхедонията е състояние, характеризиращо се с невъзможността човек да изпита удоволствие. Съпътстващ симптом е на някои психични заболявания – депресия, шизофрения, тревожни разстройства. Оказва се, че щастието и удоволствието от живеенето са в пряка зависимост от индивидуалните ни поведенчески характеристики. Никога не е късно да се научим да препланираме, да казваме ,,Не!“, или да отстояваме границите си. Учили са ни, че „егоизъм“ е лоша дума, но в действителност именно той ни кара да удовлетворяваме първо нашите потребноси и едва след това тези на другите. Та нали ако останем ,,гладни“, няма да успеем да ,,нахраним“ другите? Дори когато чуете от някого: ,,Направих го заради теб!“, означава, че той всъщност е задоволил собствената си нужда да направи нещо за вас. С каква цел ви го казва по този начин е друг въпрос.

В материалния свят, в който живеем, все по-често се оказваме подвластни на чуждите норми за удоволствие, наложени ни от безмилостната рекламна индустрия. Жадувайки за красота и съвършенство, за споделени чувства или известност, купуваме продукти за разкрасяване и ненужни ,,магически“ уреди, с надеждата, че ще станем по-щастливи и по-успешни. Следваме уроците от книги, написани от успели хора. Спираме да следваме собствените си интуиция и тяло, считайки, че те ни изпращат неверни послания. Забравяме да бъдем себе си и много повече искаме да сме другите, защото те са ,,успели“ според наложената трактовка за успех. Бихме могли да се запитаме каква цена заплащаме за стремежа да постигнем чуждото щастие и всъщност заслужава ли си да пренебрегнем нашия собствен път към удоволствието – каквото и да е то, само и само да сме като някой друг. И те дали наистина са щастливи?


Още теми от Здраве

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане