GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Здраве / Душа и Тяло / За да разбираме и подреждаме света, първо трябва д...

Здраве

Душа и Тяло

Душа и Тяло

За да разбираме и подреждаме света, първо трябва да изчистим и подредим себе си.

За да разбираме и подреждаме света, първо трябва да изчистим и подредим себе си.

 

Дърветата разцъфнаха и заедно с тях ,,разцъфтя“ и боклукът под прозорците ни. Вместо кокичета и минзухари, в градинките се белеят и жълтеят стотици фасове. Найлонови торбички с причудливи форми и цветове ,,красят“ не само тревата (където я има), но и дърветата. Въобще пролетта по нашите земи разкрива изненадващи форми на съществуване на боклуците.

А зеленото вече триумфира. Слънцето грее по-силно. Гълъбите и врабците упорито се ухажват и вият гнезда. Денят се протяга в посока лятно слънцестоене и за всички нас настъпва времето на голямото пролетно чистене. Мият се прозорци, тупат се килими, прибират се зимни дрехи и обувки. И себе си искаме да ,,поизчистим“.Желанието ни е с настъпването на топлите дни и предстоящата лятна отпуска да се чувстваме по-леки, по-свободни, по-свежи. Лятото наистина е зад ъгъла и повечето от нас смутено се втренчват в последиците от многобройните зимни празници. Изведнъж откриваме, че някак си дрехите от миналата година, не ни стоят добре. Решаваме да започнем спешна диета или дори тотално да променим начина си на хранене. Тръгваме на фитнес, зумба, йога и каквото още се сетим. Обикновено тези, които наистина се обичат и не драматизират 2 или 5 кг, просто отиват и си купуват 1-2 размера по-големи дрехи. Разбира се, останалите също пазаруват, но често си купуват неща, които в момента не са им по мярка (по-малки са, но трябва да играят ролята на стимул в борбата с килограмите). И понeже по-голямата част от нас, поне при мен и познатите ми е така, не притежават стаята-гардероб на Кари Брадшоу от филма ,,Сексът и градът“, се оказва, че никога нямаме достатъчно място за обувките, чантите, дрехите и... въобще за нищо нямаме място! Не знам дали сценарият при вас е точно такъв, но се оказва, че е достатъчно често явление и това ми даде повод за размисъл в посока какво се случва с нас и защо ни е толкова трудно да се разделим със старото, ненужното и изхабеното във всичките му аспекти?

В психоаналитичната литература се споменава, че личности, които са били фрустрирани в оралната фаза на психосексуалното си развитие, демонстриратопределена специфика на характера, която се изразява в прилепчивост и убеденoст, че другите трябва да задоволяват всичките им поребности. Считат, че околните винаги трябва да се отзовават на желанията им, точно както майката го прави за детето си.

Хората с т.н. орален характер са и най-склонни към зависимости от всякакъв вид: алкохол, дрога, храна, удоволствия, предмети, връзки. Обикновено говорят много и изискващо. Изкусни вербални агресори са. Трудно прекъсват взаимоотношения, дори и те да са ,,отровни“ за тях. Предполагам, че всички познавате такива хора. Компетентни са на всякакви теми. Обстоятелствени са. Изземат цялото внимание на околните, занимавайки ги само със своите проблеми. Лесно губят интерес, ако разговорът не се върти около тях.

Пиша всичко това, защото връщайки се към предишните абзаци, установявам, че явно в повечето жени, а и в не малка част от мъжете, оралното го има под една или друга форма и това се демонстрира по различен начин в ежедневието им. Дългата, безнадеждна връзка, в която стоим защото ни е страх от самотата и не можем да си представим живота си без него/нея. Безкрайното бъбрене по телефона, препълненият с храна хладилник. Замисляте ли се колко от нея отива в боклука?

Курсове, специализации и многобройни допълнителни квалификации. Не защото ги изисква професията или обучението, а защото все ни се струва, че не е достатъчно.

Рекламата е една от главните причини, заради която пазаруваме ненужни вещи и услуги. Добрият рекламист знае, че продукт, изпращащ правилното послание, ще намери своята ниша от гладни за нещо друго хора. С две думи - опираме отново до оралната компонента във всеки от нас – глад за нещо или нужда от някой. Искам да уточня, че тази потребност не е задължително да е реална.

Неумението да разчистваме ,,душевния шкаф“ е свързано според мен и с нежеланието ни да напуснем зоната на комфорт. Тя е скучна, но толкова безопасна и уютна! В чекмеджетата се крият лицемерни приятелства, лъжи, предателства, умора от партньора, разочарования от професията, децата, шефа. Стоят си там и мълчат. Тежат и се трупат. Но ние не правим решителната крачка извън безопасната зона. Не даваме глас на неудобните емоции. Предпочитаме да излъскаме цялата къща, но не и да се изправим срещу истинското лице на болката. Предпочитаме да се месим в решенията на другите. Да ги съдим и да даваме оценки на живота и постъпките им. Да проектираме собствените си неуспехи и страхове върху тях. Така когато лошото е изнесено навън, в някой друг, можем спокойно да му се развикаме, обвиним и накажем. По този начин успяваме да излъжем самите себе си, че сме добри, безпогрешни и истински.

Бих искала да кажа и няколко думи за синдрома на презапасяването. Има го в голяма част от хората, живели в годините на социализма и голямото нямане. Когато пазарът във времето на ,,демокрацията“ беше буквално залят с разнообразни стоки, след първата реакция на стрес, народът се отпусна и започна да пазарува. Изключително примамващо беше да влезеш в магазина и да имаш истински избор. Бързото обедняване и стопяването на спестяванията принудиха много от хората да се запасяват когато могат и с каквото могат. За да има и за утре. Не зная дали си спомняте периода, когато се купуваше бяла техника, защото било ,,на сметка“. Много домакинства се оказаха с две или повече печки, хладилници или перални. Хората се чувстваха застраховани по този начин.

Нереалистичните представи за погасяване на кредити изигра лоша шега на тези, които се стремяха към бързо постигане на охолен живот. Гладът за лукс и висок стандарт „Вижте ме! Аз съм по-добър от вас!“ остави много хора без дом и спестявания.

Защо пиша всичко това? За да затворя кръга и да се върна към началото. Разчистването на дома, градината, работното място, ще е израз на собствените ни визия за чистота и ред. Колкото по-неподредено и тъмно е вътре в нас, толкова по-страстно и маниакално ще подреждаме хората и предметите. Опитайте първо да подредите собствения си живот, като кажете ,,Не!“ на страховете си, на срамежливостта си или на болката. Така, ,,олекнали“ от тежкия товар, ще решите дали ви е жизнено важно да измиете чиниите в мивката или спокойно могат да пренощуват до другата сутрин, без това да не ви дава мира цяла нощ. Ако успеете да преразгледатепознанствата, мечтите, приятелите си и честно да оцените живота си, вероятно ще установите, че е много по-добре да се разходите в парка или да отидете на масаж, а миенето на прозорци да оставите за друг път.

 

,,Ако не виждате своята сянка, трябва да я потърсите. Тя се крие засрамена в тъмните слепи улички, тайните коридори и пълните с призраци тавани на съзнанието ви. Присъствието на сянката не е дефект, а шанс да се чувстваме цялостни и завършени. Това е истина, пред която ни е трудно да се изправим.( Нима не сте се опитвали да кажете на хората искрено какво мислите за тях, само за да чуете троснатото ,,Не ме анализирай!“ или нещо подобно? Светът на несъзнаваното ни се струва страшен като дълбините на морето – и двете са тъмни и пълни с ннезнайни чудовища.) Всички живеем в разрухата на провалените идеали, които някога са ни се стрували идеалното решение. Всяко решение отразява същността на тъмната страна.“

Откъс от „Ефектът на сянката“ на Дийпак Чопра, Деби Форд и Мариан Уилямсън.

 


Още теми от Здраве

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане