GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Здраве / Интересно / Забравянето...

Здраве

Интересно

Интересно

Забравянето

Д-р Шима Мехрабиан

Д-р Шима Мехрабиан, дм е главен асистент към Клиниката по неврология, Александровска болница, един от водещите специалисти в областта на дементологията, която работи в екипа на чл.кор.проф. Лъчезар Трайков в Центъра за диагностика и лечение на невродегенеративни заболявания.  

Д-р Мехрабиан, забравянето на ежедневни дреболии, като ключове и изключване на електроуред, притеснителен сигнал ли е?

Ако сте на 40 години и ежедневието ви е твърде натоварено и напрегнато, забравянето на ежедневни дреболии като заключване на вратата, изключване на електроуреди или забравяне на покупките не са притеснителни. Ако обаче сте прехвърлили 60-те и все повече забравяте и ви е все по-трудно да организирате ежедневните си дейности, посещението при специалист е задължително.

Колко често трябва да се уловим, че сме забравили нещо планирано, за да потърсим помощта на специалист?

На всекиго се случва да забравя различни неща. Човешкият мозък и паметта са така организирани, че не е нужно всичко да се запаметява. Ако забележимо по-трудно запомняте нова информация, не си спомняте за скоро прочетени, чути, случили се неща, или все по-трудно организирате ежедневието си, затруднявате се при по-сложни задачи, случва ви се да не се ориентирате на познати места, не пресмятате както преди, то тогава трябва да потърсите помощ. Препоръчително е да се обърнете към специалисти за провеждане на невропсихологични тестове в специализирани центрове.  Резултатите насочват дали нужда от по-задълбочени изследвания и консултации. Важно е при първоначалното консултиране да се получи информация от човек, който ви познава добре и може да прецени за евентуална промяна в способностите и ежедневието ви. Трябва да се има предвид, че не само забравянето може да е първи признак на заболяването. При някои заболявания, протичащи с деменция, промени в поведението като тревожност, апатия, депресия, социално изолиране, могат да са първите признаци на заболяването.

Какъв е генетичният риск от обремененост със сериозни заболявания като болестта на Алцхаймер или Паркинсон?

Невродегенеративните заболявания, които протичат с деменция, са разнообразни и имат различен генетичен риск. При някои заболявания като болестта на Алцхаймер наследствените форми са изключително редки, докато при други заболявания като фронтотемпорална деменция, наследствените форми са по-чести. Но когато се касае за ранни форми и/или фамилни форми на заболяването, които са малък дял от деменциите, този риск се увеличава.

Може ли такъв риск да бъде предвиден, а бъдещото развитие на подобна диагноза – избегнато?

При фамилни и ранни форми на заболяванията може да се направи генетичен скрининг на гени, които са познати като причинители на заболявания протичащи с деменция. Генетичната консултация е важна, защото предоставя на пациента и близките му информация относно генетичния риск от развитие на заболяването. През последните години са създадени международни мрежи за проследяване на членовете на семействата на пациенти с наследствени форми на заболявания, протичащи с деменция, при които с подробни изследвания могат да се установят най-ранните белези на поява на заболяването при лица, които имат генетичен риск от развитие на заболяването до 20 години, преди първите му симптоми. Понастоящем във водещите световни центрове за диагноза и лечение на заболявания, протичащи с деменция, невропатологичното изследване на мозъка заема важно място. Сигурната диагноза се поставя чрез аутопсия и изследване на мозъка. Това е сигурен начин при неясните случаи и/или фамилните форми на заболяването да се уточни диагнозата, което на свой ред позволява да се определи генетичния риск за останалите членове на семейството.

Съществува ли някакъв начин сами да проверим имаме ли сериозен проблем с паметта, например някакви въпроси, тест?

Тестовете се провеждат от лекари или психолози. През последните 15 години нашият екип под ръководството на чл.кор.проф. Лъчезар Трайков проведе мащабни обучителни курсове за общопрактикуващи лекари, невролози и клинични психолози в цялата страна. Тези курсове са насочени основно към ранната диагноза на заболявания, протичащи с деменция, чрез използването на кратки въпросници и тестове. По този начин могат да бъдат селектирани хората, които имат нужда от по-задълбочени изследвания в специализираните центрове. Ако се появи оплакване, или ако бъде забелязана промяна от близките и от общопрактикуващия лекар, е много важно да се обърнете към невролог-дементолог и специалист клиничен невропсихолог.

Кои са рисковите фактори от ежедневните дейности при съвременния начин на живот, които застрашават правилната ни умствена дейност?

Научните проучвания показват, че някои сърдечносъдови рискови фактори и такива, свързани с начина на живот като артериална хипертония, диабет, затлъстяване, тютюнопушене, висок холестерол и ограничената физическа активност, се считат също за предразполагащи към развитие на деменция.

Има ли лесни упражнения, с които да тренираме способността си да запомняме и концентрираме?

Четенето на литература, ученето на чужди езици, практикуването на хоби като свирене на музикален инструмент, рисуване, също играта на шах, решаването на кръстословици и судоку, и не на последно място – социалните контакти помагат на умствената активност. Важно е да се знае, че гледането на телевизия не е между стимулиращите дейности за мозъка.

Как лекувате проблеми с паметта и концентрацията при пациенти в активна възраст?

Като профилактика срещу стареенето на мозъка се препоръчва контрол на сърдечносъдовите рискови фактори, а именно снижаване на холестерола, поддържане на нормално кръвно налягане, контрол върху кръвната захар и теглото, ограничаване употребата на алкохол. Препоръчваме физическа и умствена активност. Изследването и коригирането при нужда на нивата на някои витамини като витамин В12 и фолиева киселина имат значение за паметовите проблеми. Друга честа причина за проблеми с паметта и концентрацията могат да бъдат нарушенията във функцията на щитовидната жлеза, които подлежат на лечение.

Кои храни могат да подобрят паметта ни и кои да я влошат?

Наскоро излязоха обнадеждаващи резултати от едно Финландско научно проучване във връзка с профилактивни мерки срещу деменция. Резултатите показват, че двугодишна програма, насочена към диета, физическа активност, когнитивни упражнения и контрол на сърдечносъдови рискови фактори (артериална хипертония, диабет, затлъстяване, тютюнопушене, консумация на алкохол) подобряват или задържат когнитивните функции. Препоръчаната диета се състои от консумация на повече плодове и зеленчуци, пълнозърнести продукти, нискомаслени млечни и месни продукти, ограничение на употребата на захар, използване на зехтин и консумация на риба поне два пъти седмично. Средиземноморската диета е препоръчителна за профилактика на деменциите.

Каква е ролята на антиоксидантите за правилното функциониране на мозъка?

Има достатъчно данни, че антиоксиданти като витамин E и гинко билоба забавят прогресията на когнитивните нарушения. Консумирането на храни, съдържащи високи нива на антиоксиданти, също може да предотврати или намали риска от когнитивни нарушения. Витамин B12 и фолиевата киселина участват в поддържането на целостта и функционирането на невроните.


Още теми от Здраве

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане