GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Любопитно / Ендемични растения у нас - Уникалната красота на Б...

Любопитно

Био Еволюция

Ендемични растения у нас - Уникалната красота на България

Ендемични растения у нас - Уникалната красота на България

България има от всичко - море, планини, реки, езера, тучни поляни, плодородни ниви, скали и пещери…

Това разнообразие определя и огромното богатство от растителни и животински видове, които обитават сравнително малката територия на страната ни. У нас се срещат между 3500 и 3900 вида растения, като голяма част от тях не могат да се видят никъде другаде по света и се срещат само в България или на Балканския полуостров. Това са т.нар. ендемити.

Ендемитите са растителни или животински видове, които са разпространени само в даден регион или дадена страна. Според доклада “Околната среда на Европа - състояние и перспективи 2010” (SOER2010), ендемичните растения в България са 498 вида или 12,8% от видовото богатство на страната. Голяма част от тези растения носят в названието си определението "български" или са кръстени с имената на български учени, планини и др. Повечето ендемити имат малки области на разпространение и са силно застрашени от изчезване. По тази причина са поставени под закрилата на Закона на биологичното разнообразие и са включени в Червената книга.

Изобилието от ендемични растения се обяснява с географското положение на страната (у нас могат да се намерят и растителни видове, характерни за Централна Европа, Азия и Средиземноморието), разнообразния климат и геоложката история на Балканите. Ледниковата епоха по нашите земи е била по-мека и поради това тук са се запазили растения, които са загинали в останалата част на Европа. В този смисъл тези ендемити са уникални и с това, че са реликти - видове, запазили се в нашите земи от преди повече от два милиона години. Такива са балканските ендемити конски кестен, родопска горска майка, родопски силивряк, бяла мура, червена пираканта, сръбска рамонда, както и много дървета, храсти и многогодишни тревисти растения, разпространени извън Балканския полуостров.

Растенията, които се срещат предимно във високите планини на България, по време на последните заледявания в Северна и Централна Европа, са се разпространили на юг в планините на Балканския полуостров. Такива са дребната камбанка, сребърник, езерен шилолист, росица, брашнеста иглика, лапландска върба, арктична каменоломка, дребно крайснежно звънче.

Най-много български и балкански ендемити се срещат в Родопите, Пирин, Рила и Стара планина.

„Рила“ е най-големият национален парк в България. В него се срещат около 1400 вида висши растения:

42 защитени от закона,

6 включени в Европейския списък на редките, застрашени и ендемични растения,

98 включени в Червената книга на България,

57 ендемични - 36 балкански, 21 български – 3 от които се срещат само в Рила.

Най-красивите от тях – рилската иглика, павловското шапиче, рилският ревен, янкиевият крем са български или балкански ендемити. Най-широко разпространена в парка е рилската иглика.

От растящите в природен парк „Централен Балкан“, в Червената книга на България от 1984 г. са включени 105 вида. В Атласа на ендемичните растения (Велчев и др., 1992) са представени 31 вида от този регион, 
застрашените растения са 36 вида. Характерни за този район са светиивановото подрумиче, кернеровата метличина, трансилванската камбанка, българското вятърче, орфеевото цвете, качулестият лук, бялата мура, старопланинската иглика, звездоцветно шапиче, които са оценени като особено ценни и застрашени в световен мащаб, предвид тяхната ендемична природа, и са включени в Списъка на световно застрашените видове висши растения.

В Западна Стара планина се срещат балканските ендемити: жълт крем, вилмотиево сграбиче, балканска камбанка, сръбска рамонда, ничичово прозорче и български ендемити като ковачев зановец, балканска теменуга, българска къпина, велчево плюскавиче и други, като последните два вида се срещат само тук.
От растенията в природен парк „Врачански Балкан“ в Червената книга на България попадат 57 вида. От тях 8 вида са с категория „застрашен от изчезване“ - люспесто изтравниче, дълголистна урока, а 49 вида попадат в категорията „рядък вид“: казашка хвойна, панчичева пищялка, жерардова урока, хойфелова тимянка, велчево плюскавиче, ковачев зановец, жълт планински крем, недоразвит лимодорум, пеперудоцветен салеп, горска съсънка и др.

У нас само в Странджа-Сакар се намират находищата на балканските ендемити стояновата дрипавка, странджански воден морач, странджанска лазаркиня и турилово великденче, а от българските ендемити - йорданово подрумиче, тракийска класица, одрински лопен, ямболски мразовец и родопско еньовче.

Родопите са най-богати на ендемични видове растения – 117 в Западните и 37 в Източните. Някои са по-широко разпространени, други са с ограничени ареали и имат находища на отделни места. Българските ендемити, разпространени в Родопите, са родопско крайснежно звънче, родопско лале, родопско омайниче, а от Балканските - балканска петлюга, бяла мура, планински явор, жълт равнец, златиста кандилка, петковия, пирински чай, родопска горска майка, родопски крем, силивряк, цар-борисова ела и др.

Петдесет и осем вида от растенията в природен парк „Витоша“ са включени в Червената книга на България. Растителните видове с природозащитна стойност надхвърлят са повече от 80. От тях 9 вида се срещат само в България и са български ендемити, а 13 са балкански ендемити - срещат се единствено на Балканския полуостров.

В резервата Боатин (северните склонове на западния дял на Средна Стара планина) са открити 8 ендемични вида, половината от които са български, а останалите – балкански ендемити. Българският ендемит трицветна острица е регистриран досега само в тази част на парка, а реликтните видове са три – планински явор и български скален копър.

Картината на биологичното разнообразие на българската флора се допълва от групата на изчезналите от нея видове. Някои от тях са намирани еднократно, други са унищожени в антропогенно силно нарушени природни местообитания. Повечето от тези видове са влаголюбиви или водни растения, обитавали блата, влажни ливади и крайречни терени. Такива са изчезналите парнасиеволистна калдезия, едногрудков херминиум, блатна перушина, блатно секирче, блатна самодивска трева, черноморско великденче.

Ендемичните растения са символ на българската флора и един от най-чувствителните елементи в екосистемите на страната.


Още теми от Любопитно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане