GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Здраве / Здрави и красиви / Емоционален глад ...

Здраве

Здрави и красиви

Здрави и красиви

Емоционален глад

Емоционален глад

Още преди това обаче е необходимо да направим нещо друго - да разберем кога тялото ни говори за физическите си нужди и кога за емоционалните. Кой повик, желание за храна е породено от клетъчна нужда и кое от емоционална. Защото се оказва, че ние, хората сме единственият биологичен вид, който свързва храната не само със задоволяване на физиологични нужди (нужда от енергия), но и със задоволяване на емоционални нужди, при това от целия емоционален спектър.

Защо изпитваме емоционален глад?

Помните ли кога за последен път изпитахте чувство на глад? На истински глад - когато усещате слабост, от корема ви се чувства стържещ звук, готови сте да хапнете каквото и да е, за да възстановите енергията си? А колко често ви се случва да изпитвате глад за конкретна храна, да искате например десерт, въпреки че вече сте се заситили?

Една от основните причини днес повече от всякога в човешката история да се поддаваме на емоционален глад е изобилието на храна около нас (или най-малкото на субстанции с търговско наименование "храна"), заради което е трудно да огладнеем истински. Винаги има какво да хапнем, да опитаме, да изпием, така че все по-рядко изпитваме онзи, истинския глад.

Нещо повече! В света на изобилието, трудно ценим храната. Живеем в свят на парадоксална връзка с храната - колкото по-голямо е изобилието на храна около нас, толкова по-отдалечени сме от нея, както и от истинските хранителни нужди на тялото си.

Какво представлява емоционалният глад?

За да разберем какво е и какво ни причинява емоционалният глад, нека започнем от самото понятие "глад". Какво всъщност представлява то? Хубаво или лошо нещо е? Защо се страхуваме от него?

За нас, българите, гладът е свързан не само с физическата нужда от храна, но и с бедността, недоимъка, оскъдицата - все неща, които в еволюционната ни памет са кодирани като нещо негативно и неприятно. Столетия наред народът ни е гладувал - във времена на войни, суша, чужда тирания, лошо управление и т.н. Гладът е станал символ на бедност. Пълната трапеза - на изобилие, на богатство, на добър живот. Не случайно всичките ни празници съдържат ритуална обредност, свързана с трапезата, за да не кажа с преяждането. Не случайно баба ми казваше "Яж, чедо, да си здраво". Изобщо за българската баба - пухкавото и закръглено дете е символ на здраве. Е, това за жалост не може да бъде по-далече от истината, но как се променя една градена с години народопсихология?

Ами, променя се! Нали днес живеем в глобален и полувиртуален свят. Пътуваме, говорим чужди езици, учим се да мислим позитивно, да вярваме в собствените си възможности, да искаме повече и повече. И тук за нас идва онова специално значение на английската дума hunger - силно желание за нещо. Но това силно желание далеч не само желание за храна. Това може да бъде желание за успех, за доказване, за почивка, за сън, за движение, за докосване, за любов, за промяна, за признание, за подкрепа и т.н.! А когато това желание остане незадоволено, то отприщва желание за храна.

Ето защо се храним, не само когато сме гладни, но и когато сме тъжни, депресирани, разтревожени, а също и когато сме щастливи, когато празнуваме, когато сме с близки и с приятели, когато посрещаме и изпращаме, когато печелим или губим. Изобщо социалният ни живот се е превърнал в поредица от активности, които се въртят около храната. А това ще рече, че твърде често хапваме, без да изпитваме физически глад, без да сме истински гладни.

Физически или емоционален глад?

Едно от първите неща, които е важно да научим, ако искаме да разберем хранителните потребности на тялото си, е разликата между физическия и емоционалния глад. Ето как да ги различаваме.

Физическият глад започва с усещане в тялото – слабост, присвиване на корема, повишено отделяне на слюнка. Този глад нараства постепенно. Когато е достатъчно силен, за нас е важно да получим храна - не държим на специфични предпочитания от типа: "Ако яйцето ми не е варено точно 7 минути, няма да го ям!".

 Емоционалният глад, напротив - не започва със сигнал от тялото, а с мисъл за храна, при това много често - мисъл за конкретна храна. Яде ми се шоколад - но не какъв да е, а онзи със зелената опакова, с целите лешници. Тази натрапчива идея за определена храна може да се появи, дори ако току-що сме се нахранили и да не изчезне, докато не хапнем от точно определената желана храна.

Основните храктеристики на двете форми на глад - физичен и емоционален:

 

      Физичен глад                                                                              Емоционален глад

Нараства постепенно                                                  Появява се рязко и изведнъж

Задоволяването може да почака                                  Трябва да бъде задоволен веднага

Може да бъде задоволен с различни храни             Изисква точно определени храни                                                                          

Изчезва, след като се нахраним                           Може да се усеща дори при пълен стомах

Усещаме ситост и задоволство                              Откликването  провокира чувство на вина

Лошо нещо ли е емоционалният глад?

Всъщност не! Или поне не непременно. Зависи как се отнасяме към него и как го използваме. Емоционалният глад е сигнал за нещо в живота ни, което има нужда от внимание или от промяна. Това може да бъде ограничаващо схващане – ако отслабна, ще се разболея. Може да бъде подсъзнателен опит да компенсираме свръхпреумора, липса на лично време, живот в компромис със собствените ценности и идеали и т.н.

Ето защо преодоляването на емоционалния глад, не е бягството от него. Следващият път, когато осъзнаеш, че желанието ти за дадена храна е следствие от емоционален глад, не се опитвай със силата на волята да му противостоиш и да го победиш. Може и да успееш веднъж, но той ще се върне отново и ще бъде още по-силен. Може днес да устоиш на парчето шоколад, но утре този глад ще се появи отново и може този път да нямаш достатъчно сила.

Затова вместо да бягаш от емоционалния глад, по-добре постой за малко с него. Не го задоволявай, но и не го отричай. Просто остани за малко с него. Затвори очи и усети къде в тялото ти се намира този глад. Постави ръката си на това място. Усети каква е формата на глада. Каква е консистенцията му? От каква материя е? Почувствай каква е температурата му? Виж какъв е цветът му? И го попитай защо е тук! Опитай да чуеш гласа му, да разбереш думите му. За какво си гладна? От какво имаш нужда? По какъв различен начин можеш да задоволиш тази нужда освен с храна?

Във всеки случай, единственият начин да се справиш с емоционалния глад, не е като бягаш от него, а като се изправиш и го погледнеш в лицето - страшното, озъбено лице на оголената емоция.

 


Още теми от Здраве

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане