GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Дестинации / Before & After / Древен минерален извор в сърцето на София...

Дестинации

Before & After

Before & After

Древен минерален извор в сърцето на София

Банята в Банкя Новата баня 1930 г.

След Освобождението, минералната вода в новоизбраната столица на България София се ползва предимно за миене и пране, но не и за лечение. Дори през 1909 г. около извора още съществува примитивна пералня, наричана Жешкио бунар. В празнични дни там перат зидари, бояджии и рояк чираци. Горещата минерална вода блика в бунар сред празно и незастроено място, като около извора са нахвърляни камъни. До всеки камък се вижда някой мъж, наведен над газена тенекия, в която си пере бельото най-често.

Традицията да се пере на Жешкио бунар не била от вчера. Дядо Пене, 80-годишен кожухар, си спомня, че преди 60 години, още в турско, бунарът е бил собственост на тъкаческия еснаф. Водата не се пиела, щото нагарчала. Според регулационния план в началото на ХХ век изворът попада в основите на бъдещ строеж, затова кметът разпорежда да отведат водата към новостроящата се нова баня, а бунарът затрупват с камъни.

Мястото на софийския минерален извор хилядолетия наред е притегателно място за хора от всякакви народности. Около него тупти сърцето на политическия и търговски живот на империи, царства, републики. От някогашния площад „Бански” тръгват улиците към покрайнините на София, а оттам и към света.

В римско време на площад „Бански” се издига храмът на бога-лечител Асклепий. Около него пък са най-важните обществени сгради на тукашните римски завоеватели. Точно 7 м. са широки стълбите към басейна на старата римска баня. По-късните завоеватели правят всичко възможно да заличат и спомена за някогашното величие на древната Сердика.

Когато османлиите завладяват града, наричат площада „Баня Баши”. Тук издигат голямата Баня баши джамия през 1576 г. Над входната й врата изписват: „Побързай да се молиш, преди смъртта да те е изненадала”. През време на турското владичество „Баня баши” е най-важният и оживен площад в София. Той се намира до самите пазари (чаршии). Оживлението се усилва от тълпи набожни богомолци, чиято важност се определя от големината, формата и цвета на чалмата. Със седефени или кехлибарени броеници в ръка, те се отправят към джамията. Носачи на минерална вода кръстосват площада. Знахари пък продават на малки сергии стъкълца с пенкилер и сходни лекарства.

Съдбата на джамията замалко щяла да се реши фатално след освобождението на града, когато руският княз Дондуков-Корсаков през една бурна нощ изпраща техници-пионери, които взривяват доста минарета на тогавашните софийски джамии. Баня баши джамия обаче оцелява и после години наред я поддържат със средства на Софийската община.

В съседство с джамията е банята с пералня, построена през ХVІ век. Турците не хабят използваната вода, а щавят с нея кожи в намиращата се наблизо табакхана, след което по стар римски канал мръсната вода се влива във Владайската река.

Още през ХVІ в. софийската баня е сравнявана с Пантеона в Древния Рим. Според турския пътешественик Евлия Челеби тя побира до 1000 къпещи се. Всички чучури изобразяват жаби, с изключение на този, от който тече водата в басейна, с глава на лъв. Мъжки и младежки компании прекарват по стар мохамедански обичай в банята цели нощи в песни и гуляи на осветление със свещи.

По-подробни описания оставя и пътешественикът Бланки, който през 1834 г. също се окъпва в софийската баня. Той пише, че мъжкото отделение се състои от голям басейн, покрит със свод, продупчен с малки отверстия, които процеждат светлината, за да бъде вътре полумрак. Водата в басейна е 45°С. Християнинът се очипква в отделна кабина. Телякът го избанва със силно ароматен сапун и четка. После му казва, че ще измие помещението, защото е грешно мохамеданин да се къпе в него, ако преди това е ползвано от неверник.

Женското отделение не отстъпва по уредба на мъжкото. В началото на ХVІІІ век там се изкъпва леди Мери Монтагю, която нарича банята „женско кафене”. Тя с интерес гледа как заможните туркини се протягат на мраморни седалища, напомнящи легла, а около тях се суетят робините им. Пътешественичката изпада в захлас от красотата на голите тела и ги препоръчва на модния тогава художник Жервас.

Старата турска баня просъществува с добавки (на вани през 1883 г. например) и други поправки до 1913 г. В нея неведнъж се къпе и Константин Иречек, министър в новоосвободена България. Сегашната баня, която е определена за музей на София, е открита за ползване през май 1913 г. Пет години преди това откриват Малката баня с лице към „Екзарх Йосиф” с тенденцията да измести и облекчи натоварването на старата турска баня. В новата баня редовно се къпе народният поет Иван Вазов. А Яворов, Александър Балабанов, Елин Пелин и други бъдещи класици дори се бръснат в нея.

Лечебността на минералната вода софиянци откриват другаде – в Овча купел. Минералният извор там, наричан любовно „Жешката вода” изригва след земетръса през 1858 г. Водата му така си тече, без да се ползва половин век. Виновна за откритието е неочакваната плодовитост на овцете, които пасат край него.

Местните селяни, собственици на нивичките, ги дават под наем на предприемчиви люде, които струпват примитивни колиби, навеси, бюфет, прокопават и два басейна – за мъже и за жени. И най-безобидните съмнения в лечебността на водата започват да се приемат като кръвна обида от заинтересованите „бизнесмени”. Нещо повече – бившите овчари, накачулени в пека с все що е вълнено, обикалят прииждащите и ги убеждават, че няма болест, която „Жешката вода” да не изцери.

За красния пол уреждат специален басейн, част от гьола, който дотогава бил гюме на ловджиите на диви патици. Той е в съседство с мъжкия, но двата басейна ги отделят с ограда от дървени сандъци. В 50-те квадрата на басейна дамите се напластяват една до друга като хамсии. Водата в него е 30 сантиметра, а под нея калта стига до 15 сантиметра. Бездетните дами влизат вътре с долните си ризи и фусти, за разлика от мъжете, които цамбуркат в своя басейн голи-голенички като попови лъжички.

След лечебната баня дамите си почиват върху черджета в наета колиба, а беднячките се излягат направо върху гола земя. Богатичките често отиват до близкия примитивен бюфет, който представлявал четири забити в земята кола, над които заковават плат. Лакомствата са локум и боза, боза и пак локум. Дали заради водата или заради авантюри с непознати мъже от Коньовица, които пристигат по тъмно, но повечето бездетни жени наистина забременяват.

Всъщност минералната вода в Овча купел е хипотермална, сулфатно-хидрокарбонатно-калциева, флуорна, с лек мирис на сероводород. Лекува заболявания на опорно-двигателния апарат, хронична венозна недостатъчност, ортопедични, травматологични, професионални, кожни и заболявания на периферната нервна система.

По-късно софиянци откриват ползата от минералните води в Банкя, Горна баня, Панчарево, Княжево. Температурата на минералната вода в Банкя е 36,5-37°С, а по състав е слабоминерализирана, хипотермална, с много ниска твърдост.

Балнеолечението с минерална вода от Банкя се провежда чрез прилагане на вани, бани, подводен масаж, инхалации, пиене, като действието й върху организма е външно и вътрешно – предимно за сърдечно болни. Водата в Панчарево е гореща между 24 и 48°С.

Повечето от построените минерални бани през миналия век, при това с оригинална архитектура, обаче днес не функционират или са в руини.


Още теми от Дестинации

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане