GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Здраве / Душа и Тяло / Домашните любимци – приятели, бреме или просто без...

Здраве

Душа и Тяло

Душа и Тяло

Домашните любимци – приятели, бреме или просто безусловна любов

Домашните любимци – приятели, бреме или просто безусловна любов

Днес, от разстоянието на годините, си мисля, че всичките животни, които отглеждахме на село и в къщи, ме научиха на толкова много! Научиха ме да бъда отговорна, както и да си понасям последствията от незачитането на факта, че това не са просто живи играчки, а същества, които изпитват болка, радост, благодарност, тъгуват и дори си имат предпочитания към различните членове от семейството.

Сега малко деца растат в къщи с градини и имат възможност да се търкалят по тревата с кучето и съседските деца. Котките са обезпаразитени, с каишки на вратлетата и са... възпитани. Кастрирани са, за да не смущава зовът им за любов и без друго неспокойния ни сън. За да живеят в домовете ни, трябва да предпазим и тях, и себе си от болести и грижи. Но някак ми е тъжно, когато наблюдавам тези малки, опитомени тигри. Гледам дебелите, домашни котараци и си мисля, че също като нас те са загубили истинската си природа на ловци, в името на един охолен и осигурен живот. По същата причина не обичам зоологическите градини.

Моята дъщеря расте с двете котки вкъщи съвсем спокойно. Имат безкраен толеранс към малкото човече и изненадващо търпение. Предпочитат да избягат, а не да влязат в конфликт с нея – философско решение!

В наши дни нещата стоят доста по-различно. Виртуални кучета, котки и невиждани зверове населяват електронни игри – новата реалност на децата ни. Домашните любимци се превръщат в аксесоари, допълнение към определен социален статус или дори средство за правене на пари. Кучешки миниатюри, облечени в тон с притежателките си. Питбули, покрити с белези от организирани кучешки боеве. Господарите им гледат лошо и надуват татуирани мускули. Улиците са пълни с бездомни кучета и котки, които без никаква основателна причина са изхвърлени просто така, защото на някого му е писнало да се грижи за тях. Или защото очакванията му за котето, кучето, птичето, не са съвпаднали с неговата визия за ангажимент към домашен любимец. Ескалиращата агресия сред децата се излива върху върху беззащитните бездомници. Осакатени кучета и котки, гълъби със завързани крачета... Няма да изпадам в подробности. Всички сте ги виждали. Колко обаче се замислят какво се крие зад тази жестокост? Скука, гняв, омраза, удоволствие...

Триадата, алармираща за формирането образа на бъдещ социопат е: пиромания, енурезис ноктурна и жестокост към животни. Това са емоционално студени хора, които не зачитат ценностна система и норми. Ние не се раждаме насилници и убийци. В такива ни превръщат семейството и социалната среда. Насилието ражда насилие. Безразличието, жестокостта и униженията отключват злото в детето и то остава завинаги пленник на тъмната страна. Когато са те мачкали, в един момент и ти искаш да мачкаш, и понеже не можеш да си го върнеш на силните, бесът и обидата рефлектират върху беззащитни животни. Наблюдавала съм с удивление и гняв как родители безучастно наблюдават децата си как замерят кучета с камъни, бият ги и се забавляват със страданието им. Винаги съм се питала в такива ситуации – дали тези хора не се замислят, че утре на мястото на животното може да бъде дете, възрастен или те самите?

Доказано е, че домашните любимци намаляват риска от заболявания на сърдечносъдовата система, важен фактор са в борбата със стреса и депресията. Задължителната разходка на кучето, помага за изграждането на нови социални контакти и за по-добра физическа активност. Все повече се говори за позитивното въздействие на конете и кучетата върху деца с аутизъм.

Другият полюс в отношението към домашните любимци е прекомерната любов. Любовта в този случай се проявява като метаудоволствие, опитващо се да компенсира липсата на партньор, на приемане, на обич, на приятелство. Самотни жени, самотни мъже, възрастни хора. Животинчето замества детето, внучето, любимия... В ерата на електронния свят, все повече хора изпитват трудности в общуването. Мъжете и жените все по-трудно намират път един към друг. И в един момент се оказва, че е много по-лесно да разговаряш и да живееш с четириного, отколкото със себеподобен. ,,На мама детенцето!“, ,,На татко момчето!“ – чували сте тези обръщения, нали? Поглеждате, но вместо дете, виждате куче или котарак. Това са често много самотни или много наранени хора. Хора, намерили смисъл на съществуването си, отглеждайки 10 котки например, или няколко кучета. Чрез грижата за животните се чувстват значими и полезни. Самотата е тежко бреме. По-лесно се живее с нея, когато помагат четири лапи или гласчето на малко птиче. Монотонното, тъжно ежедневие се разнообразява от весел лай, от очакване за разходка и споделени разкази със себеподобни самотници в парка. Разговорите с четириноги са монолози, но е факт, че животните са изключително сензитивни към емоционалното състояние на стопаните си.

Когато решите да си вземете домашен любимец, се съобразете с възможностите си. С пространството, времето, специфичните особености на даденото животинче. Ако ще го подритвате и ще се карате кой да се грижи за него, по-добре не си се причинявайте един на друг.


Още теми от Здраве

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане