GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Любопитно / Био Еволюция / Дискът от Небра - най-значимата археологическа нах...

Любопитно

Био Еволюция

Био Еволюция

Дискът от Небра - най-значимата археологическа находка в Европа

1 2

Откриването на Небесния диск

През юли 1999 г. иманяри откриват диска в околностите на селцето Небра, в германската провинция Саксония-Анхалт, в гробница на връх Мителберг, богат на предмети от бронзовата епоха. В близост до мястото са открити още два меча, две брадви и части от две гривни. Естествено, иманярите веднага продават диска на черния пазар. През февруари 2001 г. германският археолог Харалд Мелер, който разбрал за находката, продавана на черно, предупреждава полицията. Иманярите попадат в капан, което позволява на археолога да спаси диска.

Самата находка представлява бронзов диск с диаметър 32 см, дебелина от 1,5 до 4,5 см и тегло около 2 кг. На него са закрепени множество златни пластинки – малки точици, които представляват звезди, кръг, който изобразява пълната Луна (или Слънцето) и два снопа, които онагледяват два лунни сърпа. Един трети сърп се е загубил през вековете. Как европейците от бронзовата епоха, които мислехме за диваци и слабо цивилизовани, са могли да направят този макет на древното небе, и то много преди египтяните и шумерите? Какво представляват мотивите, изобразени на него? Дали това е най-старото представяне на звездното небе за всички времена? Или това е египетски артефакт, случайно попаднал в Небра 1600 години пр.н.е.? Според Харалд Мeлер, на диска е изобразено нощното небе от наблюдател, съзерцавал Плеядите преди 3600 години в Германия. На него можем да видим също и една арка от 82 градуса, представляваща отклонението между точката на изгряване и точката на залязване на слънцето по време на лятното и зимното слънцестоене.

Кои са били древните, изработили диска?       

Преди около 4000 години регионът на Саксония-Анхалт е бил обитаван от земеделски племена. Те усвоили през вековете умения за изработка на инструменти, обработващи земята. Племето живяло в големи къщи, където се побирал целият клан от около дузина души, заедно с животните. Трудната обработка на земята е изисквала усилията на всички членове на клана. Без съмнение ковачите са били особено почитани в племето. В разкопки на гробница в близост са намерени ковашки инструменти, златни бижута и бронзови оръжия.

Сплавта от мед и калай ни дава сведения за произхода на металите. Медта идва от мина в близост до Митеберг. Съставът на диска е бил старателно подбран, като е използвано минимално количество калай – 2,5%, което е нещо ново по онова време, въпреки че другите пропорции са типични за областта през бронзовата епоха. Другите обекти, намерени заедно с диска, потвърждават, че са били заровени окло 1600 г., а са произведени между 1700 и 2100 г.пр.н.е.

Древен агрономически календар?

Дискът от Небра може би представлява някакъв вид астрономически агрокалендар. Волфар Шослер предполага, че показва астрономическото време, когато е трябвало да започнат селскостопанските дейности в Германия през бронзовата епоха. Той се основава на факта, че изобразените звезди могат да бъдат единствено Плеядите, а датите на слънцестоенето са се ползвали по онова време с тази цел. Очевидно е, че това откритие повдига много въпроси. Реализирането на такъв календар изисква значителни астрономически познания. Но нашите предци не би трябвало да са наблюдавали небето, камо ли да са правили астрономически изчисления.

Размислите на учените започват с археолога Мелер, който анализира позицията на съзвездието Плеяди по онова време спрямо линията на западния хоризонт. Той констатирал, че преди да изчезнат на 10 март, Плеядите са все още видими по време на залеза. Това събитие на нощното небе е придружено от лунен сърп, точно какъвто има изобразен на небесния диск. Същият феномен се повтаря по противоположен начин на 17 октомври, когато Плеядите стават отново видими на хоризонта по време на разсъмване. Този процес е съпроводен от пълнолуние, нещо, което също е представено на диска. Астрономът от Хамбург Ралф Хансен дал гениалната идея да се наблюдава от много близо лунния сърп, който се намира на диска. Големината му е ключът, който разгадава мистерията – защото тази ширина отговаря на ширината на лунния сърп през четвъртия ден след новолуние. Какво знамение може да има това за древните от бронзовата епоха?

След реконструкция на макета в планетариума на Хамбург, Ралф Хансен изследва позицията на Луната спрямо звездите. Появява се тънък лунен сърп близо до съзвездието Плеяди. Ако съпоставим позицията на Луната с позицията на Плеядите, излиза, че началото на пролетта започва 12 дни след пълнолунието. Следователно имаме прецизнен инструмент за отбелязване началото на пролетта. Но той не спира дотук. Един древен вавилонски текст ни дава друг ключ за разбиране на загадката. В него има обяснение, което ни позволява да разтълкуваме един основен елемент от диска –прави се разлика в отклонението между лунната и слънчевата година. Слънчевата година има 365 дни, докато лунната – 354. Вавилонският текст казва, че когато Плеядите и Луната се срещат през пролетния месец на 4 ден след пълнолуние, към лунния календар трябва да се добави един допълнителен месец и да започне засяването на културите. Именно това представя дискът от Небра! Благодарение на това уточнение е било възможно предците ни от бронзовата епоха да определят времето за засяване.

Наистина ли е толкова стар?

Възрастта на диска е установена косвено по другите находки, намерени на мястото. Според декорацията по тях, те са датирани около 1600 г.пр.н.е. При изследванията им анализаторите се натъкват на бял материал, който се оказва кора от бреза. С помощта на радиовъглероднен анализ е установена възрастта й – около 3600 г., като по този начин категорично е установена и възрастта на Небесния диск.

 

 

 

Колона:

Фалшификат ли е дискът от Небра?

Тъй като е закупен от черния пазар, автентичността на находката неведнъж е поставяна под въпрос. На предполагаемото място на намирането й и са направени обстойни разкопки, които потвърждават, благодарение на високата концентрация на метал в почвата, че там дълго време е бил заровен метален предмет. Намерените върху диска следи от пръст също са доказателство, че е лежал заровен именно на това място. Друго важно потвърждение е еднаквият състав на метала на диска и на следите от метал в пръстта.

Автентичността на диска е обаче поставена под въпрос от Петер Шауер, археолог от Университета на Ратисбон. Той изследва зелената патина, която покрива обекта и изглежда древна, като доказва, че е изкуствено направена чрез химическа обработка с киселина. Освен това според него назъбванията по краищата на диска не са направени с инструменти от онази епоха. Много експерти обаче отхвърлят неговите твърдения.

 


Още теми от Любопитно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане