GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Ексклузивно / Дидо от D2...

Ексклузивно

Интервю със...

Дидо от D2

1 2 3

Дидо, помниш ли как се насочи към музиката?

Не съм се насочвал никога.

Тогава как ти се случи?

Чух Бийтълс на 4-годишна възраст. Но не съм не насочвал съзнателно. Просто чух нещо и усетих, че всичко в мен крещи.

Какво крещеше?

„Това е!“. Нашите бяха големи фенове на Пинк Флойд, Биело дугме и на много други, разбира се, но вкъщи винаги се е слушала готина музика. Започнах да си припявам разни неща, но ме усетиха, че си пея на английски, без да го знам и ме записаха на уроци по английски. След това започнах да бягам от училище, за да гледам сръбското MTV от 9,30 до 11 часа преди обяд. Скачах по леглото с федербална хилка и правех сола на Слаш и всякакви такива забавни неща, които прави хлапе, което наистина се кефи на музиката. Сестра ми е по-малка от мен с година и осем месеца. Тя също беше много запалена и двамата през годините допълвахме музикалните си вкусове един на друг. Нещата, които аз слушах, след това ги слушаше тя и обратното – на това, което тя слушаше, аз му хвърлях по едно ухо и така слушахме много разнообразна музика – от Faith no more до Corn… Въобще беше много готино, защото двамата слушахме много различни неща и така си разширявахме музикалните знания.

Какво е за теб талантът?

Талантът е твоята предопределеност. Хората са създадени да вършат някакви неща, но има такива, които цял живот вървят срещу предопределената си съдба и вършат всякакви други. Така даже да полагат много усилия, пак няма бъдат толкова добри, колкото могат да бъдат, ако се занимават с това, което са предопределени да правят.

Ако не се развиваш спрямо таланта си, нямаш шанс да успееш – така ли смяташ?

Смятам, че с цената на някакви огромни, кански усилия, можеш и да успееш. Но въпросът е дали този, който плува срещу течението, ще преплува по-бързо разстоянието. Ти си роден с нещо и трябва да го използваш.

Кое е най-важното нещо според теб в живота?

Най-важното е да се чувстваш добре в твоята кожа, да правиш нещата, които обичаш и да си честен с хората, които обичаш.

А без какво не можеш да живееш?

Без емоции. Имам нужда да усещам всичко. Да правя нещата, които ме зареждат и които, като ги правя, отвътре ми гори.

Това ли е тайната ти за освобождаване от стреса?

Най-голямото ми освобождаване от стреса е, когато съм някъде на диво – на планина, или в гора… Общо взето на места, където няма хора. Средата ни е такава, че през цялото време си много, много близо до много, много хора. И почивката е да останеш сам със себе си, сам с нещо по-голямо от теб – с природата, с живота, с майката Земя.

Искаш да кажеш, че когато си почиваш сред природата, ходиш си сам?

Не само, ходя и с компания, но хората, които идват там, обикновено са със същата настройка, че отиват да се отърват от всякакви неща. В това има много съзерцаване, усещаш по-скоро какво се случва около теб, отколкото да се опитваш да говориш с някого за нещо.

Когато си почивате по този начин – какво си хапвате там?

Каквото си сготвим. Яли сме много интересни неща – мексиканско, носили сме по 6-7 часа суши в кутии в планината, на Кременските езера в Пирин. Това са две езера едно до друго, много красиви и около горното имаше огромни, плоски камъни. На един такъв извадихме сушито, носехме и клечки. С изсъхнали клонки, които бяхме събрали оттук-оттам, си бяхме запалили едно малко огънче и в кръг около него ядохме суши с клечки в планината. Беше жестоко!

Какво обичаш да си хапваш в ежедневието, сигурно ти е много натоварено?

Яйца. Вече три години и половина не ям въобще месо. Ям млечни продукти, риба, всякакви морски дарове, но без месо. Иначе ям всичко друго. С времето се научих, че абсолютно всичко ми е интересно и вкусно, пробвам всичко.

Пробвал ли си да готвиш?

Готвя! Салати, гювеч, боб на фурна, леща, мексиканско, аюрведа, правил съм и суши.

Ще споделиш ли любимата си рецепта?

Например кесадиля обичам много. Взимаш тортили, много червен боб, лук, магданоз, сладки чушки, люти чушки. Режеш, запържваш лука, добавяш боба и останалите продукти. Той е готов сварен, от консерва, не си вариш боба, като правиш мексиканско. След като всичко се хомогенизира, го намачкваш малко. Тортилите ги позапичаш леко. Разстилаш гърмящата смес върху едната, поръсваш с чедър, нареждаш запечени тънки резени тиквичка, пляскаш отгоре още тортили и го запичаш на тигана, докато всичко вътре се разтопи, а отвън се получи коричка. Обичам да си правя също и салата гуакамоле – с авокадо, чесън, лук, домати. И текила.

А консумираш ли тестени и захарни изделия?

Много обичам паста! Готвим си често с приятелката ми – единият прави пастата, другият – соса. Иначе захарни гледам да избягвам, но не ми се получава много добре – обичам ги. Ям всякакви плодове, основно сутрин.

Едва ли ги намираш в планината, когато се налага да си приготвяте сами там храната, какво правите най-често?

Трудна работа! Да речем супите се получават добре, ако си носиш газово котлонче. Примерно мяташ картофи, ако си набрал – гъби, други зеленчуци. Но е много трудно да си приготвиш така храна, която си намерил сред природата.

Искаш да ми кажеш, че ти сам си береш гъбите?

Брали сме всякакви гъби, да.

Какви гъби береш?

Разпознавам някои – печурките, манатарките, сърнелите, не мога да кажа някакви по-сложни. Но идеята е като запомниш 2-3 вида, да се придържаш към тях. Познавам и двойниците им – дяволската гъба на манатарката… Номерът е да начупиш гъбите и да видиш какво се случва. Ако започнат бързо да стават зеленикави, лилави и всякакви други цветове на дъгата, значи „Не пипай!“.

По колко дни успяваш да си почиваш по този начин?

По един уикенд. Всички са ангажирани и не можем да си позволим да ни няма за една седмица. Често и на малки порции е разкошно! Всяка седмица да прекарваш по два дни на такова място е абсолютно достатъчно за мен и все пак, като съвременни хора, които гледаме да се развиваме, не можем да си позволим да ни няма повече дни. Може би веднъж в годината можеш да си го позволиш за по-дълго.

Когато се качите в планината, веднага ли си правите бивак, или правите първо походи?

Различно е всеки път, зависи какъв е преходът, къде сме, дали има много места за гледане. Веднъж направихме тридневен преход, първия ден си направихме бивак, втория ден целия го прекарахме в обикаляне на района – изкачихме 3-4 по-ниски върха и хребети. Вечерта се прибрахме в бивака и на третия ден си починахме. Разкошно е! Колкото повече, толкова по-добре!

Кое беше последното място, което посетихте?

Последно посетихме Водняшките езера, беше в края на лятото, в началото на есента.

Минало е време, сигурно ти липсва. Сега не планираш ли отново нещо?

Много ми липсва, но започнах да тренирам нещо, което изисква време.

Какво тренираш?

Вин Чун – това е източно бойно изкуство, което е насочено към самоотбраната, но всъщност е доста агресивно и нападателно. Целта му е да можеш, ако се случи нещо много гадно, да можеш да реагираш адекватно и да спасиш себе си, любимата си, приятелите си… Ако някой тръгне към теб с лошо, трябва да бъдеш абсолютно безкомпромисен и да го оставиш на земята.

Това прозвуча много романтично. Романтична душа ли си?

Всичко съм – и романтичен и агресивен…

Какво е това всичко?

Щастлив съм. Гледам да правя нещата, които обичам и ме зареждат, да съм колкото мога мил и добър с близките ми хора, макар че понякога не се получава чак толкова добре, колкото ми се иска. Тъпо е да се самоопределяш, може би хората отстрани ще могат да кажат повече.

Добре, тогава какво са ти казвали другите за теб?

Много различни неща. Романтичен, отнесен, нахален… Имах прякор „Дебелия“ и не беше, защото бях наднормен, а защото един приятел твърдеше, че съм зверски дебелокож. Много малко неща могат да ме изкарат от равновесие или да ме накарат сериозно да се депресирам.

Кои са тези неща, които могат да те изкарат от равновесие?

Лицемерието, наглостта, тъпотията – обикновените неща, които дразнят, предполагам, всички. Игнорираш ги, колкото можеш и все пак…

Как си подбираш приятелите?

По очите.

Какво трябва да видиш в тях?

Човешка топлина.

Мислил ли си как да прекараш това лято?

Всъщност ще го прекарам в музикални подвизи, имаме вече организирано лятно турне с концерти всяка седмица по морето и освен това правим с D2 нови парчета. Имаме 7-8 готови неща, в някои от тях свиря на китара, някои са по мои идеи, други – на басиста. Всички предлагаме най-доброто, което можем и след това решаваме кое да пуснем. Правим летни парчета – за слънце, море, бриз, летни приключения, кабриолети, развени коси и ром с грейпфрут… Такъв вкус искаме да им остава на хората от тези парчета.

Ако можеш с няколко изречения да посъветваш читателите нещо, което ще ги направи супер щастливи, какви биха били?

Много е идиотско да даваш съвети по принцип, но това, което съм разбрал за себе си е, че колкото повече правиш нещата, които те правят щастлив и колкото по-малко се впечатляваш от каквито и да било дразнители, толкова по-добре. Трябва да си следваш пътя и да не позволяваш много-много на някакви неща да те тормозят, защото няма много смисъл. Това е твоето време на тази планета и трябва да го използваш по най-добрия начин. Всичко, което те събаря, е просто загуба на време. Така че, колкото по-бързо можеш да си кажеш за нещо: „Ок, ясно, прецакало се е, продължаваме!“, толкова по-добре. Имаше една мъдра молитва: „Господи, дай ми сила да променя нещата, които не мога да приема, дай ми търпение да приема нещата, които не мога да променя и ми дай мъдрост, за да правя разликата между двете“.

Кое е най-важното човешко чувство за теб?

Щастието! Имаше един много готин цитат на Джон Ленън: „Когато започнах да ходя на училище, ме попитаха какъв искам да стана, като порасна. Аз написах „щастлив“. Казаха ми, че не съм разбрал въпроса. Аз им казах, че не са разбрали живота.“

А ти разбрал ли си го?

Никога няма да го разбера, но гледам да се уча, колкото мога.

Коя част от живота за теб е все още мистерия?

Мисля, че трябва да останем като децата - отворени и любопитни. Постоянно има някакви нови неща около нас, неща, които са готини, могат да ни помогнат, а хората се капсулират и забравят да се оглеждат и да се ослушват. Казват си, че знаят всичко много добре, не искат повече да чуват и си знаят добре какво правят. Може би е хубаво, въпреки че си вървиш по пътя, да не вървиш като кон с капаци. Трябва да знаеш кой е твоят път, но да мяташ от време на време по някой поглед настрани и да чуваш някоя ценна дума. То си личи, когато нещата са ценни.

Това ли е двигателят на развитието ти?

Двигателят ми е по-скоро това, че наистина ценя живота и се старая да използвам по най-добрия начин времето, което имам тук. Това ми е двигателят да съм под пара и да имам енергия за всичко, което обичам да правя.

Има ли нещо, което ти е хрумвало, че искаш да пробваш, но не си се осмелил до момента?

Не съм скачал с бънджи.

А искаш ли?

Искам!

Страх ли те е?

Не! Изобщо!

А защо тогава не си го направил?

Защото забравям.

Кои са нещата, които би искал да останат от теб за поколенията, какъв пример искаш да бъдеш?

Ако мога да въздействам на хората така, че да са свободни да правят това, което обичат, мисля, че е достатъчно. Хората си слагат някакви прегради, а просто трябва да осъзнаят какво обичат и да се мятат. На мен музиката, хората, които са ме вдъхновявали, ми действат по този начин, така че се надявам да оставя музика, която да въздейства по подобен начин на хората.


Още теми от Ексклузивно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане