GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Ексклузивно / Без цензура / Да отрежеш дърво, за да си разшириш двора, е все е...

Ексклузивно

Без цензура

Без цензура

Да отрежеш дърво, за да си разшириш двора, е все едно да си отрежеш ръката, за да си по-строен.

Да отрежеш дърво, за да си разшириш двора, е все едно да си отрежеш ръката, за да си по-строен.

По традиция в един блок обезателно ще се намери някой, който без умора да сади и поне още трима, което с чудовищна наслада да изтръгнат още младите фиданки.
Една обикновена сутрин останах буквално с отворена уста пред потресаващата гледка на няколко отсечени дървета. Труповете им лежаха захвърлени в калта, сякаш да напомнят на живеещите, че да отсечеш дърво безпричинно е равностойно на истинско убийство. Един от новозакупилите апартаменти решил, че трите дървета ще са напълно достатъчни, за да си направи собствено паркомясто. И смело запретнал ръкави, за да сътвори удобство за личния си автомобил. Сега на мястото на високите стебла има само лепкава пръст и няколко камъка, които да обозначават, че „тук паркирам аз“.
Как да очакваш от природата да не ти изпрати купища порои и наводнения, след като си готов само с един замах да изсечеш хиляди дървета, за да полееш с бетон и да боцнеш два хотела отгоре? Признавам, че не обичам къмпингарския начин на живот и не виждам и капка романтика в лято на палатка. Но предпочитам, ходейки на море, да не се чувствам като в жилищен квартал – само сиви кичозни сгради и тук-там дърво.

Като журналист ежедневно през ръцете ми преминават буквално килограми хартия. Някои изписани само с 2-3 реда, които могат да се поберат дори на четвъртинка от листа. Естествено никой не очаква от един журналист да си води записки не върху тефтер, а върху билети от градския транспорт, за да пести хартия. Но и да се хвърлят в кофата употребени наполовина листове е повече от разхищение.
Госпожата от детската градина с половин уста ми върна поредната пратка с „гръбчета“, защото децата искали чиста хартия, а не „надраскана от едната страна“. И ако за 5-годишно дете е простимо подобно откровение, то за 40-годишните дали е разумно да секат, за да си разширят двора?
Преди две години на един от големите български футболни клубове беше наложена глоба от 50 000 лв. за изсичането на 5 кестенови дървета. И вместо ръководството на отбора да си наведат гузно главите и тихо и кротко да си поемат финансовата тежест, след половингодишна борба актът бе отменен. Те искали да направят школа за 200 деца, които да има къде да тренират. Да се чуди човек кому е нужно да се руши нещо, за да се направи друго.
Специалистите са категорични, че дори и на мястото на отсеченото дърво да се посади друго, трябва да минат поне няколко години растението да преболедува, да укрепне и чак тогава да започне да дърпа нагоре. По-крайните дори твърдят, че новите дървета усещали болката на старите. Не твърдя, че е невъзможно, колкото и невероятно да звучи. Дори допускам, че има доста логика в това.
Човешката природа е изпълнена с противоречия. Няма начин да не сте били очевидци на следната картинка: мъж и жена мъкнат с ужасяващи усилия по няколко кашпи със зеленина, а в същото време са изравнили със земята дърветата, които са имали неблагоразумието да се установят в центъра на личния им имот.

Правило първо – никой няма право да расте ей, така, насред личното дворно пространство на представители на човешката раса. Никакви там букове, дъбове, ели, борове и тем подобни нямат място в картинката на нова къща с климатик и басейн. Правило второ – канадската ливада неслучайно е на няколко сантиметра от земята. Така, да стърчиш, насред градината няколко метра нагоре, е повече от нахално. Правило трето – тъй като Коледа и Нова година са веднъж годишно, е напълно нерентабилно да се грижиш за нещо, което ще украсиш само за няколко дни, за да натриеш носа на комшията.
След като никой не мрънка, че торбичките в магазина струват 20 стотинки, а чинно си носи своя собствена в чантата, защо тогава се съгласява да получава в пощенската си кутия хартиени сметки, които е платил поне седмица по-рано? В глобалното ни село, в което с един клик можеш едновременно да провериш как се движат задълженията ти за телефон, електричество и отопление и с още едно натискане на клавишите да ги платиш, има ли смисъл след десетина дни да откриеш, че дължиш еди-колко си? Като към листчето с неразбираемите цифри прибавим и плика, задължително брандиран с нещо като „клиентът е ценен за нас“, нещата отиват към поне 1-2 дървета на вход. Клиентът определено е ценен, жалко, че гората не е. Нашият блок има четири входа, значи за сметките на квартала са отишли поне 2 средно големи гори. Едва ли ще го доживея, за да го видя със собствените си очи, но моите пра-правнуци със сигурност в един момент ще боядисват стените си в зелено. Просто за да има нещо свежо, което да срещат, когато се прибират премазани от 10-часовия работен ден зад бюро.
В един идеален свят, пълен с идеални хора и идеални помисли, дърветата щяха да си растат невидимо идеални, без да пречат на околните и да им скриват гледката. В един подобен свят колкото повече сечеш и унищожаваш, двойно повече ще расте, за да запълни дупката. При идеално стечение на обстоятелствата едно отсечено дърво би означавало още 5 нови на негово място, напълно мигновено, просто с едно премигване на окото.
Идеалният свят е просто химера, която успокоява гузната ни съвест. И след време здраво „ще хапнем дървото“, което днес така лекомислено режем.


Още теми от Ексклузивно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане