GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Спорт / Влез във форма / Голямото гребане...

Спорт

Влез във форма

Влез във форма

Голямото гребане

1 2

С каяк в открито море или за удоволствието от това да бъдеш уморен и мокър.

И така – при гребането в открито море, сигурните неща са малко. Не е сигурно дали ще се обърнете с каяка, не е сигурно дали няма да излязат вятър и високи вълни. Сигурното е, че при всички случаи ще бъдете мокри. Както и фактът, че документи във водата няма да ви трябват. Според мен е сигурно и че ще ви хареса, но за тези неща винаги може да се спори.

„След толкова години, вече ми е необходимо само да вдигна само един поглед, за да обхвана всичките лодки и да знам кой как се справя – кой е уморен и кой не. Само един поглед ми е достатъчен, за да знам дали двама души в каяка се карат един с друг. Не е необходимо да ги чувам. Има си знаци“, казва Борислав Найденов.

„Сигурно е знак, ако не гребат в ритъм“, питам аз.

„Не само това.“, отговаря Боби. Той е каякар, председател на Българска федерация по воден туризъм, основател на приключенската компания Wild Fun Club и наистина му е трудно да сметне от колко години се занимава с гребане. Може би трябва да брои за начало онзи път, когато 15-16-годишен отива с приятел и неговия баща да гребат по Дунав, стъпват на румънския бряг, гранична полиция ги арестува за едно денонощие, но магията вече е станала – той е усетил каква е тръпката да имаш пред себе си само хоризонт и вода. Минал е и през тръпката да се пуска в бързи води. Бил е няколко години състезател. Сега обаче не мечтае за спускане в бързи води в Непал или някъде другаде. „Бих искал да греба сред фьордите в Норвегия и около мен да плуват ледени блокове. Някои могат да открият смисъл в адреналина, който бързите води им дават за два часа, за мен е по-важно да си представя онези мащаби – на човека с каяка сред суровата красота на фьордите. Или в Аляска“, казва Боби.

Тази история обаче се развива на фона на наситеносиния цвят на морето край остров Лефкада. Да, това е клише, но цветът на морето тук не подлежи на описание, такъв цвят няма. Островът е красив като картичка, наоколо има пясъчни плажове и надвесени скали, за час и половина гребане може да се достигне до пещери, в които откриваме параклиси, но и каменни плажове и идеални места за плуване. Всичко това е достъпно само с лодка. Така че подходът е оправдан – всички тези гледки изведнъж се оказват плюсове в името на гребането и каяка, защото няма как да е все едно дали гребеш сред нерадостен пейзаж или хубави места, които нямаш търпение да обиколиш.

Борислав Найденов обаче има опит с гребането и сред нерадостни пейзажи – преди 3 години заедно с негов приятел - Александър Паздерски, изминават с каяк разстоянието от Видин до Силистра. Условията са повече от тежки, денят е къс, налага им се на ден да изминават повече от 100 км, гребат по тъмно, температурата пада под минус 15 градуса, всичко се обледенява, гребат сред ледове и гъста мъгла, често видимостта е под 10 метра, но казват, че леденото приключение си заслужава. За 4 дни изминават 416 км, като с това искат да провокират обществения интерес и да наберат средства за защитата на четири вида застрашени от изчезване птици - малък корморан, белоока потапница, морски орел и къдроглав пеликан, за което работят съвместно с Българско дружество за защита на птиците и с подкрепата на Програма за малки проекти на Глобалния екологичен фонд. Пък и поставят своеобразен рекорд – дотогава никой не е гребал по българския участък на Дунав при такива условия и по това време на годината.

Истината обаче е, че хората обикновено свързват гребането с по-привлекателни картини. Като тази сега край остров Лефкада. Каяците влизат в морето заедно и първите 10-15 мин. се движат заедно, като ято. След това всеки започва сам да определя темпото си, посоката си и да се бори с течението, според силите си. Индивидуалистите се отцепват. Онези, които държат да коментират на глас как се чувстват, търсят публика и се движат заедно.

„Едно от основните правила, когато отиваш някъде с каяка, е да не бъдеш сам. Много неща могат да се объркат – да излезе вятър, който да не ти позволи с часове да помръднеш, може да има високи вълни. В такъв случай просто гледаш да се добереш до най-близкия бряг и оставаш там, докато всичко се успокои – час, два, три, десет… Колкото трябва. Но трябва да имаш още един каякар край себе си, за да можете да си помагате при трудни ситуации, ако лодката се обърне“, обяснява Боби.

Малко по-късно ще стане ясно и какви са знаците, които той открива, за да разбере дали двама души в един каяк работят в екип. В началото гребането в море изглежда така – равни количества удоволствие и мъка. Екипажът трябва да постигне синхрон, за да стават нещата леко и да се усети удоволствието от цялата тази работа. Синхронът обаче не се постига толкова лесно – първият човек в каяка задава темпото, а вторият се съобразява с него и определя посоката. Ролите изглеждат ясно определени, но на повечето хора им трябва да свикнат с това. В началото двойките имат колебания кой гребе повече и кой по-малко, имат спорове за посоката. Боби често минава край двойките и дори им подхвърля: „Не се карайте. Ако не те слуша, удари го с греблото.“

Може би погледът отстрани е това, което действа отрезвяващо в тази абсурдна ситуация. След това остава само удоволствието от гребането и хоризонтът, където се сливат небето и водата.

Още нещо

Не бъркайте каяка с рафта. При рафтинга се спускате в бързи води и емоциите и приключението са свършили за половин или един час. Рядко имате възможност сами да управлявате надуваемата лодка или т.н. рафт. Под рафтинг се разбира точно това - спускане по бързи реки само с надуваеми лодки. За хората с опит по-интересното спускане е с едноместни каяци. Разликата е, че каяците дават възможност за скачане, салта и изпълнения на всякакви фигури. Докато надуваемите лодки са почти неуправляеми. Просто се пускаш, и каквото стане.

Каяците, предназначени за по-дълги пътувания, обаче имат различна форма от тези, предназначени за пускане в бързи води. Каякът може да е едноместен, двуместен и дори триместен. Каяците първоначално се използват от ескимосите, които ги изработват по съвсем различна технология – използват за скелет дървена конструкция или кости от кит, а върху нея нахлузват специално обработена кожа. Днес никой няма време за подобни експерименти. Съвременният каяк се използва за воден туризъм и в зависимост от конструкцията си може да се използва в бурни реки (гребен слалом), езера (водно родео) или морета (експедиции, воден туризъм). И разбира се – изработва се от пластмаса.



Още теми от Спорт

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане