GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Дестинации / Голямата баня в Банкя...

Дестинации

Before & After

Голямата баня в Банкя

Голямата баня 1914 г. Басейнът в голямата баня, 1914 г Каптажната шахта, от която отвеждат водата до банята, 1930 г.

Селяните обаче не могат да заплатят земите, затова ги изкупуват богати софиянци, които започват да си строят вили. Първоначално селцето се нарича Банки, но поради съвпадението с името на финансовото учреждениe „банка”, се преименува на Банкя.

В края на ХІХ век селцето има доста мизерен вид поради отдалечеността си от София, макар че природата му е възхитила извънмерно народния поет Иван Вазов. Впечатленията си той описва още през 1901 г. в разказа си „Утро в Банки”. „Изпитвам чувството, като да съм нов човек, освободен от бремето на тревоги и грижи, изпитвам, като едно дете,  радостта на живота, неначенат от скръбта”, възклицава той след нощувката си и посрещането на сутришното слънце. Едва през 1918 г. е пусната в експлоатация жп линията София–Банкя.

Първият анализ на минералните води е направен още през 1890 г. от химика А. Найденович с голяма прецизност. Резултатите са потвърдени при анализа през 1905 г., когато министър Генадиев разпорежда изворите да се каптират. Тогава дебитът им бил 920 л/мин, а след земетръса през 1928 г. той нараства до 1205 л/мин. Водите идват от дълбочините на андезитния масив, главно по разседните пукнатини, по които е потънала Софийската котловина. Температурата им е 37°С. Препоръчват се при сърдечносъдови заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат, нервни болести, гинекологични заболявания, хипертонична болест.

В Турско нямало баня, но била известна лековитостта на трите извора – два от тях били по-топли. Първоначално местните лекували в тях добитъка си. Процедурата била най-успешна в най-хладния извор, затова го нарекли „Светата вода”. Местните казвали: „Заболее ли добиче, окъпи го тук (в изворите) и ще оздравее”. Вярата в целебната сила на водата била толкова голяма сред местните, че граничела с фанатизма, че тя лекува всичко. Водата на трите извора се съединявала в едно, образувайки мочурлив гьол, наричан „Тинята”. След Освобождението Михаил Костенцев, първият софийски книжар след Освобождението, с няколко приятели обградили гьола с дъски, за да не им гледат местните срамотиите.

По-късно било построено и помещението на старата баня, което си останало примитивно, въпреки по-сетнешните ремонти и достроявания. В тая първа баня имало два басейна – за мъже и за жени, покрити от привременна постройка. Тя се намирала на около 300 метра от каптажа. Влизало се отвън направо в двете къпални, които имали две помещения – басейн и съблекалня. Нямало нито душове, нито курни, където човек да се облее, за да не влиза потен и мръсен в басейна. След постройката на голямата баня, малката се използвала от околното работно население безплатно. Много от болните от ревматизъм и ишиас вярвали, че водата в нея била по-лечебна и затова също я предпочитали.

Когато бъдещият поет Пенчо Славейков се схваща, след като заспива на пързалката и трудно се движи, баща му го довежда в Банкя да го лекува. Петко Рачов Славейков вече бил доста възрастен и немощен, а син му го носели в Банкя на носилка. Той нямал сили да го придържа в басейна, затова Михаил Костенцев му помагал. За съжаление минералната вода, направила толкова чудеса за ревматично болните, не помогнала на Пенчо Славейков да стъпи на краката си и да захвърли омразния бастун.

По онова време не се смятало за срамно в женската част майки да водят момченцата си, а в мъжката – бащи да къпят дъщеричките си. Сред най-честите гости в женската баня били момченцата на капитан Паница, водени от гувернантката си, чужденка. Докато наоколо пищни матрони плували като русалки с дългите си метър-два плитки, момченцата на Паница се забавлявали, както те си знаели. Пускали в басейна хартиени лодки и събирали клетвите на лелките с пляскането и опитите си да плуват в басейна.

В мъжката баня пък като невръстно момиченце се озовала бъдещата биографка на Стара София Райна Костенцева. Завел я там баща й Михаил Костенцев, известен възрожденски книжар в Щип, преселил се в София след Освобождението. Той с часове плувал в басейна ту по гръб, ту се гмуркал към дъното, а Райна мислела, че се е удавил и непрекъснато пищяла за помощ. Страхът от удавяне добила, когато била 5-годишна. Тогава майка й я завела, заедно с братовчедка й, в женския басейн. Съблякла момиченцата и докато и тя се освободи от фустите, роклите, и прочие тогавашни дрехи и добавки към тях, оставила ги на края на басейна и им наредила да мируват и да се държат здраво за бордюра.

Райна гледала плуващите в басейна лелки и решила, че е достатъчно да легнеш във водата, за да заплуваш като риба. Отпуснала се в басейна и тутакси се озовала на дъното му. Жените обаче наоколо се развикали: „Я, тука имаше дете! Къде се дяна?” Настъпила суматоха, накрая намерили малката удавница. Обърнали я надолу с главата, за да повърне погълнатата вода. Така отдолу нагоре тя гледала майка си как трепереща от ужас тича към басейна и немирната си щерка. Райна се родила късно и трудно, била единственото дете на бившия книжар.

Затова като гледала баща си да се гмурка, малката пискала и не пожелала повече да я водят в банята в Банкя.

Екзотична гледка бил калният „плаж” „Тинята”, в близост до банята, славещ се с лековитостта си. В слънчево време калта напомняла поляна с черни чадъри, опакована като че ли от Кристо. Отдалече мястото напомняло поляна с черни печурки. Болните от ревматизъм мирували, заровени до шията в калта, а за да се предпазват от слънцето, маскирали се с черни чадъри. Преди това всеки от тях като къртица си изравял дупка в калта според габаритите на тялото си. Мъжете се разпознавали от жените по мустаците и брадите, които стърчали над тинята. Жените пък цапали лицето си с кал и сред чернотата й бляскали само очите, носа и устата им. След процедурата черните фигури изпълзявали от „гробовете” си и припкали като привидения до банята, за да се измият. Местните ги наричали „караконджоли”.

Голямата баня е по проект на арх. К. Ходерер от Мюнхен, а е построена от нашия арх. Нено Нешев. Тя е първата с модерни технически съоръжения у нас. Основният камък е положен на 7 март 1907 г., а строежът е приключен на 20 май 1910 г. Сградата е двуетажна, с вдлъбнат корпус и изпъкнал портик, който преминава през двата етажа и надвишава покрива. Портикът е богато украсен с барокови елементи.

Според изследователя на историята на минералните бани през 20-те години на миналия век д-р Ст. Бистрев новата постройка с величествеността си и с модерното си вътрешно устройство държала първенство в целия Балкански полуостров.

Но да дадем думата на очевидеца д-р Ал. Георгиев за вида на банята от 1914 г.:

„Банята се състои от две досущ еднакви по формата и помещенията си крила, от които едното е за мъже, другото – за жени, с един общ пространен, 11 кв.м вестибюл, чуден по своята художествена сводова изработка, с амбулатория, каса и канцелария, които се намират срещу входната врата, на дъното на вестибюла. През вестибюла се влиза отляво в мъжкото отделение, а отдясно – в женското. Всяко отделение съдържа по една доста обширна чакалня; по десет вани, наредени и стъкмени в най-модерен стил, при най-големи удобства и при спазването на всички условия, за да може да се поддържа в тях безукоризнена чистота, една от тях във всяко отделение, поради особения лукс е наречена „царска вана”; по четиридесет кабини за събличане и обличане, от които двадесет са на долния етаж, а другите двадесет – на горния; един изящно изработен околчест басейн за къпане, заобиколен с мраморна балюстрада, с диаметър 6,30 м и вместоимост 35 куб.м, със седала наоколо и облепен в дъното и по стените със сини плочки, по едно помещение за предварително измиване; по едно помещение за пара; по едно помещение за масаж и душове. В горния етаж се намират освен двадесетте кабини и по един салон за отпочиване, за мъжете над касата, а за жените – над главния вход”.

Първата солидна постройка в селцето била вилата на капитан Паница, умъртвен по заповед на Фердинанд. А през 20-те и 30-те години на миналия век някогашното сбутано селце започнало да придобива все по-впечатляващ облик на предпочитан курорт. Най-голяма и внушителна тогава била кооперацията „Царевец” – със 167 стаи, с широки слънчеви тераси, вътрешни чешми и отходна канализация. На първия си етаж тя имала грамаден салон, който бил и ресторант и концертно-театрален салон. Там през целия сезон свирел оркестър и изнасяли спектакли артистични трупи. Втори по монументалност бил кооперативният дом на военните с 41 стаи, голям концертен салон и широка тераса за вечерни съзерцания и флиртове.

Предпочитан от летовниците бил хотел „Париж”, който предлагал 44 стаи, обширен ресторант, в който свирел струнен оркестър. На европейско ниво пък бил хотелът на П. Димитров „Булевард”, претъпкани били по-старите хотели „България” и „Цар Борис”. След 1944 г. единствената придобивка на курорта е не само червената петолъчка, окачена над главния вход на банята. Банкя продължава да бъде един от най-посещаваните курорти, но след 1989 г. започва разрухата. Голямата баня бе затворена през 2001 г. и всеки момент може да се срути, а от курортен градът стана вилен.


Още теми от Дестинации

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане