GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Дестинации / Еко дестинации / В ждрелото на Ябланица...

Дестинации

Еко дестинации

Еко дестинации

В ждрелото на Ябланица

1 2 3

 

Преди това обаче трябва първо да се доберем до Трънска Банкя. Пътят плавно сеспускав дъното на дълбока долина и предизвиква писъци у по-страхливите и прилошаване при децата. Долу в ниското се открояват няколко къщи. Но няколко къщи наистина – пет улички, които се обхождат за десет минути. Макар че човек може да остане тук с часове.

Трънска Банкя има славата на летен курорт на град Трън – тук лятото е пълно с виладжии, а хората се наслаждават на хубавите гледки, каньона и минералната вода.

Даже нещо повече - обясняват ни, че тук е открит първият минерален басейн още преди стотина години. Което може и да е така, но след малко повече разпитване, историята се оказва по-завъртяна.

Първо минералната вода е открита през 1906 г. Местните хора видели, че на едно място се вдига пара от земята и след доста чудене какво кара земята да бълва дим и дали това не е предзнаменование на нещо по-страшно, решили въпроса кардинално – взели кирка и разкопали мястото. А отдолу се показали стари тръби на римски водопровод, който хващал минералната вода и я отвеждал в стар басейн.

Малко след последните къщи на селото започва и екопътеката.Нашата пътека, тръгваща от селото, не е трудна – минава през гората, движи се през цялото време успоредно на реката и катери едва-едва. Подходяща е и за малки деца, и за възрастни хора, въобще този участък е съвсем лесен. Цялото разстояние от селото до въпросния Зелени вир, се изминава за не повече от 30 минути при добър ход.

Зелени вир е първият водопад на река Ябланица и е идеално място за мързеливи почивки и пикници. Наоколо има грубо сковани пейки и места, където човек да се настани. Речният бряг е осеян с дребни камъчета, подходящи за игри и за правене на  „жабки“ във водата.

Над екопътеката на Зелени вир е и заслонът Меча дупка – малка пещера с една-единствена зала, с широк вход, пред който има остатъци от огнище.

Спокойната река Ябланица обаче свършва тук – нагоре по течението минава през теснината, бушува се и оформя скалите по интересен начин. Това всъщност е началото на Ябланишкото ждрело. Понеже тук няма място за пътека, пътят ни минава през крехки дървени мостове, надвесени опасно над реката. Има много стълби и стъпала за катерене, част от парапетите вече са поизгнили и личната ни препоръка е – ако децата ви не са склонни много-много да слушат, можете да ги оставите при Зелени вир и спокойно да се разходите в ждрелото сами. Без да преувеличаваме – пътеката е трудна и изисква цялото ви внимание.

 


Още теми от Дестинации

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане