GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Ексклузивно / Успешна практика / Властта, бедността и световната водна криза....

Ексклузивно

Успешна практика

Успешна практика

Властта, бедността и световната водна криза.

Властта, бедността и световната водна криза.

Лошото качество на водоснабдяването и канализацията е причина за около пет милиона смъртни случаи всяка година.

Земята разполага с 11 трилиона м3 сладка вода, т.е. на всеки от нас се полагат 1700 м3. Въпреки че е възобновяем ресурс, водата лесно може да бъде загубена. Днес близо 3,2 милиарда души по света са изправени пред недостиг на питейна вода. Опустошителната липса на живителната течност ще връхлети огромна част от човечеството още през следващото десетилетие, алармират учените. Страховитите данни са изнесени в доклад на Международната комисия по проблемите с изменението на климата. Специалистите отбелязват, че недостигът на питейна вода вече се е превърнал в смъртоносен проблем за жителите на Африка и Близкия изток. По-страшното е, че критичната ситуация скоро ще застигне и Китай, Австралия и дори някои части на Европа и САЩ. Глобалното затопляне и липсата на достатъчно валежи и сняг скоро ще засегнат от 200 до 600 милиона души в различни региона на света. Грози ги не само жажда, но и глад...

Водата е станала един от редките ресурс и на Земята.

Въпреки че над 70% от земната повърхност е покрита с вода, само 3% от нея е сладководна, останалата е солената вода на океаните. И не само това - от сладководните източници само 1% вода е лесно достъпна. Това е водата от езерата, реките, язовирите и сравнително плитките подпочвени води.

Друг проблем е, че водата е неравномерно разпределена - само отделни региони се  напояват постоянно, главно от големи реки със значителни язовири на тях, като нивото им може да варира между сезоните. Например басейна на Амазонка носи 16% от масата на речните води в света, а сухите области, които представляват 40% от повърхността на Земята, притежават само 2% от общото количество вода.

Изхранването на увеличеното население също изостря проблема с водата. Бумът на промишленото земеделие през 60-те години на миналия век води до интензивно изкуствено напояване, за да се отговори на това нарастващо търсене. В момента напояването представлява 70% от цялата световна консумация на прясна вода. В сухите райони напояването поглъща до 90% от наличните водни ресурси.

Загубите на вода са друг значителен нерешен проблем.

В известен смисъл вода никога не се губи, тъй като тя просто минава от едно състояние в друго, и от едно място на друго, обаче са необходими 1400 години, за да се образува един подземен резервоар със сладка вода. Но въпреки това, в развитите страни загубите от течове във водоснабдителната мрежа представляват 50% от загубите на питейна вода. Интензивното напояване е придружено също от загуби, които могат да отидат 50% от изпомпаната вода.

Замърсяването на водата от различни източници продължава.

Индустрията връща в реките и езерата повечето от използваната вода, но тя често е замърсена. Дренажните води от напояването нерядко съдържат изкуствени торове и пестициди, които замърсяват водните източници. Директорът на Отдела за водни науки на ЮНЕСКО А. Наги определя замърсяването на водите като истинска времева бомба. Според него горният слой на резервоарите на подпочвените води в Европа може да се смята за замърсен и неизползваем. Концентрацията на нитрати и фосфати е толкова висока, че ще трябва да се правят сондажи на двойна дълбочина и можем само да се надяваме, че там ще намерим вода.

Демографската експлозия

Населението в света се очаква да достигне 8,7 милиарда души до 2025 г. – с 2,6 милиарда повече, отколкото през 1995 г., като този ръст ще бъде най-осезаем в регионите, страдащи вече от недостиг или липса на вода. В момента 3/4 от населението на света живее в региони, консумиращи малко над 20% от наличните водни ресурси. Според прогноза от 2001 г. на ООН, до 2015 г. един от всеки пет души ще живее в градовете, а градското население в развиващите се страни ще се удвои до 2025 г. Много градски водоснабдителни системи трябва да се подобрят, а това изисква значителни инвестиции. В същото време членове на едно домакинство, живеещо в сухите области на Африка, употребяват от 10 до 40 литра вода на човек на ден за пиене, готвене и миене, докато жителите на градовете в Европа и САЩ консумират от 300 до 600 литра на ден на човек.

Изменението на климата също оказва влияние

Много анализатори прогнозират повишаване с един до два градуса на температурата на въздуха до 2050 г., в резултат на глобалното затопляне. В сухите райони това би могло да доведе до намаляване с 40% на масата на езерните и речните води. В регионите, отдалечени от екватора, увеличаването на амплитудата на пролетните валежи може да доведе до наводнения, докато дебитът на реките ще бъде по-нисък.

Международните конфликти, някои породени именно от недостига на вода, също трябва да се взимат предвид. На политическата карта на света съществуват 263 реки, които пресичат или маркират международните граници. Басейните, захранвани от тези реки, представляват 60% от световните запаси от надземни сладководни води. От тези 263 реки, 158 не са регулирани от международното законодателство и много от тях са източник на конфликти. Въпреки че заплахата от войните за вода изглежда съвсем реална, в последните 50 години, за щастие, е имало само 7 конфликта за вода извън Близкия изток. Глобалната водна криза има потенциала да провокира конфликти и да принуди световната общност да работи в сътрудничество за решаването на проблема.

Какво може да се направи?

Да кажем, че е необходима политическа воля, изглежда като клише. За да се постигне баланс, е необходимо да се използват научното и технологичното знание и едновременно с това да се създадат партньорства между държавите и между заинтересованите страни.

Океаните съдържат 97% от световното количество вода. Обезсоляващите технологии трансформират огромно количество солена вода от океаните на Земята в сладка вода, годна за консумация от човека. В света има около 7500 инсталации за обезсоляване, 60% от които са в Близкия изток. Глобалната индустрия за обезсоляване е с капацитет от приблизително 28 милиона м3, по-малко от 1% от световното търсене. Обезсоляването на морска вода е скъпа и енергоемка технология, така че в момента това е решение само за богатите страни със сериозен недостиг на вода. Въпреки това, последните иновации в нанотехнологията имат потенциала да намалят разходите за обезсоляване с 75%, което го прави по-приемлив вариант.

Докато за напояване се изразходват около 1/3 от световното потребление на вода, многобройни проучвания показват, че приблизително половината от водата, използвана в напояването, се губи. Капковото напояване предлага много по-ефективен начин за оползотворяване на водата. Чрез използването на този метод, земеделските производители имат възможност да предоставят на своите култури необходимото количество вода при почти нулеви загуби. Въпреки многобройните си ползи, капковото напояване все още не е широко разпространено. Въпреки че технологията не е сложна и скъпа, тя е извън възможностите на най-бедните фермери, които се нуждаят най-много от нея.

Капковото напояване също така не се използва от много фермери от богатите на вода страни, тъй като потенциалните икономии са по-малки от разходите за прилагане на технологията.

В много страни недостигът на вода се изостря или дори причинява от правителственото лошо управление, политически междуособици и направо корупцията. Международни организации като Световната търговска организация предполагат, че приватизацията на услугите за управление на водите ще облекчи много от тези проблеми. Доказано е, че приватизирането на комуналните услуги често повишава ефективността, иновациите и поддръжката. Въпреки това, приватизацията рядко има ефект върху корупцията и често вреди на бедните.

Други технически решения като улавянето на дъждовна вода, безводните тоалетни и пречистването на водите, предлагат на хората възможност за ефективно опазване на водата. Биха могли да бъдат приети и пазарно ориентирани решения, като например различни водни тарифи, цени на подземните води, както и увеличаване на глобите срещу индустрии, които замърсяват. Въпреки това изобилие от потенциални решения, намаляването на консумацията няма алтернатива.

На практика управлението и разпределението на водата поставят въпроси, които се определят от икономическите принципи - водоснабдяването струва пари. Поради това е необходимо да се изгради всеобхватна политика. Например, земеделските субсидии често водят до увеличаване на използването на водните ресурси. Понякога усилията за финансиране, поддържане и подобряване на инфраструктурата на водните услуги са изложени на риск от неадекватна ценова политика.

През следващите десетилетия водните кризи вероятно ще стават все по-чести и по-остри. Ако населението продължава да расте със скорост от 1 милиард души на всеки 15 години, способността на Земята да поддържа живота на човека ще бъде силно затруднена. Ръстът на населението, замърсяването на водата и изменението на климата, са все проблеми, чието решение е във властта на човека. Все още не е твърде късно да се гарантира достъпът на вода за всеки човек днес и за всички бъдещи поколения, макар че за да се постигне, ще са необходими безпрецедентно ниво на международното сътрудничество, доверие и състрадание. Необходимо е подобряване на доставките и намаляване на отпадъците, като се поддържа справедливостта и се осигури достъпът до вода за всички, независимо от доходите, възрастта и географското положение. Бедните, възрастните хора и децата са особено уязвими. В най-бедните страни, едно от всеки пет деца умира, преди да навърши 5 г., най-често от инфекциозно заболяване, причинено от дефицита, количеството или качеството на водата.


Още теми от Ексклузивно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане