GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Здраве / Интересно / Витамин време – време за храна = време за мен...

Здраве

Интересно

Интересно

Витамин време – време за храна = време за мен

Витамин време – време за храна = време за мен

Ако следите http://nadiapetrova.bg/, то най-вероятно сте забелязали любовта, която изпитвам към две чужди кухни – френската и италианската. Мисля, че няма изненади. Когато говорим за храна, това са двете нации, които няма как да не бъдат замесени. Днес обаче няма да си говорим за това КАКВО ядат французите и италианците, а КАК го правят – един от най-важните уроци, които искам да вземете от тях. И за да го обясня, ще ви разкажа една история.

Историята е на американски екип, който е назначен да ръководи изкопни дейности в Прованс, Франция. Времето било от значение и силно ограничено, затова американците наели местни хора, които да свършат работата по-бързо. Вместо очакваните бързи разкопки, американците се сблъскали с нещо тотално непредвидено от тях самите – всеки път, когато дойдело време за обяд, местните французи щипвали нанякъде и се връщали чак след два часа и половина, доволно хапнали, пийнали и засмени. Американците решили, че времето, което  местните работници губят, за да отидат до някой ресторант и да се върнат, е проблем, затова събрали французите и им обяснили, че времето е важно и искат от тях да обядват на място. Французите се посъветвали за минутка и се съгласили с условието.

На следващия ден още от сутринта на мястото на разкопките се появили странни камиони, от които точно в 12 на обяд били разтоварени маси, столове, бели покривки, храна и дори порцеланови чинии. Местните хора си приготвили на спокойствие храната, седнали, хапнали и пийнали.

За около два часа и половина.

Само че – на място.

Сега може би си отговаряте и на въпроса защо французойките са слаби, а нацията им е сред най-здравите в света. Защото обръщат сериозно внимание на витамина време за храна. За разлика от нас.

А един от най-големите проблеми на нашето съвремие е, че всички ние се намираме почти постоянно в някаква лека или по-силна форма на стрес. Дори и когато ядем. Това са ситуациите, при които ядем набързо, защото трябва да свършим нещо друго. Нещо, което в момента ни се струва по-важно – да закараме детето някъде, да не закъснеем за среща, да не изпуснем поредната новина във Фейсбук, да прегледаме онзи доклад и т.н. Времето за храна, оказва се, не ни е приоритет.

Какво се случва обаче в тялото ни, когато тази форма на стрес се появи. Това е моментът, в който сърцето започва да бие малко по-силно, кръвното се покачва, дишането се забързва и организмът започва да освобождава определени хормони като адреналин, норадреналин и кортизол. Кръвта приоритетно се пренасочва към мозъка и крайниците, а храносмилането... спира. То вече не е приоритет. Не само за теб, а и за цялото ни тяло.

Истината е, че стресът и храносмилането са като двете страни на един и същи ключ. В даден момент може да е включено само едното. И ние избираме кое. Не случайно ние, българите, когато сме стресирани, казваме „коремът ми се е свил на топка". Ами той наистина е, и най-доброто, което можем да направим в този момент, е да не ядем, докато се успокоим.

Друга подобна ситуация, при която храносмилането спира, е когато се храним, докато правим и нещо друго – например докато шофираме, гледаме телевизия, работим пред компютъра или говорим по телефона. Интересното в случая е, че когато се намираме в подобно стресово състояние, още един хормон се включва в играта – инсулин. А той прави две неща, които никой не иска да си причини – казва на тялото ни да складира мазнини и след това забранява на тялото ни да освобождава същите тези мазнини. Резултатът, както може би се досещате, от тези действия, е един – излишно тегло и излишни токсини навред.

И така, благодарение на навика ни да ядем набързо, докато сме под стрес, или докато правим нещо друго, храносмилане не се случва. Това означава, че организмът ни не само че не използва хубавата храна, която му даваме и заради което здравето ни страда, ами е започнал и да си складира разни неща като токсини и мазнини. А изходът от тази ситуация е един – в роля трябва да влезе витамин В-време за храна и нещата коренно да се променят.

Трябва да се научим да се храним бавно, осъзнато и на спокойствие, ако искаме да сме здрави и да извлечем максимума ценни вещества от храната, която ядем. Затова, като за начало – повтаряйте след мен – времето за храна е време за мен. Времето за храна е свещено. Времето за храна е време за мен. Нека бъдем французи. Поне докато ядем.

 

Задача за седмицата

Докато ядете, се фокусирайте само върху храната – телефонът, компютърът, телевизорът, лошите хора и изнервените деца нямат място на масата за храна. В бъдеще е добре да се научите да се храните на спокойствие и да отделяте минимум 10 минути на ястие. Когато свикнете с 10, направете ги 20 минути. После се опитайте да ги разтеглите до 30. И помнете – времето за храна е време за теб. Това е и времето за приятели, за семейството, времето за удоволствие. Пробвайте и този елементарен трик – предизвикайте се винаги да сте последният човек, който става от масата за хранене. Подарете си времето за храна.


Още теми от Здраве

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане