GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Здраве / Душа и Тяло / Бъдещето На кого принадлежи - на възрастните хора ...

Здраве

Душа и Тяло

Душа и Тяло

Бъдещето На кого принадлежи - на възрастните хора или на децата?

Бъдещето На кого принадлежи - на възрастните хора или на децата?

 

Изследвайки историята, ние действително имаме основание да се надяваме, че животът на идните поколения ще е по-добър. Убедени сме, че технологията ще промени света ни към по-добро.

След последната икономическа криза обаче, вече е очевидно, че един от най-сериозните проблеми, с които светът ще трябва да се сблъска в недалечното бъдеще, е свързан с труда и общата трудова заетост. Този проблем е предвиден от Римския клуб още през 1996 година и става основа на доклада на Орио Джиарини и Патрик Лидке „Бъдещето на труда”. Римският клуб е неформална организация на учени, педагози, икономисти, индустриалци и държавни служители, създадена през 1968 година, която е известна с прогнозите си за бъдещето.

Авторите правят анализ на развитието на индустрията и как тя влияе на икономиките и като следствие - на пазара на труда. От началото на индустриалната революция до днес, технологиите променят вида на труда и макар да го улесняват, човекът става все по-излишен в производствените процеси. А както е известно, пазарът на труда е в пряка зависимост от демографката ситуация и състоянието на икономиката. Индустриалната революция и промените в обществото водят до експлозивен демографски растеж на населението в световен аспект, непознат до преди два века. Преди това демографският ръст се е компенсирал от епидемии, глад и войни. Индустриализацията обаче влияе силно и върху тези регулативни фактори. Намирането на нови енергоизточници, новите технологии и напредъкът в медицината, все резултат от индустриалната революция, ускоряват демографския растеж. Гладът е престанал да е заплаха, поради научния подход към земеделието. Епидемиите също са забравени, поради появата на нови лекарствени средства и особено на ваксините. През последните двеста години само войната е имала силно влияние върху растежа на населението. Демографският ръст е в следствие и на удължения живот и понижената смъртност, особено при новородените и децата. През следващите години населението ще расте не благодарение на по-високата раждаемост, а най-вече на нарастващия брой възрастни, които ще се радват на по-висока продължителност на живота. Бъдещето изглежда е във възрастните хора, а не в децата. Светът през идните години ще бъде населен предимно с възрастни. Според други автори тази тенденция се потвърждава и от нарастващия броят на семействата с едно дете. В резултат на това много хора няма да имат никакви роднини, освен родителите си.Други пък въобще няма да имат деца. А голяма част от децата, които ще се родят, ще бъдат отглеждани само от един родител.

Изглежда индустриализацията първоначално провокира демографски бум, последван от стабилност или даже спад. Явлението, наблюдавано сега при развиващите се страни, е същото като в развитите държави отпреди два века. Около 1900 г. продължителността на живота в Западна Европа е била 47 години, през 1950 г. тя станала 67 години, за да стигне до днешните 77 и цифрата продължава да расте! Освен това се увеличават шансовете да преживеем тези години в относително добро здраве. Така времето, през което можем да се занимаваме с различни неща, се удължава.

За съжаление социалните и икономически системи, в които живеем, не са реагирали навреме на тази промяна по адекватен начин. Още през 1996 година Джиарини и Лидке виждат, че социалните ни системи са изостанали, а образователната ни система със закъснение внедрява концепцията за обучение през целия живот. Сега обаче сме изправени пред една ситуация, при която икономическите реалности искат появата на нови концепции, а не подобряване на добрите стари идеи. Увеличаването на възрастните хора ще натовари финансово пенсионните фондове и ще се наложи да се променят възрастовите граници за пенсиониране. Издръжката на нарастващия брой възрастни ще става все по-скъпа. Към днешна дата близо 3 от всеки 20 евро отиват за социална грижа за старите хора. Бъдещите работници ще са по-зле от родителите си, защото ще трябва да работят повече, а като пенсионери ще получават по-малко. По-дълъг трудов стаж или по-високи вноски за пенсионния фонд са двата начина за компенсиране на удължения човешки живот.

Джиарини и Лидке ни припомнят и „райския парадокс“: място, където технологиите са напреднали дотам, че е възможно производството на материални блага почти на нулева цена. Непосредственият резултат от всичко това е, че няма да се изплащат заплати и че безработицата става всеобща. Индустриалните технологични процеси и тяхното усъвършенстване ни приближават към този рай. Наистина, увеличаващата се производителност при производството на стоки (в електрониката, например) е реален пример за падането на производствените разходи. Тази тенденция може да доведе до резултат, при който, от една страна, ще има изобилие на стоки, а от друга, нулева заетост и нулево наличие на пари. Както се вижда, пътят към рая започва да прилича на път към ада.

Друг парадокс, който се отбелязва в доклада на Римския клуб, е заблудата, че обществото „старее“. Обикновено се има предвид, че хората сега живеят по-дълго, отколкото преди 50 години. Това което наистина „остарява“ е самата представа за възрастта. В наши дни началото на умственото и физическо остаряване е изтеглено много назад — на 40, 50 или 60-годишна възраст сега ние сме много по-млади, отколкото бихме били, ако живеехме само преди 100 години. Следователно, нашите общества стават по-млади, защото живеем по-дълго. В действителност „старите“ сега са „по-млади“, понеже „стойността“ на човешките същества е в тяхната способност да създават. Основното социално и политическо предизвикателство на бъдещето ще бъде в това, общество да успее да ангажира в полезен труд хората на възраст между 18 и 78 години.

Според Александър Николов, специалист Инвестиционен Мениджмънт и Пенсионно Осигуряване, пенсионните системи по земята приличат много на познатите ни от близкото минало “пирамиди”. Работещите плащат осигуровки, които отиват в държавата. Държавата с тези пари изплаща пенсии. Пенсиите на сегашните работещи ще бъдат изплащани от техните деца… ако са достатъчно. Пенсионната система на земята в този си вид е обречена да се разпадне. Нужни са спешни и решителни действия от правителствата на Земята. Сегашните мерки-увеличаване на пенсионната възраст и на осигурителния стаж, както и вдигането на осигуровките просто отлагат неизбежното. Трябва да преминем към лични пенсионни сметки, колкото се може по-рано.

Още през 30-те години на ХХ век, икономистът Кейнс казва, че лостовете, необходими за осигуряването на заетостта, са в ръцете на правителствата. Дали новите правителства са готови за новите предизвикателства, как ще ги решат и как решенията ще се приемат от обществата ни, предстои да видим.


Още теми от Здраве

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане