GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Ексклузивно / Интервю със... / Бракониерската сеч се увеличава...

Ексклузивно

Интервю със...

Интервю със...

Бракониерската сеч се увеличава

1 2

Тома Белев е лесовъд по професия, със специалност опазване на природната среда. Работата му е свързана с опазването на дивата природа, защитените територии, съхраняването на горите. Участва в много неправителствени организации - Зелени Балкани, Асоциация на парковете в България и др.

Съхранена ли е днес гората на България?

Ако правим сравнение със 100 години назад, сега сме много по-добре. За един век усилията в областта на горското стопанство са довели до увеличаване на залесената площ на България, заедно с интензивни култури или мононасаждения само от един дървесен вид, което не е достатъчно устойчиво, но горите са се увеличили като площ и обем въглероден двуокис, съхранен в тях, а също така и като екосистеми. Ще дам пример с водосбора на язовир Искър. При изграждането му той е бил почти изцяло гол, в момента благодарение на това, че е направено едно огромно противоерозионно залесяване, ерозията е спряна, язовирът не се затлачва и възрастта, през която може да се използва, се увилича почти със 100 години.

През последните години има много примери за незаконна сеч на гори, при вас постъпват ли сигнали за това?

Почти всеки ден има такива сигнали. Получаваме за сечи, за които гражданите твърдят, че са незаконни. Преди години, по времето на социализма, имаше един действащ Закон за горите с много малко членове, но се спазваше. Тогава имаше една държавна структура, която контролираше сечта и действаше безпрекословно. През последните години този ред изчезна, започнаха да се изпълняват законите и тогава всички недостатъци на законодателството се видяха. Имаме изцяло два приети закона за горите – средно на 10 години по един. Има засилено увеличаване на незаконните и неправилно изведени сечи. Това са два вида сечи. При неправилно изведените сечи, можеш да ползваш дървесината в една гора по устойчив начин и да изведеш възобновяването й по прекрасен начин и да има винаги вечна гора, но това можеш да направиш и непрофесионално и тогава ще бъде хем законно, хем няма да има гора и ще трябва да се залесява по изкуствен начин. Промяната в собствеността на горите, свързана с процеса на реституция, доведе до факта, че в България има голям процент държавна собственост (не толкова, колкото в останалите държави-членки на ЕС), само 30% от горите са недържавни. За изминалия период от 10 години те отнесоха най-високия процент на ползване, по-специално горите на частните лица (те са около 10%). Имаше години, когато 20% от дървесината се добиваше беше точно от тези 10% частни гори. Така се стигна до една преексплоатация и до едно голямо обезлесяване, особено в предбалкана - Видинско, Врачанско, Банско, Ловешко, Великотърновско, където всеки лесовъд се дразни много от реалната картина. Има със сигурност увеличаване на незаконните сечи. Това е свързано и с процеса на увеличаване на ползването на дървесина за отопление и готвене. Днес половината от домакинствата в България използват дървесина. Особено домакинствата в слабо развити територии или под чертата за бедност. Там има високо незаконно използване на дървесина. Освен това незаконното използване на дървесина се превърна в бизнес. Има фирми, които секат непрекъснато – добре оборудвани, нощно време, с модерни коли, радиостанции и хора, които наблюдават дали контролен орган, полиция или горски. Горските инспектори са изключително малко – около 450 за цялата територия на държавата и няма как самостоятелно да се справят. Същото се отнася и за служителите на държавните горски стопанства.

Кой е основният проблем в борбата с този тип незаконни сечи?

Това са хората, които извършват тази сеч – основно малоимотни, слабообразовани лица, които дори да бъдат санкционирани административно, не изплащат глобите. За последния четвърт век процентът на събираемост на наложените санкции никога не е недвишавал 15%. Има ясна тенденция, че Законът за горите не действа в административно наказателните си разпоредби. Тези фирми имат слабообразовани секачи и дори да ги глобиш, те не го плащат, защото няма какво да им вземеш. В същото това време системата на горите се бори с незаконните сечи, като обикаля по ползвателите и селата, и където установи, че някой е получил дърва без съответното разрешение, без фактура, се конфискуват, но това не спира бизнеса. Става дума за бизнес от около 80 и 100 милиона годишно. Сериозен бизнес. И това, че се атакуват бедните секачи, не пречи на големите фирми в бизнеса и бракониерската сеч. Има и прокурорски разследвания за фирма, която е доставила на голямо преработвателно предприятие 100 000 кубика, а законно е придобила 40 000 кубика, което означава е останалите 60 кубика разлика е дошла отнякъде. Очевидно нито административните, нито наказателните действия спрямо бракониерите са ефективни и не водят до реална превенция. Административно наказателните  норми основно са за хората, а не за  фирмите, които печелят. 94% от всички спорове по наложени актове за административни нарушения са към физически лица и само 6% към юридически лица. Това означава, че нямавме подход как да спрем този незаконен бизнес на големите фирми. По същия начин стои въпросът с наказателните дела. Според едно разследване за периода от 2009 до 2014 г. на процентът на делата, които влизат в съдебната система и как се разрешават, се оказва, че годишно влизат 40 дела, от които три завършват с ефективни наказания. Останалите завършват с условни наказания, глоба или подписка. Ето, свидетели сме на големите незаконни сечи в Котел, където извършителят е наказан с подписка. Откраднал е няколко хиляди кубическа метра дървесина, а е наказан проформа. Тези 50 подписа, които ще сложи нарушителят за 6 месеца, му носят 50-60 хиляди лева. Незаконните сечи са толкова много, че не успяваме да ги установим. 35% от територията е гора. Ние като природозащитна организация много силно застъпихме исканията и водим политиката всички документи, свързани с използването на дървесина в България, да станат публични, както е в останалите държави от ЕС. В една съседна Румъния, когато видиш на пътя кола, която пренася трупи и се усъмниш в нея, се обаждаш и подаваш сигнал. Съобщаваш номера на 112. Тогава служителите правят справка и казват –да, тя се движи законно на това място, има разрешително или не, няма разрешително. И подават сигнала към горските и полицията за установяване на нарушенията.

Какво ще се промени с последните изменения за Закона за горите и не трябва ли гражданското общество да участва в борбата с незаконната сеч на гори?

Прие се, че цялата документация, свързана с ползването на дървесина, е публична и ще може всеки човек да си направи справката. Да си извади телефона, да установи в кой горски отдел е, като види дадена сеч, има ли разрешение или не. Всичко това ще бъде в електронен вид – публична база данни, както е в повечето европейски държави. Ние малко изоставаме, но слава богу, последните действия, които се направиха за реформиране системата на горите, са много категорични. Все още нямаме инструмент в България да накажем бизнеса, който печели от незаконната сеч на гори. Затова ролята на гражданското общество при установяване и залавяне на бракониерите в гората е огромна. Гората, колкото и да се е увеличила, имаме територии, в които, ако си лесовъд и правилно си изведеш ползването, нямаш проблеми с възобновяването. Гората не може и да обраства с храсти, защото я губиш като гора. Екосистемните услуги, които оказва гората, са по-важни, отколкото стойността на дървесината, която някой би откраднал или законно добил. В момента се опитваме да вкараме в статистиката на България оценката на тези екосистемни горски услуги. Нашата страна е първата държава, която започна да прилага и вкара в законодателството си тези оценки, но все още не сме успели да ги приложим. Наредбите се разработват, включително с помощта на неправителствените организации, малко трудно, защото наредбата е нова, но това пък е европейска политика на страните-членки на ЕС и ние сме с една идея по-напред от останалите. В момента се тестват първите оценки на горски масиви, колко струват те и как ще се заплащат. Идеята е да влезе в икономиката на страната и ЕС заплащането на екосистемните горски услуги.

За кои райони на България имате сигнали за най-голяма незаконна сеч?

Най-голямата сеч на гори се извършва в районите, в които има най-малко население, защото най-малко може да се контролира. Там е най-големият процент незаконна сеч. Естествено имаме и незаконни сечи там, където гората е малко. Това са полупланинските и равнинни територии. Има цели области, в които гората е 2-3 %. Това е в Северна България, Родопите, Източна Стара планина.

През последните пет години с колко е намаляла гората на България?

Официално като площ държавата ще каже, че не е намаляла. Ако погледнем един глобален механизъм, как се променят горските територии на базата на сателитни заснемания (това е разработка на няколко университета, google и няколко природозащитни организации, в момента всеки може да си направи справка), ще установите, че гората е намаляла в страната през тези години, което се дължи, както на ползването, така и на незаконната сеч. Но имаме чисто статистическо увеличаване на гората на България по простата причина, че много залесени територии влязоха тепърва от селскостопанските територии в горските, защото са били грешно сложени, но това е само статистика.

Креативна ли е държавната политика по отношение опазването на горското богатство на България?

Когато приеха Закона за горите, си правих за себе си анализ, че всъщност горското стопанство е от отраслите, които най-бързо се реформират. Не е достатъчно естествено. Държавата приема реформи със цел опазване на горите. Не са най-ефективните, но пътят е напред и е правилен. Но 80-100 милиона сив бизнес съществува и той си има своите лобисти. Наскоро дори работихме с Асоциацията на прокурорите по теми, свързани с престъпления, от които за незаконната сеч се установи прекалено разнообразна практика. На едно място прокурорите се борят и налагат наказания и за два кубика дърва, на друго казват, това е по административен ред, т.е. вие се оправяйте. Няма система и еднаква наказателна политика на прокуратурата в цяла България. Особено в малките населени места и съдебните райони прокурорите са един-двама, а и местните представители на сивия бизнес и прокурорите имат много близки връзки.

Имате ли сигнали за незаконни сечи на гори в защитени територии?

Да, незаконна сеч постоянно се установява в защитени територии. Основни проблеми от този тип имаме в защитените територии близо до населените места. Това са обикновено по-големите ни защитени територии в района на Природен парк Българка, Странджа, Беласица, Витоша, Национален парк Пирин, Централен Балкан. В много от защитените територии освен незаконни сечи, имаме случаи на неправилни сечи, т.е. разрешени са сечи, увреждащи средата. Те са законни, но се навлиза и се сече в уникални девствени гори, които се изсичат по устойчив и неправилен начин чисто от лесовъдска гледна точка. Губи се биологичното разнообразие, реакрационната стойност на гората, губи се водоохранната функция на гората – в повечето населени места горите запазват водите. Например Витоша, Враца, Българка, Беласица, Пирин - повечето защитени територии осигуряват питейните води за големите населени места. Неустойчивите и неправилни методи за стопанисване на гората са основен проблем в тях.

Кой трябва да носи отговорност за това, което се случва с българската гора и природа?

Каква е философията на отговорността? Ние си плащаме данъците и трябва да поддържаме система, която да налага правозащита, т.е. да опазва публичното имушество. За съжаление МВР не се занимава с опазването на горските територии. Държавната горска администрация, в лицето на Изпълнителната агенция по горите, и регионалните дирекции по горите с горските инспектори казват: „Да, ние не можем да направим много, защото имаме малко служители, които са нисоко платени“. Държавните горски фирми са най-големите фирми в България и са 6, не носят отговорност. Ние предложихме те да носят отговорност, заедно с прокуратурата и следствието. Ние, гражданите не плащаме 270 милиона на прокуратата, за да няма ефективност от нейната работа. Отговорността трябва да се поделя между държавните органи, държавните фирми, Изпълнителната агенция по горите и съдебната система.


Още теми от Ексклузивно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане