GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Ексклузивно / Борисовата градина няма да се застроява...

Ексклузивно

Успешна практика

Борисовата градина няма да се застроява

1 2

Архитект Петър Диков е завършил някогашния Висш институт за строителство и архитектура. 27 години е работил в Националния център по териториално и селищно устройство. През 2006 г. кметът Бойко Борисов го назначава на един от най-горещите и скандални постове в столицата – на главен архитект. Често казва за себе си „Архитектурата е най-добрата професия за мен“.

 

Подробният устройствен план за центъра на столицата вече е приет от столичния общински съвет, каква е целта му?

Целите са три. Да се направи цялостен план, в който всички – и граждани, и инвеститори, и общината, да знаят, какво ще се случи на тази територия, която е толкова важна и ценна през следващите години, а не да се работи на парче и хората да се изненадват от много неща, които се случват. Втората цел е да опазим наследството, което сме получили в центъра на София и като архитектура, и като качество на сградата и зелените площи. София има много характерен и много хубав център, и не са добри такива намеси, които са главно с цел печалба на отделни инвеститори и собственици. Имаше мераци и за 100-метрови кули и за разни други такива обекти, които според мен нямат място в центъра на столицата. Така че приоритет трябва да бъде превенцията и опазването на културно историческото наследство на София, зелените площи и дърветата. И третата цел е да продължим да развиваме това, което започнахме да правим като разкриване и социализация на археологията. Центърът на София е много богат на археология, за която през последните 60-70 години основно се говори и почти нищо не е направено. Започнахме много неща – т.нар. проект „Ларгото“, включващ археологията по ларгото и по „Мария Луиза“, която е много богата и интересна. Започнахме и разкопки на площад „Света Неделя“ – там очакванията са за много интересни археологически находки. И третият голям обект е старият Римски  амфитеатър в зоната между улиците „Московска“, „Будапеща“ и бул. „Дондуков“. През следващата година със сигурност там също ще започнат проучванията с идея да бъде възстановен този амфитеатър, който е бил третият по-големина в Римската империя и вторият по големина в европейската й част (25 000 седящи места).

Как ще направите така, че столицата да се съхрани като еко град с много зеленина, паркове и въздух?

Това става със цялостно планиране, а не на парче. Това ще даде гаранция, че нещата стават публични и прозрачни за всички в един цялостен синхрон. София е еко град, но имаме няколко основни недостатъка, които не са на града, а по-скоро на нашата организация, дисциплина и поддържане на това, което имаме. Столицата има много зелени площи, но за съжаление една малка част от тях се поддържат, останалите са занемарени. Имаме хубава среда, мащабна, човешка, но с нашето поведение като пешеходци, шофьори, граждани, не допринасяме да се поддържат. Все още не сме свикнали ние самите да пазим чисто, да не паркираме по тротоарите, да не чупим това, което е направено. Не сме свикнали първо към нас да насочим претенциите и отговорностите и после да изискваме от всички останали. Аз лично съм доволен от инициативата в медиите, която показва напоследък нарушителите. Надявам се, че чрез тази публичност ще се създаде някаква бариера, че ще помогне да дораснем до ново гражданско самосъзнание. Освен това има и друг елемент – навсякъде дисциплината се постига с принуда и наказание. Например чужденците, които идват в България и се чувстват като отвързани, никога в тяхната държава няма да си позволят такова поведение. Но у нас усещат, че изискванията на обществото са на ниско ниво, при тях се проявява съвсем човешкото и те не спазват правилата, но само тук. Хората се приучват чрез наказание и принуда, колкото и неприятно да звучи това. Ако не въведем тежки наказания за нарушителите, няма да постигнем успех по отношение опазването на парковете, зелените площи и еко визията на столицата.

Каква е новата концепция за развитието на Борисовата градина и ще разрешите ли строителство в този парк?

Планът за Борисовата градина включва връщането на териториите, които бяха заграбени през последните 20 години, като паркове, и цялостен проект за нейното благоустройство. Пак чета материали, в които пише, как трябвало да се направи ново осветление, ново видеонаблюдение. Не е добра практиката пак да работим на парче. Много настоявам да има цялостен план и когато се предприемат действия по благоустрояване, осветление, видеонаблюдение, ред и сигурност, да се знае, че това се реди като пъзел – парче по парче, но ние знаем, какъв трябва да бъде крайният резултат. Всичко останало са хаотични движения, от които резултатите са не добри, дават се средства и усилия, а накрая се оказва, че не е това, което искаме. Затова трябва да има цялостен план и достатъчно качествена и ясна организация. Няма да има ново строителство и автокъщи в Борисовата градина, и ще бъде въведен специален достъп на автомобили. Необходимо е също така да се постигне баланс по отношение на възможностите за достъп и условията за отдих. В парка не трябва да има ново строителство, защото Борисовата градина е парк с приоритет върху обществения достъп и опазване на културно-историческото наследство.

Борисовата градина няма да се застроява, а планът има една единствена цел – да опази и защити публичния и обществения интерес. В една статия по повод статуята на цар Самуил, в която се говореше и за Борисовата градина, беше употребена думата "плячкосване". Наистина има плячкосани терени, с плана ще се постараем да бъдат върнати както като собственост на общината, а като функция да бъдат парк. Плячкосването на терени от Борисовата градина е станало в периода 2000-2005 г., но именно собствениците на тези имоти "няма да бъдат щастливи" от факта, че ще има подробен устройствен план. Общата площ на централния парк на София е 3500 декара, като половината от тях са без акт за собственост. Между 250 и 300 дка са частните имоти в Борисовата градина. Сред тях са тайно приватизираните къпалня "Мария Луиза“, автокъщата "Капитолия“, култовото заведение "Маймунарника“, лятното кино и още няколко по-малки обекти. Връщането им сега ще стане възможно чрез изработването на подробен устройствен план (ПУП) на парка, въз основата на който ще бъдат обявени за публична общинска собственост.

Променило ли се отношенето на младите гора към екологията?

Младото поколение е много чувствително на тема зеленина и когато става дума за намеси в екологията на средата. Трябва да сме наясно с крайната визия на нещата, за да можем да я планираме и да я постигнем. В противен случай резултатите ще бъдат слаби, а усилията и средствата – много големи и неадекватни спрямо това, което се постига.

Коя е най-добрата сграда в столицата?

Има сгради от нашето архитектурно наследство, които са прекрасни. Мои фаворити са сградата на Централна баня, на Семинарията, Съдебната палата, която отвън е достолепна, а отвътре е прекрасна. От по-новите сгради това са Ансамбълът на Ларгото, Президентството, бившият партиен дом, Министерски съвет и ЦУМ. Сгради, които от дълги години се обявяваха от колегите за ретрогадни, за сталинистка архитектура, както че ли започваме да оценяваме, че като архитектура те са добре пропорционирани и много майсторски изградени като ансамбъл. Отделно от това, са правени по технология, недостижима за днешното строителство. От по-новите сгради в периода отпреди 30-40 години бих казал, че Японският хотел е една знакова сграда за София. Сграда, която е правена от голям майстор архитект, толкова години се е запазила и сега се възхищавам как са направени нещата още тогава. Има и много интересни жилищни сгради, които се построиха, обществени сгради и те са основно затлачени по две оси – булевардите Цариградско шосе и България. Тук ще видите добри архитектурни постижения както на жилища, така и на офиси. Не може да се определи една сграда фаворит за един град.

Ще подкрепяте ли тенденцията за модерно еко строителство в столицата?

Да,  това е модерната тенденция и тя е в две посоки. Едната е по отношение на взаимоотношението сграда-среда. Вече говорим не само за енергоефективни сгради, а за т.нар. пасивни сгради. Сгради, които каквото потребяват, всичко се заключва в сградата. Те почти не употребяват енергия, нямат отпадъци и отпадни води. Това е бъдещето към еко сградите – стремежът към пасивна сграда. Сграда, която не изнася никакъв отпадък и консумира минимално количество енергия, независимо дали е електрическа или топлинна. И другото е развитието на зелените площи, т.е. връщането на природата в градовете. Има модерни сгради, които развиват вертикално озеленяване. Преди две години една сграда стана еко сграда на годината в Милано, при която парка се качи по фасадата на сградата. В самата фасада започнаха да се вписват дървета, градини... Това е посоката и повечето от хората я искат. Разбира се, това има своята цена - една такава сграда струва по-скъпо, но с течение на времето си връща обратно вложените инвестиции.

Ще има ли повече велоалеи в столицата?

Със сигурност ще има. Вече освен велоалеите, които се изграждат по обособени трасета, започнахме да разработваме и такива в платната на самите улици. Направиха се и промени, които не са революционни, но са стъпка – наредбата за проектиране и изграждане на транспортна инфраструктура. Там и по отношение на буслентата и по отношение на велоалеите се направиха промени в нормативната уредба. Велосипедът е  превозното средство на бъдещето.

Придържате ли се към природосъобразния начин на живот?

Зависи, аз не съм привърженик на разни теории като вегетарианството, като живота, който трябва да бъде най-близко до природата. Човек си е живо същество, има неговите желания, искания. Търся баланса между това, което ми е добре и това, което  би трябвало да е добре по някакви общи правила. Умерено спортувам, умерено използвам т.н. пороци, карам колело. От Гергьовден до Димитровден... /смее се/. Такава е нашата климатична характеристика.

Чувствате ли се преуспял мъж?

Бащата на един мой приятел казваше: „Щастлив е не този, който има много, а този, на когото това, което има, му е достатъчно“. И аз си спазвам този принцип.


Още теми от Ексклузивно

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане