GoBIO - Lifestyle magazine

Начало / Здраве / Душа и Тяло / Асертивност или отстояване?...

Здраве

Душа и Тяло

Душа и Тяло

Асертивност или отстояване?

Асертивност или отстояване?

Най-общото определение за асертивната комуникация (assertive – от английски език настояващ, отстояващ правата си) е търсенето на win-win ситуацията или„аз печеля – ти печелиш“ ситуацията.

Асертивната комуникация е способността да се говори и взаимодейства по начин, който зачита и уважава правата и мнението на другите, като в същото време се отстояват собствените права, нужди и лични граници. Тези комуникационни умения създават възможност за открита дискусия с различни мнения, желания и възможности за избор чрез почтително изслушване, и се счита за печеливша за постигането на решение на някои проблеми. По този начин могат да подобрят отношенията, да се намалят стресът и конфликтите, и да се предостави социално подпомагане, когато има трудни периоди.

Режим асертивност

Хората, които работят в режим асертивност, се грижат за собствените си нужди и интереси, но признават нуждите и интересите на другите. Те правят това в подходящ баланс. Асертивните хора имат силно чувство за самооценка, което им позволява да защитават правата си. Те използват отворена, директна и честна комуникация с другите хора. Когато се чувстват ядосани или разстроени, се изправят срещу източника на техния гняв или раздразнение на момента с обективна аргументация. Те могат да създават визията в организацията, но и работят в сътрудничество с другите хора. Асертивните комуникатори поемат отговорност за своите решения и поведение, както и признават грешките си. Те се причисляват към поемащите рискове.

Асертивността се разбира най-добре по отношение на две много различни и противоположни форми на лично поведение и комуникация: пасивност и агресия.

Асертивността е умение, което се споменава в социалните и комуникативни умения и обучения. Често неправилно се бърка с агресия, или се разбира като нахални индивиди, които имат за цел да бъдат нито пасивни, нито агресивни в техните взаимодействия с другите хора. Въпреки че всеки действа пасивно и агресивно от време на време, такива начини на реагиране често са резултат от липса на самочувствие и следователно се оказват неподходящи за изразяване на това, което човекът наистина иска да каже.

Пасивността е стеснително състояние, характеризиращо се с покорство, страх или нежелание за застъпване за нечии нужди и интереси. Пасивното лице не се опитва да влияе на другите, вместо това позволява на други да му оказват влияние и да погазват неговите права и граници. Пасивният човек не отстоява мнението си и не навлиза в спорове за защита на мнението си, като обикновено мнението му е неясно или непознато за другите участници в диалога, а това прави споделянето на идеи трудно.
Хората, които работят в пасивен (или ненастоятелен) режим, често са насочени към задоволяване на потребностите и интересите на другите, преди  да задоволят собствените си. Те ще побързат да се извинят, понякога дори за нещата, които не правят. Те са склонни да са спокойни, любезни, дори и плахи. Предпочитат да бъдат невидими, намират за трудно да се включват в обсъждания и имат проблеми да приемат комплименти. Вместо да се конфронтират с даден човек или ситуация директно, те ще потиснат чувствата си вътре или ще се оплакват от проблема на някой друг. Когато пасивните хора изпитват гняв, са склонни да го потискат.

Като форма на лично поведение или комуникация, агресията е обратното на пасивността. Агресивното лице няма ограничения в налагането на възгледите си на другите, или да навреди на интересите им в преследването на собствената си цел. Вместо да си сътрудничи с други хора, агресивният човек предпочита да доминира, използва заплахи, организационен орган, или тормоз, когато е необходимо. Той е склонен да следи под микроскоп работата на подчинените си, а нещата трябва да се правят по неговия начин. В повечето случаи агресивният човек не осъзнава влиянието, което има върху другите - той си мисли, че е просто решителен.

Хората, които работят в агресивен режим, се грижат за собствените си нужди и интереси на първо място. Потребностите и интересите на другите винаги са вторични. Тяхното поведение напомня на старата поговорка, че "Това, което е мое, си е мое, това, което е твое, е по договаряне", т.е. те се застъпват за правата си, но често за сметка на другите.

Агресивните хора нямат проблем да приемат комплименти и могат дори да вземат кредит за работата на други хора. Те имат силно и видимо присъствие в организациите, изпитват затруднение да контролират гнева си и често могат да стигнат дотам да унижават другите в средата си. Агресивните нарушават личните граници на другите хора, демонстрират непреки форми на агресия като сарказъм, който използват, за да потискат или контролират другите.

Асертивността има редица предимства. Има връзка между способността да отстояваш себе си и подобреното самочувствие. Асертивността обикновено насърчава по-добри отношения, като кара човека да се чувства по-комфортно със себе си и следователно е по-приятна компания за околните. Асертивността значително намалява страха и тревожността и дава възможност на хората да излъчват положителна енергия един към друг. Здрави отношения и взаимно удовлетворяване на потребностите във всяка връзка могат да се получат само между самоуверени хора. Най-голямата полза от асертивността е усещането за живеене на собствения живот. Шансовете ни да получим това, което искаме от живота, могат значително да се подобрят, ако можем да споделим с другите какво искаме и от какво се нуждаем, както и как се чувстваме.

Един човек е най-вероятно да получи това, което иска от живота и от другите, когато е категоричен. Разбира се, асертивността не винаги е гаранция, че ще получите това, което искате и ви е необходимо, но в повечето случаи този начин на комуникация е най-подходящ и предпочитан.

Има ли цена прилагането на асертивност?

Да, цена винаги има. Изучаването и прилагането на асертивност отнема усилия и може да бъде трудно. Не е лесно да се промени обичайният начин на комуникация. Искреното споделяне на желания и чувства може да бъде  болезнено и да ни постави в уязвима ситуация, както и да доведе до конфликт или отхвърляне. За да бъдем категорични, трябва да сме готови да рискуваме траен конфликт. Но целта си заслужава, а именно – постигането на по-искрени, по-дълбоки, по-дълготрайни и удовлетворяващи отношения.


Още теми от Здраве

Разплащателни карти Защита за онлайн разплащане